След загубата на Реал от Алмерия Алваро Арбеола обеща отбора му да продължи битката с Барселона въпреки неуспеха. Серхио Рамос изрази съжаление по повод резултата. „Много е трудно да се примириш със загубата". Далеч по-оптимистично звучеше Кака. „Не мисля, че това поражение ще окаже влияние на борбата в оставащите кръгове", цитира звездата испанското издание „AS".
Почакайте минутка...загуба? Но Реал не е губил от Алмерия. Те завършиха наравно 1:1. И дори можеха да победят, ако удара на Кристиано Роналдо от пряк свободен удар не бе намерил гредата.
Кака навярно е имал предвид нещо съвсем друго или думите му просто не са били разбрани, затова изказването му предизвика бурни реакции. Може би същото важи и за Рамос и Арбеола. Или пък всъщност да са имали точно това предвид. Защото първата половина на сезона в испанската Примера Дивисион доказа, че за Барселона и Реал и равенствата са като загубите. Защото опонента им се възползва от всяка грешка.
Реал загуби. Загуби две точки. Някои казват, че е загубил и надежда за титлата. След мача с Алмерия „AS" излезе със заглавие „Поражение", напомняйки на своите читатели, че макар за Реал още нищо да не е загубено, изходът е фактически ясен. Marca го определи за малък неуспех, малък, но „потенциално смъртоносен". „El Mundo" обяви, че Реал ще плати скъпо за това реми, „El Pais" също излезе със заглавие „Половината титла вече е в Барселона".
При други обстоятелства такива разговори биха се считали за чиста лудост. Но в Испания от години за титлата се борят само два отбора. Сега разликата между тях е четири точки. Това означава, че до края на първенството Реал ще трябва да спечели пет точки повече от своя съперник. Ако спечели само четири по регламента на първенството ще се гледат директните двубои. А едва ли има някой в Испания, който да вярва, че Реал може да бие Барселона на „Сантяго Бернабеу" с повече от 5:0.
И така „белите" имат за задача да спечелят пет точки повече и 18 мача да го направят. Потенциално това означава 54 точки. Има само пет места пък където конкурента им може да загуби точки - като гост на Валенсия, Севиля, Виляреал и самия Реал и като домакин на Атлетико (Мадрид). Но пък за целия полусезон Барселона загуби само пет точки. Ако допуснем, че представянето им сега ще е аналогично, това означава, че Реал не трябва да губи. Жозе Моуриньо обаче вече предупреди: „Не мога да спечеля всички мачове, дори и да искам".
Бедата е обаче, че му остава само това ако иска да спечели трофея. Както каза самият Жозе: „Спечелихме 16 мача, три пъти завършихме наравно и загубихме само веднъж до този момент. Това беше добре, но не беше достатъчно".
Предишният сезон Реал подобри своя рекорд по спечелени точки, но същото направи и Барселона. При Хуанде Рамос Реал спечели 17 от 18-те си мача за полусезона, но Барселона преследваше своя съперник, а след това го разби на „Бернабеу".
През сезон до момента Реал има рекордни показатели, но тези на Барселона са по-добри - 17 победи от 20 изиграни срещи. Каталунците загубиха своите точки много рано, а сега изглеждат крайно непристъпни и са в серия от 14 поредни победи.
За мнозина ще е трудно да разберат, но и за двата отбора ще бъде трудно да поддържат до края такова темпо. Да, в чисто футболен план изглежда, че Ла Лига е твърде лесна за Барселона и за Реал и статистиката го потвърждава. В емоционален и психологически план обаче ситуацията е различна.
Едно клише гласи: футболът винаги ви дава възможност за отмъщение. Винаги можете да получите втори шанс. Но явно за Реал този момент не е сега. Играчите излизат на полето, знаейки, че са длъжни да победят. Техният съперник, който гони преодоляването на границата от 100 точки за сезон, прави мечтите им за реми безполезни.
Жозе Моуриньо винаги е признавал, че в Испания рискът е много по-голям, отколкото където и да било другаде по света. Предишният сезон той стана шампион на Италия с Интер като тимът му загуби четири срещи и в 10 завърши наравно. В Испания това е невъзможно. Дори да изберете само едното. При 34 победи и четири загуби все пак съществува минимален вариант тима ви да е шампион, но при 10 равенства и 28 победи - едва ли.
Наскоро Моуриньо призна, че сега се стреми много повече към победата, а преди е бил по-предпазлив. От гледна точка на зрелището това е идеален вариант. Но натиска може да бъде разрушителен. Огромен такъв се оказва на отборите, които са в зоната на изпадащите, особено силно го усещат играчите, които осъзнават, че целия град зависи от изявите на отбора. Същият натиск обаче изпитват и отборите, които са начело в класирането. Когато си постоянно в центъра на бурята могат да се справят само най-добрите.
Но пък на всички е ясно, че понякога дори най-добрите не са достатъчно добри.
Преди две години когато до Ел Класико Реал бе спечелил 17 от 18-те си мача, мадридските медии го обявиха за фаворит. Барселона изглеждаше добре, но беше видно, че се притеснява. Реал им дишаше във врата и бе достатъчно близо, за да може винаги да се възползва и да направи скок. Не беше никак изненадващо, че каталунците проявяваха нервност, съперникът им всъщност ги задължаваше да вървят напред и не им даваше нито миг спокойствие.
Но както често се случва преди мача всякаква логика бе забравена и очакванията се градяха на базата на субективни анализи. Пропуснат бе фактът, че напрежението и върху Реал не бе по-малко. Двубоят бе спечелен от Барселона и Реал бе извън играта.
Единствено треньорът на „белите" по това време Хуанде Рамос се опитваше да обясни, че напрежението и върху неговия тим е голямо. Никой обаче не го слушаше. Уесли Снайдер също призна: „Те просто не губят", но малцина му обърнаха внимание. Всички действаха все едно да си втори е по-добре, отколкото да си първи. И се опитваха да внушат, че от стреса страда само Барселона.
От футболна гледна точка ефектът от всичко това бе положителен. Без натиска от Реал през последните две години едва ли Барселона щеше да стигне до такова ниво. Без Барселона пък Реал едва ли щеше да подобри част от своите рекорди. Но дали това е добре за останалата част от първенството и за играчите е отделен въпрос.
Отстрани изглежда, че животът за двата тима е лесен. Но я попитайте футболистите и ще разберете, че не всичко е толкова гладко. „Ужасяващо", отбелязва един. „Огромно" отбелязва друг когато стане дума за напрежението. То е на границата с жестокостта. Чувствате, че в никакъв случай нямате право на грешка. Футболът обаче е преди всичко спорт - можете да печелите, да губите или да завършвате наравно. Но така беше по-рано. Сега сте длъжни само да печелите. Постоянно. Всяка седмица.
Когато двубоят завърши наравно, както този на Реал с Алмерия - това е равносилно на загуба. Защото единственият приемлив резултат е победата, защото залогът е твърде висок, защото става въпрос за много пари, освен това има и скрити интереси и политика. И за вас просто не остава друг изход. Феновете и медиите започват да търсят виновник, някой, който да поеме отговорността, да плати цената на неуспеха. Те търсят незабавни решения, дори тогава когато най-доброто решение е просто да не се търси решение. Ако не спечелите започват параноята, взаимните обвинения, войната.
Ако отбора не спечели, напрежението върху онези, от които зависи победата става все по-голямо и по-голямо. Тези, които излизат на терена прекрасно знаят това. Чувстват го.
Преди години победата бе просто цел. Днес за Реал и Барселона тя е задължителна.
