Ранните дни на един кандидат-Федерер

Тенисът има проблем, наречен "Роджър Федерер". Когато носителят на 16 титли от турнирите от Големия шлем се откаже феновете ще искат да дойде новия Федерер. А да се намери такъв няма да е никак лесно.

Очакванията към великите тенисисти винаги са били най-големи, но не колкото в настоящия момент. Постиженията на швейцареца и битката, която Рафаел Надал води с него дадоха ново съдържание на определението "тенис шампион". Джон Макенроу, например безспорно е един от великите тенисисти. Но той е спечелил само седем титли от Големия шлем в цялата си кариера. Федерер взе осем само за времето от 2005 до 2007 г.

Така да бъдеш определен за "следващото голямо нещо" става по-скоро бреме, отколкото чест. Григор Димитров, 20-годишен българин с елегантна игра, красив бекхенд с една ръка и бързи крака,  от известно време живее с това бреме.

Преди три години, през 2008 г. когато бе само на 17 години той взе сет на Рафаел Надал в Ротердам. Рафа бе толкова впечатлен, че заяви, че Димитров "със сигурност се е запътил към топ 10". Пътят се оказа бавен. В кариерата си до този момент Григор е спечелил само два мача от турнири от Големия шлем, а снощи загуби от Жо-Вилфред Цонга във втория кръг на "Уимбълдън".

Въпреки това витаеше усещането, че Димитров, който изключително много напомня за Федерер, не е много далеч от това да се научи да изглежда добре и да печели мачовете, по начина, по който прави това неговия идол. Той казва, че е поласкан от сравненията, но не е достоен за тях.

"Страхотно е да чувам това. Мога да го слушам по цял ден, да си го сложа като мелодия на телефона или да направя каквото и да било с него, но това няма да ми спечели мачовете", отсече Димитров след първата си победа на "Уимбълдън" в първи кръг на турнира. "Не можеш да сравняваш най-великият за всички времена с човек, който е №64 в света. Невъзможно е".

Димитров казва още, че гледа с възхищение играта на тримата най-добри в света - Надал, Джокович и Федерер. "Мисля, че някои хора са просто избрани за това", добавя той. "Може би като юноша бях някой, но сега съм абсолютно никой."

Димитров израства в Хасково, България, южен град близо до Турция и Гърция. Баща му е треньор и го е научил да играе тенис. Майка му е бивша волейболистка. Сега той тренира в академията "Муратоглу" във Франция. Негов треньор е Питър Макнамара - бивш австралийски професионален тенисист, достигал до №7 в света и тренирал играчи като Марк Филипусис.

Лесно е да се разбере защо Димитров вече привлече вниманието въпреки малкото му победи в тура. Физиката му обаче няма да ви впечатли - висок е 188 см, слаб и носи бейзболна шапка, обърната обратно и изглеждаща прекалено голяма за главата му.

Но след това виждате начина, по който се движи. Той е бърз, грациозен, винаги балансиран без значение дали се защитава или напада или се пързаля на тревата, както направи това в четвъртък вечерта, правейки форхенд уинър. Той завършва точките на мрежата и може да изпълнява печеливши удари с леко движение на китката и то от трудни ситуации, но те изглеждат толкова естествени и не приличат на нищо друго.

Имаше един удар, ударът на Уимбълдън до този момент, който бе видян от може би едва 100 души. Във вторник, около 21,20 ч. местно време, при вече настъпващата тъмнина и температури, подходящи за носене на пуловери, а не за тенис шорти, на корт №10 Димитров играеше третия сет на мача си от първи кръг. Седрик Марсел Щебе нанесе дълбок удар, висок, но по-нисък и по-мощен от лоб, над рамото на Димитров, който по това време бе на мрежата. Димитров се обърна назад и спринтира към десния далечен ъгъл.

Това бе един от онези "Федерер моменти" - времето бе спряло, докато той се движеше. Топката изглежда го чакаше. Той се приплъзна и с гръб към мрежата изви ракетата си зад топката и я удари назад около тялото си. Бавно, перфектно и очевидно обречена да влезе в корта, топката се понесе над главата на Щебе и попадна в ъгъла на корта.

"Къде е сега YouTube, когато се нуждаеш от него?", каза Димитров след края на мача, който бе прекратен заради настъпилата тъмнина и пренасрочен за сряда.

Във втория кръг, в четвъртък,  Димитров показа таланта си на много по-многобройната публика на корт №1. Той и Цонга, французин с експлозивна игра, направиха какви ли не уинъри, волета и минаващи удари през тези четири сета. Димитров показа много характер в четвъртия сет и достигна до тайбрек, въпреки че изоставаше в резултата.

На предпоследната точка на мача той направи грешка, която талантливите тенисисти често правят - заложи на стил вместо на ефективност. След красив лоб на Цонга, Димитров се опита да направи удар между краката, въпреки че имаше време да опита не толкова рисков удар. Той изпрати топката в мрежата, а след това нов бекхенд на Цонга на свой ред го изпрати да си опакова багажа.

Това е грешка, която дори Федерер е правил - спомнете си полуфинала на Australian Open 2005 г., когато швейцарецът имаше мачбол срещу Марат Сафин, но го пропусна след подобен опит за удар между краката. Сафин спечели мача, а след това и титлата.

Димитров направи далеч по-сериозна грешка на чалънджъра в Хелзинки, провел се през миналия ноември. След загубата си на полуфиналите той си позволи да бутне съдията на стола, а след това и неприличен език. После се извини, понесе си наказанието и казва, че все още съжалява за това. "Беше лоша постъпка. Не мога да се върна назад. Мисля, че си научих урока."

Димитров казва, че не си е поставил някакви конкретни цели по отношение на класирането в ранглистата или да спечели Х на брой титли. На този етап от кариерата си просто иска да играе колкото се може повече мачове.

"Трябва да си постоянен и то седмица след седмица. Честно казано това е нещо, което все още не съм способен да правя. Но мисля, че трябва да пробваш, дори след като статистиката ти дава такива шансове, че не искаш дори да ги виждаш. Особено в спорт като тениса. Можеш да си ужасно талантлив, но талантът няма да ти спечели мачовете."

Мачът, който най-много желае, разбира се е този срещу Федерер.

"Мечтая да играя срещу него поне веднъж преди да прекрати кариерата си. Надявам се, че ще играе още дълги години", споделя Димитров.

Но да бъдеш като Федерер или да бъдеш следващия Федерер? Димитров казва, че не се интересува от това. Попитан как би искал да бъде наречен онзи негов удар от първи кръг, който толкова малко тенисисти могат дори да се надяват да направят, той отговаря моментално, уверено и с усмивка - "Моят удар".

Новините

Най-четените