Оздравяване или задлъжняване в ЦСКА

С привличането на Иван Стоянов, съставът на ЦСКА вече изглежда почти като тези на Ботев и Лудогорец.

В червено напролет ще играят четирима национали (Стоянов, Галчев, Гъргоров и вече одобреният Чочев), както и бившите национали Валентин Илиев, Тодор Янчев, готвещият се за световно Раис М'Боли.

Спортно-технически, отборът на Младенов изглежда солиден. Но на представянето на Стоянов направи впечатление, че той бе обявен като играч, който ще взима сумата, която е таван на заплатите в ЦСКА - 15 хиляди лева.

Тази горна граница бе сложена миналото лято и се предполага, че тя трябва да ограничи разходите в година, която Александър Томов и треньорското ръководство упорито наричат оздравителна и нулева.

Криза е, клубът се бори с дългове, пари няма...

Да, но с Иван Стоянов футболистите, взимащи тавана на заплатите от 15 хиляди лева в тима, станаха 9.

Вратарите М'Боли и Черни, Валентин Илиев, Апостол Попов, Марсиньо, Стоянов, Мартин Петров, Емил Гъргоров и новото попълнение Стивън Сънди. Така само техните възнаграждения сумират 135 хиляди лева на месец. В години на криза...

Прибавяме група от 7 футболисти със заплати от 8 до 12 хиляди лева - Милисавлевич, Косоко, Тони Силва, Ди Вани, Борис Галчев, Джаксън Менди. И шестима, които не са под 6000 лв. на месец - Янчев, Чочев, Карачанаков, Стоян Колев и Венцислав Василев.

Така месечният бюджет за заплати в ЦСКА си удря спокойно към 250 хиляди лева. Нещо, с което може да се сравняват само в Разград и Пловдив. И то в двата клуба, които харчат сериозно пари, строят бази и правят стадиони.

Разполагат с богати собственици и при тях думата криза не е чувана.

Откъде точно влизат парите за заплати в ЦСКА е въпрос, който ще намери своя отговор след време. Клубът има проблем със сериозни стари задължения, но сякаш упорито иска да натрупа още нови.

Няма генерален спонсор, няма и собственик с широки пръсти. Томов постоянно повтаря, че се чакат добри новини, каквото и да значи това.

През това време обаче в банкоматите влизат заплатите на играчите, а и поне още толкова на месец са разходите на клуба по служители, такси, стадион, база, лагери... ЦСКА си излиза по половин милион на месец в най-оптимистичните и груби пресмятания.

В такава среда, привличането на играчи с големи заплати от чужбина и с очевидно временни функции за по 6-12 месеца, е странна политика.

И води след себе си съдебни дела от тези, към които клубът е неизряден. Справка - от есенните герои, взети и изгонени за няколко месеца, Брайън Хауърд е готов да съди ЦСКА.

6-7 нови във всяка пауза на сезона, взимане на играчи на килограм, на възраст, без перспектива и с големи заплати по време на криза, и то такава, която едва не фалира клуба преди 8 месеца...

Това не звучи като оздравителна година.

Особено при почти изчезналите шансове за титлата, отпадане от купата и "нулева" година, която се очертава и е отдавна "обещана" от шефове и треньори.

Какво е оправданието за нея при инвестиция в заплати, колкото на отборите, които се борят за титлата?

Новините

Най-четените