Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Къде са те сега: Първите шампиони на сър Алекс в Юнайтед от 1993 г.

През 1993 г. играчите на Юнайтед вдигнаха титлата на Англия след 26-годишно прекъсване. Вижте в галерията кои бяха героите на сър Алекс тогава.
Петер Шмайхел
Шампионската суша на Юнайтед до голяма степен се дължеше на проблемите на вратарския пост. Под рамката на вратата се изредиха много имена, но без да оставят сериозен отпечатък. До "сделката на века", както сър Алекс обича да нарича привличането на Шмайхел от Брьондби през лятото на 1991 г. Той напусна Юнайтед осем години по-късно, а в момента е анализатор на BBC и на телевизионен канал в родината си Дания. Снимка: Getty Images
Петер Шмайхел
Шампионската суша на Юнайтед до голяма степен се дължеше на проблемите на вратарския пост. Под рамката на вратата се изредиха много имена, но без да оставят сериозен отпечатък. До "сделката на века", както сър Алекс обича да нарича привличането на Шмайхел от Брьондби през лятото на 1991 г. Той напусна Юнайтед осем години по-късно, а в момента е анализатор на BBC и на телевизионен канал в родината си Дания.
Стив Брус
Лицето казва много. Вгледайте се в това на Стив Брус и ако не го помните, си представете какъв боец беше. 1993 г. беше знаменита за защитника, който в отсъствието на контузения Брайън Робсън носеше капитанската лента в шампионския сезон. Напусна през 1996 г. и игра две години в Бирмингам, след което стана треньор. В момента е начело на Астън Вила. Снимка: Getty Images
Стив Брус
Лицето казва много. Вгледайте се в това на Стив Брус и ако не го помните, си представете какъв боец беше. 1993 г. беше знаменита за защитника, който в отсъствието на контузения Брайън Робсън носеше капитанската лента в шампионския сезон. Напусна през 1996 г. и игра две години в Бирмингам, след което стана треньор. В момента е начело на Астън Вила.
Гари Палистър
Партньорът на Брус и по-култивираната част от легендарния тандем. Палистър беше изключителен бранител, който оставяше сърцето си на терена. Той прекара три сезона в Мидълзбро, след като напусна Юнайтед през 1998 г. В момента е анализатор.
Денис Ъруин
Ако щете вярвайте, но въпреки невероятните фигури в шампионския тим, Денис Ъруин бе сред най-обичаните играчи от феновете. В разцвета на силите си той беше перфектният балансьор на отбраната на Юнайтед. Напусна през 2002 г. и игра няколко сезона в Уулвс. Подобно на много от колегите си се занимава с медии - работи за клубната телевизия и има колонка в ирландския Sunday World.
Пол Паркър
Десният бек винаги ще се свързва с Гари Невил, но друг беше на този пост в началото на династията. Бърз, съсредоточен и надежден - той беше от изключителна важност в отбора на Фърги. Тежка контузия обаче го извади от строя и загуби мястото си за сметка на Гари Невил. Беше начело на няколко малки отбора, а сега е коментатор на ESPN и няколко азиатски канали.
Брайън Маклеър
Пристигането на Кантона през ноември 1992 г. според мнозина е повратната точка в историята, но приносът на Маклеър през последвалия първи сезон на французина също е невероятен. Отбеляза много важни попадения, които помогнаха за първото място. Прекара близо 10 години като директор на академията на Юнайтед, какъвто беше до 2015 г.
Пол Инс
Английският национал оформи страхотен тандем с Маклеър. Инс притежаваше страхотен дефанзивен талант, но и добър пас, както и чувство към гола. През 1995 г. феновете останаха разочаровани от продажбата му на Интер, а през 1997 г. го намразиха, защото премина в Ливърпул. По-късно стана играещ мениджър на Макълсфийлд и наставник на отбори от долните дивизии.
Райън Гигс
Уелският гений беше направил своя пробив през предишния сезон, а в шампионския сезон тийнейджърът блестеше. Често мачовете се превръщаха в негов рецитал. Отбеляза 9 гола, а кампанията приключи с втората му поредна награда за млад играч №1 на първенството. Останалото е история - над 900 мача, 13 титли, два трофея от Шампионската лига и др. Беше помощник на Дейвид Мойс и Ван Гаал. Напусна миналото лято след идването на Жозе Моуриньо.
Лий Шарп
Никой не може да си обясни как беше пропилян талантът му. Прекара над 15 години в играта, но остана далеч от това, което се предричаше за него като тийнейджър. Талантът му бе оценяван наравно с този на Гигс, но през шампионския сезон уелсецът започна да взима превес и постигна това, което Шарп не успя. Канчелскис и Бекъм бяха предпочитани пред него, след което претърпя и контузия. Премина в Лийдс, след което игра в Брадфорд, Портсмут, Екзитър и Исландия. След края на кариерата си участва в редица телевизионни шоу програми.
Ерик Кантона
До ден-днешен на "Олд Трафорд" са благодарни на съдбата за онзи ден през ноември 1992 г., в който крал Ерик стъпи на стадиона за първи път. Приносът му за Юнайтед беше незабавен, изпълнен с красота и напрежение. Без съмнение, той беше сред катализаторите на процеса, който прекъсна 26-годишната суша. В момента се изявява като комисионер на Eurosport и се снима във филми. Макар и малки, ролите му в киното вече са над 30.
Марк Хюз
Кантона, Гигс и Шмайхел бяха възприемани като най-големите "виновници" за титлата, но тя нямаше как да стане факт без головете на уелсеца. Той беше в отбора от 1978 г. (с кратки престои в Барселона и Байерн), но трябваше да чака още 15, за да окичи първия си шампионски медал. Отбеляза 15 попадения, сред които няколко победни. Отказа се на 39 години, след което стана треньор. В момента е начело на Стоук Сити. Снимка: Getty Images
Марк Хюз
Кантона, Гигс и Шмайхел бяха възприемани като най-големите "виновници" за титлата, но тя нямаше как да стане факт без головете на уелсеца. Той беше в отбора от 1978 г. (с кратки престои в Барселона и Байерн), но трябваше да чака още 15, за да окичи първия си шампионски медал. Отбеляза 15 попадения, сред които няколко победни. Отказа се на 39 години, след което стана треньор. В момента е начело на Стоук Сити.
Андрей Канчелскис
Украинецът дойде от Шахтьор Д. през 1991 г. и започна шампионския сезон като титуляр, но после загуби мястото си за сметка на Лий Шарп. Звездният му миг беше на следващия сезон, когато бе част от тима, който спечели дубъл. След отказването си стана треньор, но в момента е без клуб.
Клейтън Блекмор
Изигра 12 мача, а заради своята поливалентност бе използван на различни позиции. Като Хюз - бе взет още като тийнейджър през 1978 г. и записа почти 200 мача за "дяволите" - основно през 80-те.
Дарън Фъргюсън
Започна сезона като титуляр, но през ноември отстъпи мястото си на Маклеър. Изигра 15 мача и имаше своя принос за шампионската титла, макар и да бе далеч от класата на големите звезди на Юнайтед. Беше продаден на Уулвс през 1994 г., а след края на кариерата си стана мениджър. В момента води лидера във Втора лига Донкастър.
Алекс Фъргюсън
Ето го и него! Въпреки няколкото успеха преди това, 1993-а беше годината, в която започна истинското летоброене на успехите на шотландеца на "Олд Трафорд". С 49 значими купи той е най-успелият британски треньор и едва ли някога ще бъде задминат. Къде е сега? На конни състезания, светски събития и конференции. Изнася лекции, пише книги, гледа любимия Юнайтед... В края на миналия декември навърши 75 и отпи глътка от любимото си червено вино. Дълъг живот, сър Алекс!

