Капитанът на българския национален отбор по волейбол Владимир Николов е един от двамата ни най-успешни състезател когато става дума за трофеи на клубно ниво.
В професионалната си кариера Николов е спечелил общо 16 медала от различни първенства и турнири. Точно толкова има и Пламен Константинов. Посрещачът обаче на този етап няма намерение да се завръща към активна кариера.
В неделя вечерта Владо за втори път стъпи на най-високото стъпало в един от европейските клубни турнири. През 2005 г., тогава с екипа на Тур, диагоналът взе купата от най-престижната надпревара - Шампионската лига. В неделя триумфира във второто по сила състезание - това за купата на европейската конфедерация.
Николов и настоящия му отбор Бре Банка Ланути Кунео взеха това отличие от втори опит. Само преди година италианците, водени от нашия диагонал и тогава от селекционера на А отбора ни - Силвано Пранди - бяха сред участниците във финалната четворка в Атина. И бяха на гейм от финала.
Водени от вярната си и както винаги екзалтирната публика обаче съперникът им - местния Панатинайкос би с 3:2 и приказката за Бре Банка Ланути сякаш приключи. „Няма как да не съжалявам, не само аз, но и всички в тима, тъй като определено бяхме по-добрият отбор. Можехме и имахме всички предпоставки да спечелим трофея. Изпуснахме го", призна месеци по-късно Николов.
През лятото оставането на българина в Кунео бе под сериозна въпросителна. Както и бъдещето на тима изобщо. Заради световната финансова криза част от спонсорите на тима се колебаеха дали да продължат договорите си с клуба.
Президентът Валтер Ланути проведе серия от срещи и успя да се пребори с проблемите. Така Владо осъществи и желанието си да остане в състава, въпреки многобройните примамливи предложения, включително и от бившия му треньор Силвано Пранди.
През този сезон Кунео спечели 14 победи от 14 срещи в Европа, игра и финал на турнира за Купата на Италия. В първенството Николов и съотборниците му биха в 22 от изиграните 28 срещи. Българинът пък е реализирал 444 точки, което го праща на седмо място сред реализаторите в най-силното клубно първенство на стария континет.
Според специалистите Кунео ще е и най-вероятният съперник на Итас Трентино в спора за шампионската титла в Италия. За първи път от години носителят на златните медали ще се решава в един мач. Голямото предимство на Николов и компания е опитът - почти половината от играчите в състава са над 30 години.
Така че напълно реална е възможността Владо да спечели скудетото за втори път в разстояние на три годишни - колкото е престоят му в Италия до момента. И да изпълни и двете си цели, обявени през лятото на 2008-а когато подписа с Бре Банка Ланути - „Дойдох в Кунео, за да помогна на отбора да стане шампион на Италия и да спечели Купата на CEV".
Въпреки многото си успехи у нас Николов продължава да бъде спорна фигура. При това още от самото начало на кариерата си. През 1998 г. като изгряваща звезда на Левски Владо обяви, че от големия съперник на „сините" в първенството тогава - Славия са го търсили с предложение за подкуп.
Той и другият замесен - Александър Томов (пак състезател на Левски) отказали да приемат парите, които им били предложени за симулативна игра. Признанията обаче дойдоха в един не много изгоден момент за тима им и изглеждаха повече като оправдание за неуспеха в битката за титлата, отколкото като факти за сериозно разследване. Още повече че и двамата не разполагаха с доказателства, както става в подобни случаи.
През 2005 г. Николов бе отстранен от националния отбор от Мартин Стоев. Обиден, волейболистът се канеше да не се отзовава повече на повиквателните за състава. Заговори се дори за интерес от страна на Франция, където играеше в този момент на клубно ниво. Бурята се размина след разговор с президента на федерацията Данчо Лазаров.
Две години след това Владо отново е аут от състава - този път за европейското първенство в Русия. Пак обида, пак разговори с посредник шефа на федерацията и обратно в тима за Световната купа в Япония.
За последно Владо се „отказа" от националния отбор през август 2008 г., след олимпиадата в Пекин. Няколко месеца след това тимът бе поет от Силвано Пранди и Владо „размисли" . А през юли дори взе и капитанската лента. Преди това тя бе притежание на Пламен Константинов като в публичното пространство и до днес съществува мнението за негласен конфликт между двамата.
„Ако се оттеглиш, няма връщане назад. Аз не съм мислил кой знае колко по този въпрос. Ако мога да съм полезен на националния, ще остана. Искам да играя още за България и дано да спечелим нещо голямо", пожела си днес в интервю за „24 часа" Владо Николов.
