„Олимпиящадион" в Берлин е сцената на най-големия мач този сезон в Европа. Утре вечер Ювентус и Барселона се изправят един срещу друг във финала на Шампионската лига. Арената в немската столица има огромна история. От пропуснатото ръкостискане между Джеси Оуенс и Адолф Хитлер на Олимпиадата през 1936 г. до огромната реконструкция на „Олимпиящадион".
Стадионът е построен именно заради олимпийските игри преди почти 80 години. Той е донесъл много радости на италианския футбол още от самото си създаване. Националният тим на Италия и клубните отбори от Апенините са имали големи празненства на „Олимпиящадион".
Днес Ювентус се надява, че ще е следващият отбор от дългия списък на италиански триумфи на арената в Берлин. Като цяло има четири огромни момента в италианските гастроли на „Олимпиящадион".
ЕДИНСТВЕНОТО ОЛИМПИЙСКО ЗЛАТО
Футболна Италия има един единствен златен медал от олимпиада. Точно от 1936 г. в Берлин. Човекът, символ на онзи тим на адзурите, воден от Виторио Поцо е Анибале Фроси. Роден в Муцана дел Тургано във Фриули. Той бил много късоглед и играел с очила, закрепени за главата му с ластик. По онова време модерните еластични ленти не съществували.
Фроси бил бързоного крило с отлична техника. Той вкарва два гола, които се оказват решаващи на финала на „Олимпиящадион" срещу Австрия. Дипломиран юрист Фроси носил прякора „Доктор Сотиле" (нарицателно за някой, който знае много).
След героизма в Берлин той става треньор, а после и журналист в „Кориере дела сера".
БЛАГОСЛОВЕНОТО КЕНЧЕ
Купата на европейските шампиони сезон 1971/72, осминафинал. Борусия Мьонхенгладбах - Интер 7:1. Но резултата от срещата е анулиран, защото Роберто Бонинсеня е уцелен в главата от хвърлено от публиката празно кенче от Кока Кола. Ответният мач в Милано завършва 4:2 за Интер, а преграването на срещата в Германия е на „Олимпиящадион" почти 1 месец по-късно - на 1 декември 1971.
Интер устоява, срещата завършва 0:0 и нерадзурите се класират напред. „Вратарят ни Ивано Бордон беше ключов за класирането ни. Борусия беше много силен тим с играчи като Нетцер, Бонхоф, Фогтс, Хайнкес. На трибуните имаше много италианци с националните знамена, шалове на Интер и дори на Ювентус. По онова време италиански тим, който играе в Европа бе подкрепян от всички", спомня си легендата Сандро Мацола.
ПЪРВИЯТ ПЪТ НА БЕАРДЗОТ
Тук става въпрос за една загуба. ФРГ срещу Италия 2:1. Контрола през октомври 1977 г. Защо тогава говорим за него? Защото това беше първият мач на Енцо Беардзот като треньор. Той и преди това беше с функцията на селекционер, но само помагаше на Фулвио Бернардини. А в Берлин Беардзот вече беше самостоятелно треньор.
„Може да се каже, че тогава се роди Италия, която завърши четвърта на световното първенство в Аржентина през 1978 и после спечели титлата през 1982 г", спомня си Франко Каузио, един от играчите в онзи мач. На практика в състава липсваха само Ширея, Кабрини и Паоло Роси. ФРГ по онова време е световен шампион.
ВЪРХЪТ НА АДЗУРИТЕ
Най-лесният начин да се опише връзката на Италия и „Олимпиящадион" е като се върнем до Мондиал 2006. На 9 юли 2006 г. Адзурите спечелиха четвъртата си световна титла на този стадион след победа с дузпи срещу Франция. Остава в спомените и случката между Зидан и Матераци, ключовата дузпа на Фабио Гросо и пурата на Марчело Липи. Джиджи Буфон и Андреа Пирло бяха там. Ще бъдат на „Олимпиящадион" и утре.
