Сър Алекс Фъргюсън даде първото си голямо интервю след напускането на Манчестър Юнайтед. Публикуваме го на две части, а откровенията са пред американския канал CBS. Интервюто прескача от тема на тема, води го старият приятел на Фъргюсън - Чарли Роуз.
- Вие сте вечният шампион на Висшата лига и то в конкуренция на страхотни и много богати отбори.
- Никога не съм се притеснявал за отборите, които харчат това, което искат да похарчат. Имаме собственици от Близкия Изток, от Америка, от Русия...
Това не ме е притеснявало. Мен ме интересуваше Юнайтед да запази нивото си, да отговори на очакванията и да е конкурентен. Да бъде там, около върха.
Може и да не спечелим титлата всяка година, но трябва да сме в борбата за нея. Трябваше да сме сигурни, че сме конкурентни.
- Как ставаше това?
- Говорим за млади играчи, на които даваме шанс непрестанно. Да, това е важно.
Но и ние сме харчили големи пари за играчи. Големи играчи - такива, които идват и правят разликата.
- Кой е най-великият играч, който сте гледал?
- Фен съм на Пеле. Още като дете го гледах, а когато си дете се впечатляваш най-много. Пеле е човекът.
Днес трябва да видим какво правят Меси и Кристиано Роналдо. Невероятни са.
Най-добрите в наши дни. Абсолютно фантастични.
- Те имат това, което различават най-добрите от много добрите, нали?
- Те имат смелост. Смелост - имам предвид за това да искат и получават топката по всяко време, срещу всеки съперник и във всяка ситуация.
Великите играчи го правят.
- Родени ли са с това качество?
- Може би, да. Можеш да развиеш много качества в един играч с тренировки. Но не можеш да развиеш този кураж, тази смелост. Или го имаш, или го нямаш.
- Списание "Економист" ви сравни със Стив Джобс. Необикновен талант и човек, който използва грубоват подход да постигне нещо чудесно.
- Не знам... Невинаги всичко е било успехи. Клубът ми вдъхна кураж в много трудни времена, в началото. Тогава това ми помогна много да градя.
- Феновете искаха уволнението ви в края на 80-те, нали?
- О, да - искаха го! Имаше и транспаранти, "времето ти изтече" и такива неща. Това бе времето, в което изгубих част от своята увереност. Но никога не загубих своята решителност, амбицията.
Знаех, че правя верните неща. Тогава директорите, особено Мартин Едуардс и Боби Чарлтън, ме подкрепиха. Те виждаха какво правя.
А аз знаех, че градим нещо специално с тези деца - Гигс, Бекъм, Скоулс, Бът, братята Невил. Когато хората оценяват Юнайтед днес, те може би не разбират, че те бяха духът на клуба.
Те създадоха Юнайтед такъв, какъвто е днес.
- Четохте лекции в Харвард. На каква тема?
- Основната тема бе любов и омраза. Дали играчите ме обичат, или ме мразят. Къде е балансът? Има много мнения за това, но важното е уважението. Това винаги съм искал и търсил - уважението, респектът.
- А страхът?
- Да, и страхът го има. Когато съм си изпускал нервите не се криех зад някой храст, за да запазя уважението. Но след като си изпуснех нервите, никога не беше трайно. Не се връщах към това.
Следващият ден е нова глава, всичко е забравено.
- Не сте бил злопаметен?
- Никога. И така играчите разбират, че ти си такъв, какъвто си. Емоциите днес не са чувствата ти утре.
- Има ли Формула на Фъргюсън? Лидерските качества ли са решаващи?
- Да, това също има значение. Трябва да контролираш една група милионери. Трябва да опитваш да направиш играчите по-добри хора, да помагаш за изграждане на характера им. Няма смисъл да ги учиш на история и математика, разбира се. Просто да извличаш най-доброто от това, в което те са най-добри.
- Учите ги на живота?
- Да, и това е важно! Знаеш, че ако изградиш правилния характер, той няма да те подведе. На терена те играят за това, на което си ги учил. За победата, за амбицията, за решимостта. Да умееш да губиш също е част от това. Много важно! Това е група хора, която е като теб. Винаги съм опитвал да създам това.
- Значи във всеки играч виждахте себе си?
