Вчерашният ден във Висшата лига беше върволица от емоции за водещите тимове и техните фенове.
Големи изненади в крайните резултати нямаше, но шоуто в мачовете си заслужаваше и няма как да е разочаровало ценителите. Жозе Моуриньо започна своето приключение в Тотнъм с победа с 3:2 над Уест Хем, която не дойде лесно, но е с голямо значение за "шпорите" по няколко причини.
После Ливърпул направи поредна важна крачка към титлата - също в Лондон, където Кристъл Палас беше победен с 2:1 с доста усилия и без да бъде убедително надигран.
По същото време Арсенал отново разгневи своите привърженици и едва се добра до 2:2 срещу Саутхемптън у дома с изравнителен гол в 96-ата минута - а гласовете против оставането на Унай Емери стават все по-силни.
Късният двубой беше и дербито на кръга, в което Манчестър Сити запази шансове за титлата с победа с 2:1 над Челси на "Етихад". Мачът беше вълнуващ, гостите се представиха силно и поведоха, но Сити осъществи пълен обрат и така превъзмогна загубата от Ливърпул в миналия кръг, а разликата до върха остана 9 точки.
Проблемите в отбора на Пеп Гуардиола обаче отново проличаха.
Какви изводи можем да си направим от тези срещи и какви акценти можем да изведем от тях?
1. Превръщането на Моуриньо от Специалния в Смирения
Победният дебют на Жозе Моуриньо въобще не бива да бъде подценяван.
Успехът е с голяма стойност не само защото е добро начало за новия треньор, но и защото чувствително подобри класирането на Тотнъм в първенството и го доближи на 9 т. от топ 4. Освен това Спърс нямаха победа като гости в Премиършип повече от 10 месеца и в психологически план трите точки няма как да не вдигнат футболистите.
Самият португалец заговори за смирение от своя страна още на първата си пресконференция и изглежда опитва да направи впечатление на по-улегнал, спокоен и позитивен човек. Доколко това е просто маска и колко лесно може да падне ще видим, когато дойдат и първите му незадоволителни резултати с Тотнъм. Засега трудно някой ще му повярва, че се е превърнал от Специалния в Смирения, но пък в дебюта му се забелязаха някои искри в играта на "шпорите".
А футболисти като Деле Али и Ерик Дайър, които сякаш бяха загубили себе си, получиха доверието на Моуриньо от първия мач и това подсили посланието на треньора - Жозе не иска да подменя състава, а да върне формата на наличните играчи.
2. Емери може да има подкрепата на шефовете, но съвсем загуби феновете
Наскоро шефовете на Арсенал разпространиха официално съобщение в подкрепа на мениджъра и увериха, че не планират уволнението му. Унай Емери обаче съвсем е загубил доверието на феновете и след 2:2 със Саутхемптън е успял да спечели само два от последните си 11 мача в лигата. Поредните срещи без победа станаха шест.
Привържениците веднага изтъкнаха, че преди по-малко от месец Саутхемптън загуби с рекордното 0:9 от Лестър, а сега беше на секунди от победа на "Емирейтс" и отправи 21 удара към вратата на Арсенал срещу 12 на "артилеристите". Критиките към Емери заваляха още при разкриването на титулярните състави заради схемата му с 5 защитници и двама дефанзивни халфове при домакинство срещу такъв съперник.
Арсенал отново изглеждаше страшно разпилян по терена, без ясна отборна идея и все толкова безпомощен в защита. Коментарите вече се въртят повече около темата кой е най-подходящ да замени Емери, а не дали той трябва да остане или не.
3. Челси се пропуква твърде лесно, дори когато играе добре
В дните преди сблъсъка с шампионите, треньорът на Челси беше усилено сравняван с Гуардиола. Но представата за него като някаква "по-ранна" версия на испанеца беше продиктувана най-вече от еуфорията покрай шестте поредни победи и от наближаващия мач именно срещу Сити - иначе Гуардиола и Лампард все още са твърде далеч един от друг на треньорското поприще.
Челси се представи чудесно на "Етихад" и се придържаше към плана да пресира Сити при всяка възможност. Но за пореден път този сезон "сините" се пропукваха твърде лесно и това им попречи да вземат по-добър резултат от мач, в който играят силно. Увереността на Челси се изпари след получаването на изравнителния гол и лековато загубените топки станаха често явление в следващите минути. Голът на Марез за 2:1 беше още по-сериозен удар, от който Челси сякаш не успя да се съвземе и въпреки изчаквателната тактика на Сити след почивката, гостите не направиха почти нищо интересно пред Едерсон.
Челси все още не е взел точки, когато е бил в губеща позиция през този сезон и проблемът е очевиден. За да се докаже като треньор, Лампард ще трябва да подобри психическата устойчивост на младите си играчи.
4. Гуардиола постави немислим антирекорд
Манчестър Сити победи Челси по необичаен за стила на отбора начин. "Гражданите" владееха топката само през 46.74% от времето, което е нисък процент за тим като тях, свикнал да доминира в мачовете.
Всъщност това е личен антирекорд за Пеп Гуардиола - най-нисък процент притежание на кълбото във всичките му мачове като треньор в елитния футбол! Точно така, за 381 срещи отборите на каталунеца никога не са владеели толкова малко топката.
Тази статистика обаче не бива да се разглежда непременно като нещо негативно за Сити. Тя всъщност показва колко се е развил Гуардиола от пристигането си във Висшата лига, показва и че е готов да пробва нетипични стратегии в период, в който играта на тима не се получава толкова гладко, колкото преди. Осъзнал колко е опасен Челси в предни позиции, мениджърът заложи на предпазлив подход през второто полувреме и това даде резултат.
А явно този сезон може да видим и други мачове, в които Сити опитва да спечели без доминация върху топката.
5. Клоп трябва да върне Мане отляво
За пореден път този сезон Ливърпул спечели мач, който не изигра особено впечатляващо. От една страна, това е качество, присъщо на шампиони, от друга, няма как да не причинява известни притеснения. "Мърсисайдци" бяха летаргични и безидейни срещу Кристъл Палас, докато най-важният им футболист напоследък Садио Мане не вкара гола за 1:0.
В отсъствието на Мохамед Салах, Мане поема водещата роля в атаката, но дори неговата ефективност е паднала и причината е, че той е използван от Юрген Клоп по десния фланг. Отдясно сенегалецът не може толкова добре да покаже силните си страни, не може да влиза навътре и да си освобождава пространство към центъра, боравейки с по-силния си десен крак. Изглежда, че дори преди Салах да се е върнал, треньорът трябва да намери друго решение за атаката, което връща Мане на предпочитания фланг.
