Тетрис хореографията на "Армията" впечатли света - но фенското "хорео" отдавна е изкуство

"Следващо ниво на ултрас: Гениална хореография на феновете на софийския ЦСКА".

Преди десетина дни световните медии сериозно се впечатлиха от гледката на Северната трибуна на "Армията", където "червената" агитка си "поигра на тетрис", за да изпише името на любимия клуб. Идеята вярно си я биваше и признанието бе заслужено - често оплюваните у нас ултраси показаха другото си лице: на хора, които подкрепят със страст и въображение отбора на сърцето.

Не се случва за първи път - същите армейски фенове често изнасят същински арт-спектакли в ключови мачове, както бе на финала за Купата на България през 2016 г., когато превърнаха две трети от националния стадион във "врящ котел" с помощта на картонени листове и ленти. Левскарите не остават по-назад - дълго ще се помни грандиозното "хорео", с което 35 хиляди по трибуните посрещнаха 100-годишния юбилей на клуба: огромният надпис "Вековень", стотиците факли и зрелищната заря обиколиха емисиите по света.

Декорните представления на агитките у нас всъщност са част от най-модерната тенденция по световните футболни арени - след шалчетата, песните, "човешките вълни" и плакатите, с които агитките показваха и доказваха любовта си десетилетия наред, дойде ред и на "следващото ниво" - тематични арт конструкции и инсталации, които превръщат трибуната в сцена на изкуството.

Сред родните ултраси те добиха популярност като "хорео", но в повечето западни страни са известни като "тифо" (от италианското "тифози" - фенове).

А това наистина си е чиста проба изкуство. Продължава едва броени секунди и почти винаги се разиграва в секторите зад вратите с най-лудите глави - там, където футболът е много повече от игра. Поводите за "хорео"-то са всякакви - юбилей, почит към легенда, голямо дерби или осмиване на съперника. Обединява ги едно: дизайнът и производството винаги се пазят в дълбока тайна, за да може ефектът да е максимален. Нерядко използваните материали се подпалват веднага след мача, за да не попаднат в ръцете на врага - което би било нечувано унижение.

Къде обаче са корените на този феномен?

Първите сведения за това, което днес познаваме като движение "ултрас", идват от Южна Америка, където през 50-те се появяват организирани фенове с що-годе радикални възгледи. През 1960 г. не друг, а самият Хеленио Херера "пренася" идеята в Европа, когато е назначен за треньор на Интер, а югославската агитка черпи опит от извора по време на световното в Чили през 1962-ра. Зората на самото "фенство" обаче е доста по-назад във времето.

Първият случай на публика, която открито подкрепя играчи на футболния терен, е регистриран през 1905 г. в Уругвай.

Името на първия официален фен в света се казва Пруденсио Мигелито Рейес, по прякор Ел Гордо (Дебелака), който изобретява и механична система за надуване на топките, дотогава извършвано само чрез устата. Легендата разказва, че Рейес, докато надувал топки край терена на Насионал (Монтевидео), подвиквал към своите "Насионал! Насионал!". На трибуните започнали да се питат кой е този сеньор, който се държи толкова странно, а отговорът гласял: "Това е Ел Инча" (от испанския глагол за надувам - hinchar). Зрителите на стадиона на Насионал постепенно започнали да го имитират и така се родила първата агитка (hinchada) в света.

Организираните фенски сдружения еволюират през годините, за да се стигне до 70-те, когато се появяват и първите големи плакати по стадионите на Уругвай и Аржентина. Там ги наричат "телонес", от tela - парче плат.

Кога обаче "хореото" завладява европейските стадиони?

