Юрген Клоп говори за летния трансферен прозорец.
„Инвестирахме пари в този отбор, но сега изглежда така, сякаш не сме. Няма как да се заблуждаваме, че можем да вземем всеки. Може би, има само четири отбора в света, които могат това“, каза мениджърът на Ливърпул.
В този списък имаше само едно име на английски отбор. Това на Манчестър Сити, разбира се.
Когато стане дума за трансфери и „преобръщане“ на пазара, Сити е сериозно критикуван. „Гражданите“ отново счупиха трансферния си рекорд това лято, давайки 62,8 млн. паунда за Родриго. Сумата не е малка. Но е с 12,2 млн. паунда под тази, за която Ливърпул привлече Върджил ван Дайк преди година и половина. И с 26,2 млн. паунда под тази, за която Пол Погба се завърна в Манчестър Юнайтед през 2016-а. Както и с 8,2 млн. паунда по-малка от тази, която Челси даде за вратаря Кепа Арисабалага миналото лято.
Ако Арсенал успее да привлече Никола Пепе от Лил тази седмица, трансферният рекорд на Сити ще бъде с около 10 млн. паунда по-малък от сумата, за която френският нападател ще пристигне на „Емиратс“. И така Сити няма да може да пласира свой входящ трансфер в Топ 5 на най-скъпите в Англия или на Топ 20 в Европа.
Та, наистина ли Сити и „другите три отбора“ влияят толкова силно на днешния пазар, или това винаги се е случвало във футбола, просто сега му се обръща толкова голямо внимание?
Наскоро група от анализатори, занимаващи се с икономиката във футбола – Play Ratings, направиха проучване, в което сравниха цените на големите трансфери от миналото и тези сега, взимайки предвид инфлацията.
Ако говорим в числа, може да вземем за пример сделката между Барселона и Реал Мадрид за Луиш Фиго през 2000 г. Тя бе на стойност от 37 млн. паунда, което е с 20 млн. паунда по-малко от парите, които Манчестър Сити плати за Аймерик Лапорт. Но не и след като се включи инфлационния фактор. И се оказва, че в миналото сме ставали на далеч по-големи сделки от тези сега.
Всъщност, трансферът на Неймар от Барселона в Пари Сен Жермен на стойност 198 млн. паунда не влиза в челната петица на Player Ratings за най-скъпите трансфери в историята. А клубовете, замесени в тях, са представители предимно на едно първенство, отдавна изпаднало в немилост – Серия „А“.
Използвайки инфлационния калкулатор, който взима предвид десетки променливи икономически показатели през годините, от Play Ratings установиха, че клубовете от Серия „А“ са тези, които са „счупили“ пазара още преди години. А една от сделките, с които го прави, е за „краля“ на Финансовия феърплей – Мишел Платини.
Според алгоритъма на Play Ratings, разбираме, че най-големият трансфер в историята е този на Роналдо от Барселона в Интер през 1997 година, който на днешния пазар би струвал 388 млн. паунда. След това идва сделката за Платини между Сент Етиен и Ювентус през 1982-ра, оценена на 299 млн. паунда. В Топ 6 попадат още: Диего Марадона, от Барселона в Наполи; Кристиан Виери, от Лацио в Интер; Марко ван Бастен, от Аякс в Милан; Габриел Батистута, от Фиорентина в Рома.
Всеки може да спори за достоверността на формулата, колкото си иска. Но принципът й е ясен. Идеята също – да покаже, че „избухването“ на трансферния пазар се случи далеч преди Манчестър Сити и Пари Сен Жермен изобщо да се появяват на картата с модерните футболни гиганти.
Винаги е имало клубове, които бутат цените нагоре, без значение дали те са от Серия „А“, двата гранда в Ла лига, Манчестър Юнайтед, или след това и Челси.
Клоп сложи Барселона, Реал Мадрид и ПСЖ в една категория със Сити като клубове, които могат да правят, каквото си пожелаят, когато си пожелаят. Ироничното е, че два от тях наскоро бяха наказани с трансферни забрани, а останалите два също може да се окажат в тази позиция.
И ако Ливърпул не харчи сериозно това лято, е грешно вината да се търси в пазара. През 2018-а „червените“ направиха Ван Дайк най-скъпия защитник в света, след което сториха същото и с Алисон, който за кратко бе най-скъпият вратар в света. А цената, която платиха за бразилския страж, е с някакви си 6,5 млн. паунда по-ниска от тази, която Сити даде за Родри.
И сега разполагат със страхотен състав, който не се нуждае от сериозни подобрения. Последното слабо звено бе Жоел Матип, който обаче все по-добре се сработва с Ван Дайк в центъра на защитата. Поглеждайки към останалите позиции, може да видим още имената на Джо Гомес и Дивок Ориги. Истината е, че Ливърпул има широчина в състава си.
Дали им липсва играч като Филипе Коутиньо. Да, понякога. Но спечелиха ли Шампионската лига без него? Да, това също. И докато всеки треньор иска подобряване на някоя или друга позиция, ако Ливърпул имаше тежка предсезонна подготовка, то това не е заради липса на класа в състава.
Нито защото Манчестър Сити е „счупил“ пазара. Цената на Родри може и да изглежда висока в счетоводните книги на Сити, но клубовете, които се опитват да се изкарат като жертви, са правили същото в миналото, че дори и повече.
