Докато Лучано Спалети беше в разгара на своята тирада в понеделник вечерта, той караше слушателите си да се замислят за неговите взаимоотношения с Аурелио Де Лаурентис.
Президентът на Наполи е прочут с тежкия си характер, но може да се окаже, че дори той не е толкова "крив" човек, колкото треньора, с когото се изпокара след титлата на Наполи през миналата година.
Между двамата избухна непреодолим конфликт, когато Де Лаурентис мълчаливо задейства автоматична клауза за удължаване на договора на Спалети, вместо да отиде при него и да преговаря за контракт с подобрени условия.
Така се стигна до напускането на Спалети и до срива на Наполи, както и до назначаването на наставника за селекционер на националния отбор.
Класиране за европейските финали в Германия беше задължителна за изпълнение цел, но все пак си остава най-сериозното постижение на треньора след Скудетото с Наполи.
Италия вече проби и до елиминационната фаза на Евро 2024, но успехът не накара Спалети да сияе от щастие и вместо това, той взе да вилнее на пресконференцията след драматичното 1:1 с Хърватия.
65-годишният ветеран в професията беше възмутен от критиките към неговия състав и обвини представителите на медиите.
"От всички страни идва отрова, а аз сам си инжектирам отровата, ако не е така", каза той в един момент. Оплака се и от "къртици", които вредят на "скуадрата" с изнасяне на вътрешна информация.
Спалети стана толкова токсичен, че после е почувствал нужда да звънне на един от журналистите в 2 през нощта да му се извинява.
И макар че беше разбираемо емоциите да са силни след мача срещу хърватите и падналия в 98-ата минута изравнителен гол, треньорът попрекали.
Изглежда Лучано Спалети е тръгнал да печели първенството чрез водене на война с италианската преса и с други "врагове", създавайки впечатление, че всички са настроени лично срещу него и искат конкретно той да се провали.
Изоставил всякаква дипломатичност, опитният треньор се превърна в кълбо от ярост и даже получи жълт картон за начина, по който отпразнува изравнителния гол на Матия Дзакани.
Резултатът позволи на Италия да се класира за осминафинал срещу солидния отбор на Швейцария, който предстои тази вечер от 19:00. В него действащият европейски шампион най-вероятно ще трябва да покаже нещо повече от досегашната си игра, за да продължи напред.
Когато клубният футбол прекъсна за Мондиал 2022 в Катар, Наполи беше може би най-добре играещият отбор в Европа - под ръководството именно на Спалети. Неговата Италия далеч не играе толкова атрактивно и убедително, макар че за това си има съвсем конкретни причини.
Luciano Spaletti’s treatment of this squad has been nothing short of abysmal.
— TREQUARTISTA (@TatticaPassata) June 24, 2024
1) Playing your most dangerous attacking thread in Chiesa on the right the whole tournament instead on the left and then benching him for the most crucial game.
2) Coming into the tournament and… pic.twitter.com/jc0VJE7D8A
Самият селекционер призна, че е сгрешил като е запазил в мача с Испания същите 11 титуляри от откриващия двубой с Албания.
После срещу Хърватия прибегна до промяна не само на няколко от изпълнителите, но и на схемата, като заложи на трима в защита.
Историите в медиите, че го е направил по настояване на самите футболисти, го обидиха и доведоха до гневните му изблици.
Дотук стана ясно, че Спалети все още търси своята най-добра единайсеторка, но елиминационната фаза е етапът, в който вече е задължен да я намери.
В богатата си кариера наставникът достатъчно пъти е демонстрирал своята гъвкавост.
Схемата 3-5-2 се асоциира с времето му в Емполи в началото на 90-те и с треньорската му дисертация при завършването на прочутата школа в Коверчано.
По-късно обаче той стана известен с изобретателното 4-6-0 в един напредничав отбор на Рома с Франческо Тоти като фалшива деветка.
В Наполи пък просперира с раздвижено и много добре организирано 4-3-3 - само че проблемът е, че Италия не разполага с нападатели от калибъра на Хвича Кварацхелия и Виктор Осимен.
Всъщност Италия изобщо няма доказан голмайстор в момента и единственият в състава с двуцифрен брой голове за националния е халфът Николо Барела.
В началото Спалети залагаше на Джанлука Скамака на върха на атаката, но изглежда нападателят не го убеди с представянето си. Крилото Федерико Киеза пък не е възвърнал формата си от Евро 2020.
Треньорът изтъкна пред репортерите, че е завършил мача срещу Хърватия с шестима нападатели - уви, в "скуадра адзура" в момента количеството е за сметка на качеството.
За да успее Италия на това първенство, основната задача на Спалети е да открие начин да се бележат голове без доказани реализатори. Съставът, спечелил предните еврофинали, е в миналото и няма да се върне. Необходими са нови решения с наличните в момента футболисти.
На последните три европейски първенства Италия също имаше своите проблеми, но се представи силно благодарение на точни решения от страна на класни селекционери.
Роберто Манчини оформи прогресивна схема 4-3-3 на Евро 2020, години по-рано Чезаре Прандели заложи на диамант в полузащитата и това оказа голямо влияние за достигането до финала на Евро 2012.
Ситуацията на Евро 2016 беше може би най-подобна на сегашната: и тогава Италия нямаше голяма звезда, която да я превърне във вероятен победител в надпреварата.
Въпреки това, с Антонио Конте начело "скуадрата" изглеждаше най-добре организираният и трениран отбор, преди да се стигне до нещастно отпадане от Германия с дузпи на четвъртфиналите.
Настоящият треньор е изправен пред предизвикателството да подреди също толкова правилно играчите си, за да намери формула без наличието на суперзвезда.
Впрочем на самия Конте също не са му чужди невъздържаните изблици, войните със свои и чужди и търсенето на врагове под дърво и камък.
През годините Лучано Спалети е създал впечатление, че е друг тип човек, но сега е решил да покаже и своята войнствена страна.
Остава въпросът доколко това ще помогне на Италия, но каквото и да се случи, по всяка вероятност най-обсъжданата фигура ще бъде именно треньорът.
И за него ще се говори или като за големия грешник, или като за безспорния герой на "скуадра адзура".