- Не винаги. Но ми харесваше да виждам себе си, да. Всеки е различен. Някои от тях имат много повече талант, отколкото аз имах като играч!
- Защо най-добрите играчи рядко стават големи треньори?
- Да, това е факт. Боби Чарлтън ми е разказвал как е опитал като мениджър на Престън. Не можел да разбере защо играчите не го разбират. Затова и се отказал от тази работа. Бил е честен със себе си и е решил, че това не е за него.
Ако някой иска да бъде треньор, нека се подготви да бъде такъв. Аз минах през всички курсове, за да съм сигурен, че съм подготвен.
Бях среден играч, никога не съм бил като Чарлтън, Меси или Роналдо. Малцина са великите играчи, станали велики треньори.
Бекенбауер е един от тях. Кройф... Не се сещам за други.
- Невъзможно ли беше за вас да напуснете Юнайтед? Имали сте други оферти със сигурност.
- Имало е, разбира се. Но винаги съм ги гледал от една и съща гледна точка. Защо да напускам Юнайтед? Какво по-голямо предизвикателство ме чака?
С предизвикателствата нещата седят така - спечелиш една титла, след което идва следващата. Не можеш да лежиш на това, че си спечелил миналата. Това постоянство на печелене на трофеи е това, което исках. Печелехме титлата и през нощта празнувахме.
Следващият ден всичко започва отново. Вървим ли напред? Как можем да се подобрим? Та когато виждах офертите си казвах: Къде има по-голямо предизвикателство от тук?
- Какви са основите на Формулата на Фъргюсън?
- Трябва да вярваш в това, което правиш. Аз вярвам в построяването на клуб, а не на отбор. Разбирам тези, които строят отбор, защото това им осигурява договор и работа. Паоло ди Канио бе уволнен след 5-6 мача в Съндърланд. Дадоха му да похарчи милиони, а после го уволниха. Това не носи успех.
Не ми пукаше дали ще изгубя работата си заради резултатите на първия отбор, когато започнах да градя клуба. Работихме здраво в юношеската система и изградихме основите за бъдещето.
Целта е, когато гледаш първия тим, да планираш за бъдещето. Аз виждах как ще се развият нещата три години напред. Къде отива отборът. Знаех кой играч идва отдолу и колко добър очаквам да бъде.
- Част от формулата е да освежавате отбора всяко лято, въпреки че е печеливш...
- Ужасната част е, когато трябва да се разделиш с някой, с когото си заедно от години. Но всичко се вижда на игрището. Когато формата му започне да пада, няма смисъл да чакаш още две години.
Трябва да действаш, защото иначе ще те заболи повече. През годините съм строил нови отбори може би пет пъти. Най-важното е, когато взимаш нови играчи, да вярваш, че ги взимаш за 6-7 години, а не за 1-2 сезона. Затова най-доброто е та да са на 22-23 години, но идеален вариант никога няма.
Ако успяваш обаче, имаш последователност и отборът ти е осигурен.
- Значи решавате с главата, не със сърцето?
- Абсолютно! Ужасно е, когато трябва да кажеш на някой, който ти е помогнал в толкова мачове... "Синко, няма да бъдеш титуляр тук, но имаш възможност да си такъв другаде..." Случвало се е толкова пъти... Не е лесно, наистина.
- И вие сте в пълен контрол, нали?
- Това е група богати млади момчета. Винаги съм казвал на директорите в клуба, че в момента, в който някой играч стане по-властен от мениджъра на Манчестър Юнайтед, то това вече няма да е Манчестър Юнайтед. Значи си загубил контрол над клуба.
Те винаги знаеха кой е мениджъра, аз никога не загубих контрола. Играчите знаеха, че могат да разчитат на мен. Но също така знаеха, че моята дума е важна, аз съм мениджърът. Аз взимах решенията. Бях гъвкав за промени и нови неща, което те също уважаваха.
- Как изградихте характера на този отбор да обръща мачове?
- Бях малко хазартен в това отношение. На почивката, ако изоставахме в резултата, винаги им казвах: "Бъдете търпеливи. Ако до последните 15 минути още е така, хвърлете срещу тях всичко (изразът е "съдържанието на кухненското кошче за боклук" - тоест, всичко възможно)". Няма нищо по-хубаво от обрат в последните минути.
Очаквайте част II.