Първото документирано "тифо" в Италия е дело на агитата на Милан, която през 1984 г. опъва огромен плакат в дербито с Интер на трибуната на Fossa dei Leoni (основната ултрас-фракция на "росонерите"). На него пише: "Forza vecchio cuore rossonero" (Напред, старо червено-черно сърце). Впоследствие "Сан Сиро" се утвърждава като дом на едни от най-забележителните "тифо" в Европа и в света с хореографии, миксиращи гигантски рисунки, картони и знамена в различни цветове и нюанси. Миланските "тифо" стават идентификационен символ на града и чрез тях футболистите разбират нагледно, че представляват цяла общност. Доста от хореографиите включват змията и генуезския кръст, символи на Замъка на Сфорците - главната средновековна крепост на Милано.

И като във всяко дерби, битката по трибуните илюстрира кой владее града. Последното "хорео" на Атлетико срещу Реал на "Уанда Метрополитано" бе доста показателно: "Мадрид, чистокръвно червено-бял".

Отново Италия дава името на тези художествени произведения. Между 1920 и 1940 г. епидемията от тиф, разраснала се покрай Втората световна война, е един от страшните здравословни проблеми на Стария континент. Един от симптомите на болестта са неконтролируемите емоционални изблици, което се използва от италианската преса в следващите десетилетия, за да нарече запалянковците "тифози". "Тифо" пък е върховния израз на заразната страст на тифозите.

Мондиал 1990 в Италия глобализира модата, а един торински предприемач - Масимо Лео, вижда в нея добра бизнес възможност.

Неговата компания TIFO започва да произвежда и да доставя материали на всякакви фенски фракции, които искат да правят свои хореографии. Масимо работи с агитките на Барса, Атлетико и Борусия (Дортмунд), които са световноизвестни с произведенията си на трибуните. С времето Масимо се превръща в нещо като Банкси на "тифо"-то. Никой не го познава и не знае как изглежда, но славата му е огромна. Той стои в анонимност - нито една агитка не би искала да научи, че нейната и отсрещната хореография са дело на един и същи автор; не позволява на никого дори да влиза в ателието му.

С времето ултрасите се самоусъвършенстват и хора като Масимо престават да са актуални. В момента във всяка агитка има десетки автори на хореографии - от пънкари, през дизайнери и инженери до неонацисти. Навсякъде по света феновете произвеждат сами своето "хорео". Често имат специфични правила - тези на Аякс например задължително се рисуват на ръка, за да илюстрират артистичния дух на Амстердам. Движението вече набра такава популярност, че известни художници сами предлагат услугите си, за да видят своя творба в огромен мащаб на някой стадион.

Такъв е случаят на аржентинеца Пепе Перета, който през 1994 г. рисува първото си "тифо" за агитката на Бока Хуниорс - плакат 20 на 20 метра. До днес вече е автор на 87 произведения за "инчасите" на гранда от Буенос Айрес и има собствено ателие в града с 11 служители. Работата му е популярна зад граница и услугите му ползват фракции на Пари Сен Жермен, Ювентус, Фиорентина, Спортинг (Лисабон) и др.

Интересно е, че клубовете рядко участват в подготовката на "хорео"-то. Някои помагат финансово, но само ако става дума за много важен мач, а хореографията обхваща целия стадион.

УЕФА обаче задължава феновете да излъчат свой представител (supporter officer), който трябва предварително да уведоми представителите на централата на стадиона за съдържанието и посланието на планираното "тифо" - когато мачът е от континенталния календар. В Германия агитките са длъжни да информират полицията и преди двубоите от местното първенство, но до проблеми почти не се стига. Причината е, че никой не би хабил време, пари и усилия за нещо, което веднага ще бъде спряно от охраната.

В днешно време, както в последния случай с ЦСКА, всяка нестандартна хореография набира бърза и огромна слава и носи престиж и уважение на авторите си - благодарение на социалните мрежи.

Instagram, Facebook и Twitter разпращат идеи, послания и истории навсякъде по света и превръщат фенското "хорео" в мощно средство за пропаганда. Агитките стават все по-креативни, а стадионите все повече заприличват на художествени галерии.

И вероятно дълго ще е така - поне докато не преминем на следващото ниво.

Новините

Най-четените