Великият тандем между двама нападатели, които се мразеха неистово

И двамата бяха страхотни бразилски нападатели. Бяха и легенди на Вашко да Гама, а през 2000 г. заедно разнищиха Манчестър Юнайтед в един паметен мач от Световното клубно първенство.

Но Ромарио и Едмундо са пример за двама голмайстори, оформили страховито партньорство на терена и същевременно мразещи се неистово...

В края на миналото хилядолетие Вашко да Гама, един от големите клубове в южноамериканския футбол, се наслаждава на най-славния период от историята си. През 1997 г. отборът от Рио де Жанейро печели титлата в Бразилия, предвождан от местния герой Едмундо (впоследствие продаден скъпо на Фиорентина), а през следващата година взима за пръв път и Копа Либертадорес.

През 1999-а Едмундо, прочут скандалджия и провокатор, носещ прякора Животното, е прогонен от Италия и се завръща във Вашко да Гама.

Той е развалил отношенията си с всички във Фиорентина, защото по средата на сезона в Серия А си е взел почивка заради карнавала в Рио (възползвайки се от клауза в договора си), макар че в тима му няма други здрави нападатели в този момент, и в резултат титлата от италианското първенство е изпусната.

През следващата година Вашко да Гама с Едмундо начело има големи надежди преди участието си в бляскавото ново състезание на ФИФА - Световното клубно първенство. То се провежда в Бразилия, а финалът предстои да се играе на "Маракана" в Рио и президентът на Вашко Еурико Миранда решава да подсили допълнително тима си за толкова значимия турнир - в който съперници за трофея ще са клубове като Манчестър Юнайтед и Реал Мадрид.

Така е привлечен Ромарио, друг местен герой, тъкмо уволнен от градския съперник Фламенго, защото отишъл на дискотека в нощта след една срамна загуба от Жувентуде.

Ромарио е напуснал Вашко още през 1988 г., за да направи име в Европа с екипите на ПСВ и Барселона, но във Фламенго е показал, че головият му нюх е все така силен. Той и Едмундо изглеждат като мечтана нападателна двойка, но трансферът е изключително рисков - защото омразата между тях вече е известна.

Как започва враждата между двамата?

Ромарио не попада в състава на Бразилия за Мондиал 1998, а на негово място е взет именно Едмундо. Пренебрегнатият голмайстор отваря свой тематичен футболен бар в Рио и на една от вратите в мъжката тоалетна поставя карикатура на Едмундо, седнал на омекнала футболна топка. Ромарио настоява, че това е просто безобидна шега, но колегата му не е никак очарован.

"Обадих му се да искам обяснение", казва Едмундо на пресата, "И обяснението му не беше убедително. По тази причина реших да приключа приятелството си с него".

Естествено, медиите не могат да се наситят на скандала. Двама звездни, невероятно талантливи и също толкова егоистични нападатели са се хванали за гушите, а журналистите не пропускат възможност да налеят масло в огъня и да ожесточат враждата.

"Не сме се карали лице в лице", обяснява Едмундо по-късно, "Карахме се чрез пресата. Беше време, в което се конкурирахме за място в националния отбор, борехме се за титлата с отборите си, за голмайсторския приз, даже и за жените в нощните клубове. Пристигахме в заведението и аз бях в единия ъгъл, а той в другия. Бях по-красив, обичах да бъбря. Така започна сблъсъкът между нас".

Години по-рано обаче, взаимоотношенията им са на другия полюс.

Всъщност когато Едмундо е още млад талант, а Ромарио е звездата на Вашко да Гама, двамата са неразделни. "Той беше като по-голям брат за мен", разказва Едмундо. Спомените на Ромарио са сходни и по-късно той даже нарича колегата си "единствения приятел, който някога съм имал във футбола".

Изглежда съвсем логично двамата да се сближат. Те обичат дните по плажовете на Рио, нощите на купонясване и свалките с жени - всъщност ги обичат повече от тренировките. "Когато спя твърде много, после не вкарвам. Затова толкова ми харесва да излизам", споделя веднъж Ромарио.

Тогава се говори, че и двамата имат позволение да ходят по дискотеките когато си искат и това даже било записано в договорите им.

Когато Ромарио преминава за пръв път във Фламенго през 1995-а, той даже моли клуба да привлече и приятеля му, за да сформират нападателен тандем, и това наистина се случва. През същата година двамата съотборници издават странен рап дует, в който зоват за "мир на нацията; спрете насилието, не създавайте проблеми" - и в който се съдържа голяма ирония, тъй като те тъкмо са предизвикали един от най-големите боеве в историята на южноамериканския футбол:

Така отново се пренасяме към момента, в който години по-късно двамата пак заиграват един до друг, този път във Вашко да Гама.

