Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Разочарованият Почетино и неслучилата се революция в Тотнъм

Езикът на тялото на Маурисио Почетино говори красноречиво за разочарованието му Снимка: Getty Images
Езикът на тялото на Маурисио Почетино говори красноречиво за разочарованието му

Никой, дори Маурисио Почетино не очакваше този състав на Тотнъм да е все още заедно.

И докато мениджърът на „шпорите“ говори пред медиите за грешките, липса на острота и други разочарования, със сигурност, когато остане насаме с мислите си, се сеща, че същите проблеми, в по-голяма или по-малка степен, са го съпровождали в шестте му сезона в Северен Лондон и неколкократно е говорил за тях по същия начин.

Езикът на тялото на аржентинеца говори много. Подходът му винаги е бил един и същ – страстен и емоционален по време на мачовете и премерен след тях, независимо от резултата.

Но сега все по-често смутено се взира в тревата покрай тъчлинията или обяснява гневно нещо на треньорите Хесус Перес и Мигел Д`Агостино на резервната скамейка, или привиква играчите по време на мача, за да им дообясни тактиката и къде разиграното преди това не се получава.

Един от лидерите на отбора – Хари Кейн, обясни и нарастващото раздразнение на Почетино, което става все по-видно с всеки изминал мач.

„Разочарованието на мениджъра може да се види – сподели Кейн пред BBC след равенството 2:2 с Олимпиакос, когато Тотнъм изпусна преднина от два гола. – Той е тук вече пет години, а ние продължаваме да правим едни и същи грешки всеки сезон.

Вече не сме млади, не сме неопитни, играли сме в големи мачове както за клуба, така и за националните си отбори. Трябва да намерим начин да преодолеем това и да се развиваме. Това е, което можем да направим.“

И това е най-големият проблем за Почетино. С изключение на Танги Ндомбеле, съставът, който излезе на терена в Гърция, бе същият, с който той работи в продължение на години.

На аржентинеца му бе обещан нов цикъл, период на обновяване. И, със сигурност, е болезнено за него, че тази революция, или еволюция, така не се случи.

През миналия сезон Почетино говори често за това, че ако клубът иска да поеме по нов път, ще трябва да се инвестира в играчи, и че след пет години тимът се нуждае от свежа кръв.

Мениджърът на „шпорите“ е известен със способността си да работи с млади таланти и да ги развива. И въпреки че няма да го признае публично, най-вероятно, му е доскучало от работа с едни и същи футболисти, на които познава вече и кътните зъби, в последните пет години.

С липсата на промени и инвестиции във футболисти, в Тотнъм рискуват да тласнат Почетино към това да си намери напълно нови играчи, с които да работи, но някъде другаде.

Преди това лято нямаше новопривлечени в последните два трансферни прозореца. Трима пристигнаха сега: Ндомбеле, Джовани Ло Селсо и Райън Сесеньон. За съжаление, последните двама имаха проблеми с контузии.

Ло Селсо успя да изиграе само три мача, като и в трите се появяваше от пейката, преди да претърпи травма на бедрото по време на паузата за националните отбори, която ще го извади от строя поне до края на октомври.

Сесеньон също лекуваше травма, от която тъкмо се бе възстановил, но също по времето за националите усети болка на същото място и отново няма как да попада в плановете на Почетино.

Това оставя единствено Ндомбеле, който пък ще се нуждае и от време, за да се адаптира напълно към футбола във Висшата лига и високите изисквания на Поч.

„Шпорите“ се опитаха да привлекат Бруно Фернандеш от Спротинг Лисабон и Пауло Дибала. Ситуацията с аржентинеца така и не бе пробвана достатъчно настоятелно, докато оставането на Кристиан Ериксен, до голяма степен, блокира трансфера на Фернандеш.

Очакваше се и раздяла с част от големите имена. Ериксен, Тоби Алдервайрелд, Виктор Уаняма, Дани Роуз и Серж Орие бяха спрягани за трансфери, но в крайна сметка останаха. Единственият ключов напускащ бе Киърън Трипиър и така стартовата 11-орка от миналия сезон почти не се промени.

Не че липсва класа. Качествата на футболистите на Тотнъм са безспорни. Но Почетино разчиташе на освежаване, искаше да доведе нови играчи, с които да започне да работи и които да допринесат за преобразяването на тима.

Всеки топ отбор прави това през няколко години. Нови футболисти се „инжектират“ в състава, измествайки старите кучета и внедрявайки се в системата, а понякога и променяйки я.

И затова Почетино е принуден да прави освежаването с млади играчи, последните примери за които са Оливър Скип (на снимката) и 17-годишният Трой Перът. Аржентинецът няма да бърза с налагането им и ще ги развива постепенно – както знае най-добре. И двамата изглеждат обещаващи и готови да поглъщат всеки съвет, който им се подаде.

Въпросът е дали Тотнъм ще може да им предложи нещо повече от на тези футболисти, които в момента са в състава, и на Почетино? Защото няма да е учудващо да видим как и мотивацията на някои от тях, включително и на треньора, ще спадне по време на сезона.

И ако треньорските желания бъдат пренебрегнати и този път, настоящата глава от историята на „шпорите“ може да бъде затворена, без да е разгърнала потенциала си напълно. Което би било жалко.

Най-четените