През 1981 г. начело на Манчестър Юнайтед застава Рон Аткинсън и на "Олд Трафорд" се надяват легендата на Оксфорд да прекъсне дългата шампионска суша на "червените дяволи".

В клуба обаче едва ли допускат, че ще трябва да чакат още повече от десетилетие преди Юнайтед отново да стане шампион на Англия.

С пристигането си Аткинсън чупи британския трансферен рекорд, привличайки Брайън Робсън от Уест Бромич, а през 1983-а и 1985-а отборът печели ФА къп.

През сезон 1985/86 титлата се задава на хоризонта, след като Юнайтед записва 13 победи и две равенства в първите 15 кръга, но в крайна сметка остава четвърти.

Следващият сезон обаче е истинска катастрофа и през ноември "дяволите" се озовават в зоната на изпадащите.

Кризата принуждава ръководството на клуба да уволни Аткинсън, а в деня на негового освобождаване на "Олд Трафорд" пристигат Алекс Фъргюсън и Арчи Нокс от Абърдийн. Шотландският тандем вдига тима на крака и той завършва на 11-та позиция.

Големи са надеждите през сезон 1987/88, когато Юнайтед остава втори, а на следващата кампания се срива отново до 11-то място.

Столът на Фърги се клати сериозно, а младият тогава специалист остава на работа след победа в преиграването срещу Кристъл Палас на финала за ФА къп през 1990 г.

През следващия сезон Юнайтед печели КНК и Суперкупата на Европа, а през 1992-а вдига и Купата на Лигата.

Шампионската титла на Англия обаче остава недостижима. До 1993 г., когато "дяволите" най-после чупят 26-годишната прокоба.

Почти четвърт век измина от този момент, а в галерията ви връщаме към първите шампиони на сър Алекс - микс от железни бойци и елегантни майстори.

Най-четените