Тогава през 2000 г. те вече дори не си говорят. Публично Едмундо приветства пристигането на Ромарио, но всъщност веднага иска от президента да бъде продаден и обяснява, че няма как да играе заедно с някогашния си приятел. Еурико Миранда обаче го уверява, че Ромарио ще остане във Вашко само по време на Световното клубно първенство.

Макар че голмайсторите не могат да се понасят, те изригват във втория мач от турнира и отнасят Манчестър Юнайтед с 3:1. Още в 24-ата минута, след гаф на Гари Невил, Едмундо подава на Ромарио и резултатът е открит. Двамата врагове отпразнуват заедно гола пред екзалтираните фенове. После Гари Невил прави още една грешка и Ромарио вкарва втори гол, а страхотно попадение на Едмундо качва резултата на 3:0.

"Червените дяволи" са унизени, докато Едмундо и Ромарио показват каква сила могат да бъдат рамо до рамо.

На гребена на вълната, Вашко да Гама достига до финала на турнира срещу заклетия враг Коринтианс.

Редовното време завършва 0:0 и се стига до дузпи, а на Едмундо се пада да изпълни петия наказателен удар, който трябва да остави Вашко в играта.

Голаджията обаче даже не успява да уцели вратата в момент, който после описва като най-лошия в цялата си кариера.

Така Вашко да Гама трагично губи финала, а след него Ромарио не само не си тръгва, но подписва дългосрочен договор, в който е предвидено, че капитанската лента ще бъде отнета от Едмундо и ще бъде дадена на него.

Когато това е съобщено на отбора преди мач срещу Палмейрас, Едмундо напуска бесен стадиона и отказва да се върне в клуба си, а президентът също е неотстъпчив и му заявява: "Няма да те продам и няма да те заменям. Докато отказваш да играеш с цветовете на Вашко, няма да има сделка за теб".

Едмундо няма избор и се завръща на терена до своя омразен съотборник.

Тогава идват най-ожесточените моменти от техния сблъсък. В един от мачовете Вашко да Гама получава дузпа и Едмундо взима топката, защото той е предвиденият изпълнител. В ролята си на капитан обаче, Ромарио изтръгва топката от ръцете му и сам изпълнява, за да направи пропуск след удар в гредата.

Гневният Едмундо се прибира към тунела на полувремето, когато репортер от пистата размахва микрофон пред него с въпроса "Смятате ли, че вие трябваше да изпълните дузпата".

"Не", отговаря Едмундо иронично. "Аз тренирах да бия дузпите, но малкият принц на краля решава", отсича той, естествено визирайки президента Миранда и капитана Ромарио.

Три дни по-късно Ромарио вкарва два пъти в следващ двубой и повежда при голмайсторите в шампионата на щата Рио, изпреварвайки Едмундо. Тръгвайки си от терена, капитанът използва случая, за да отвърне на удара и заявява: "Сега целият кралски двор е щастлив: и кралят, и принцът, и шутът".

Тогава вече е ясно, че времето на Едмундо в отбора е изтекло, а той така и не успява да се съвземе. Първо е преотстъпен на Сантос, после и на Наполи, с който изпада от Серия А и е избран за най-слаб чуждестранен футболист за сезона.

Решението на Еурико Миранда да предпочете Ромарио се отплаща с титла в бразилското първенство през същата година. В двата финални сблъсъка със Сао Каетано нападателят вкарва два гола.

В края на активните им години във футбола, конкурентите още два пъти се оказват в един и същ тим, но чувствата им сякаш вече са различни.

Първо се засичат в един от големите съперници на Вашко да Гама Флуминензе (през 2004 г.), а после отново се оказват във Вашко, като този път Ромарио е предприел кратка и неуспешна авантюра като старши треньор.

По това време двамата вече са по-зрели и в името на професионализма не се връщат към миналото. Драмата за тях обаче е пълна през 2008 г., когато периодът във Вашко завършва с първо изпадане на отбора в неговата история - а това се случва и в последния мач на Едмундо за този клуб.

Краят на спортните им кариери съвсем разделя техните пътища - Едмундо става футболен анализатор във Fox Sports, а Ромарио влиза в политиката.

Странната история на тяхното партньорство и съперничество обаче няма как да бъде забравена, защото е изключителен пример за лудостта на футбола и за обратите, които съдбата обича да си прави с някои от най-ярките таланти на великата игра.

Новините

Най-четените