Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Юнайтед изпусна Клоп и все още плаща цената

Среща очи в очи с Ед Удуърд отказа Клоп от Манчестър Юнайтед преди няколко години. Днес Ливърпул представлява това, в което "червените дяволи" искаха да се превърнат след ерата "Фъргюсън" Снимка: Getty Images
Среща очи в очи с Ед Удуърд отказа Клоп от Манчестър Юнайтед преди няколко години. Днес Ливърпул представлява това, в което "червените дяволи" искаха да се превърнат след ерата "Фъргюсън"

През септември 2002 г. сър Алекс Фъргюсън произведе може би най-известната от всичките си прочути реплики.

Манчестър Юнайтед беше започнал тромаво сезона в Премиършип. Арсенал беше надвил "червените дяволи" за титлата през май и вече водеше с 6 т. на големия конкурент през новата кампания, а даже още не беше дошла есента.

Тогава бившият капитан на Ливърпул Алан Хансън пусна твърдението, че Фъргюсън се сблъсква с "най-голямото предизвикателство в своята кариера", което предизвика бурна реакция от неговия сънародник.

"Най-голямото ми предизвикателство не е това, което се случва в момента. Най-голямото ми предизвикателство беше да смачкам ш*бания фасон на Ливърпул. Може да го публикувате точно така", закова Фърги пред Guardian.

Какъв цитат само! Легендарният мениджър наистина промени йерархията на футбола на Острова, независимо че упадъкът на Ливърпул вече беше започнал, когато Фърги взе първата си титла с Юнайтед през 1993-та. Впрочем, тогава на "Олд Трафорд" беше сложен край на 26-годишно чакане за трофея.

След основаването на Висшата лига доминацията беше за Юнайтед на Фъргюсън, грабнал цели 13 титли, откакто Ливърпул така и не е печелил първото място.

"Върни се като вземеш 18", гласеше един плакат на трибуната "Коп" на "Анфийлд" в началото на 90-те. Е, Юнайтед стигна до 18-ата през 2009 г., а днес вече има 20 шампионски трофея на Англия.

Но сега съотношението на силите отново е различно.

Манчестър Юнайтед вече 6 г. не може да запълни оставената от Фъргюсън празнина - четирима различни постоянни мениджъри, нула титли. С Оле Гунар Солскяер начело (един от любимите футболисти на сър Алекс), Юнайтед регистрира най-слабото начало на сезон от три десетилетия насам.

Без победа като гост от февруари, 12-и в класирането, 17 т. от последните 17 шампионатни мача. Последните 17 срещи на Ливърпул? 17 победи, на крачка от рекорда на Манчестър Сити от 18 поредни успеха. Крачка, която трябва да бъде направена не другаде, а на "Олд Трафорд".

В момента това са два клуба, запътили се в съвсем различни посоки. Солидно управляваният Ливърпул има перфектния човек на скамейката в лицето на Юрген Клоп и най-сетне отново изглежда като фаворит за титлата.

Същевременно Манчестър Юнайтед е паднал гигант, клуб с огромни ресурси и натоварен с огромни очаквания, който обаче продължава да прави грешка след грешка в преследване на успехите от миналото.

Фъргюсън сигурно е ужасен от развитието на нещата след пенсионирането си.

Не че шотландецът е без вина за станалото. Той сигурно още съжалява за настояването си точно Дейвид Мойс да го наследи през 2013-а. Бившият мениджър на Евертън подписа 6-годишен договор с Юнайтед тогава, но не изкара и година на поста, а впоследствие кариерата му така и не се възстанови от удара.

След като Мойс си тръгна, от Юнайтед проведоха първоначални разговори с Юрген Клоп за поста.

Германецът, тогава все още в Борусия Дортмунд, им отказа след среща лице в лице с изпълнителния вицепрезидент Ед Удуърд.

Клоп не останал никак впечатлен от странното твърдение на Удуърд, че клубът е като "версия на Дисниленд за възрастни", а дългосрочният футболен план на Юнайтед не му се сторил убедителен.

Затова тогава Луис ван Гаал пое поста, изкара два сезона и беше заменен от Жозе Моуриньо.

Колко ли се разкайват на "Олд Трафорд" за онзи конкретен епизод. Колко ли боли да гледат как Клоп (изчакал удобния момент и застанал начело на Ливърпул) осъществява на "Анфийлд" това, което трябваше да направи при тях.

Стъпка по стъпка Ливърпул се превърна в един от най-силните отбори в света, докато Ван Гаал, Моуриньо и сега Солскяер страдат все повече в Юнайтед.

Взаимоотношенията между Клоп и спортния директор Майкъл Едуардс са ключов фактор за успеха. Трансферната политика е същински еталон, като големите попълнения Ван Дайк, Анди Робъртсън, Фабиньо, Садио Мане, Мо Салах и Роберто Фирмино биха изглеждали на място във всеки от великите състави на Фъргюсън.

Манчестър Юнайтед също има пари, но рядко ги използва добре. Настоящият състав е може би най-слабият в цялата ера на Висшата лига. Удуърд, който главно обира негативите от феновете, умее да урежда спонсорски сделки много по-добре, отколкото трансфери на играчи.

Паралелите с онзи залязващ Ливърпул от 90-те са очевидни - объркана трансферна политика, мания по славното минало, липса на гръбнак и постоянство, загубена връзка с феновете и може би най-зле от всичко, някакво чувство на превъзходство и отхвърляне на реалността, което идва от високите етажи.

Човек се чуди, наистина ли само геният на Фъргюсън правеше голямата разлика между преди и сега?

Клоп можеше да е човекът, който да задвижи отново голямата машина, но вместо това се е захванал да върне мърсисайдци там, откъдето Фъргюсън ги свали.

И макар титлата още да не се е върнала на "Анфийлд", никой не се съмнява, че Ливърпул е на прав път.

Най-четените