След първите 85 мин. празникът на стадиона цареше. Хърватия водеше в резултата и доминираше на терена.
Върхът на карираната червено-бяла футболна феерия се казваше Дарио Сърна – един капитан, лидер, боец, който преглътна дълбоката мъка в сърцето си, породена от смъртта на баща му, и излезе на стадиона, за да защитава цветовете на родината.
Нещо, което някои от хората по трибуните не направиха. Хърватските фенове, които започнаха да се бият помежду си, да хвърлят бомбички и димки не само предадоха това, заради което уж трябваше да са отишли във Франция – любовта към националния отбор.
Те предадоха родината си, мъжете, които защитаваха честта й, и най-вече обезсмислиха личната жертва, която най-верният им футболист направи. Защото когато Сърна таеше най-много болка и разочарование в себе си, успя да се надигне и за 90 мин. да забрави загубата на собствения си баща, за да може да зарадва именно онези по трибуните.
В събота УЕФА ще разгледа инцидента и ако Хърватия заслужава да бъде направен компромис и да избегне наказанието, то трябва да се само и единствено заради капитана на тима и заради всички нормални футболни поддръжници.
Иван Ракитич нарече постъпката на феновете глупава, а селекционерът Анте Чачич беше още по-жесток в обвиненията си: „95% от феновете се срамуват. Тези хора са страшни. Аз ги наричам хулигани. За мен това са спортни терористи.“
Истината е, че всичко за „шахматистите“ не се провали в 93 мин., когато Нецид вкара от дузпа и изравни резултата, а с това и накара хърватските футболисти да почакат още преди да се класират на осминафинал. Всичко се пречупи още в редовното време и нямаше нищо общо със събитията на терена, нито с футбола изобщо.
Проблемите с крайните запалянковци не е от днес или от вчера. Хърватия игра два мача пред празни трибуни още в квалификациите за Евро 2016, заради свастика на терена преди домакинството с Италия преди близо 12 месеца.
Славен Билич, който е настоящият мениджър на Уест Хем и бивш селекционер на родината си, смята, че някои от феновете са на мисия да сеят разруха: „Моралните привърженици са много повече. Всичките проблеми са вследствие на индивидуални запалянковци.“
За разлика от руските хулигани например, най-голямата разруха обаче хърватите всяха в собствените си редици и в собствения си национален отбор.
