Не го сравнявали със Златан Ибрахимович, защото се подвизавал като полузащитник, но мнозина специалисти и фенове предричали, че има качествата да е сред най-големите звезди в историята на шведския футбол.
Роден в Йоребро, на около 200 км западно от Стокхолм, Мартин Бенгтсон се влюбил във футбола от съвсем малък. С баща художник и музикант, който постоянно бил на път, и с майка хореограф на танцов състав, Мартин постоянно бил сам вкъщи.
Запалил се по футбола, след като гледал документален филм за академията на Аякс и решил, че не желае нищо друго освен да стане футболист.
Сам си изготвил програма, а извън тренировките правил по 5 кроса на ден и спазвал диета. Понякога си лягал гладен, защото се притеснявал да не качи излишни килограми.
На 16 дебютира в представителния тим на Йоребро и е сред сензациите на юношеския национален отбор на Швеция, на който става капитан.
Не само любимият му Аякс, но също така Челси и Интер следят младока и на няколко пъти го викат на проби. Най-настоятелни са "нерадзурите", които го взимат в школата на клуба. На една тренировка в Милано Бенгтсон прави за смях Марко Матераци, а наставникът на Интер Алберто Дзакерони възкликва: "В това момче има много хляб."
Още с първата си заплата Мартин си купува кола, въпреки че няма къде да отиде, тъй като по цял ден е в общежитието на академията на Интер.
Постепенно се затваря в себе си и прекарва свободното си време в игра на PlayStation и гледане на стари мачове по клубната телевизия.
По време на лятната почивка пре 2004 г. се прибира в родината си и посещава музикален фестивал.
Хедлайнъри са Джим Мориси и неговата група, а на концерта Мартин се влюбва в момиче, което не знае нищо за футбола и за Интер.
"Това беше ново преживяване за мен. Исках да бъда хем Роберто Баджо, хем Кърт Кобейн", спомня си Бенгтсон.
Скоро обаче се завръща към ежедневната си рутина и тренировките и продължава по предначертания път.
Няколко месеца по-късно обаче контузия на коляното го вади за дълго време от строя и истинският кошмар започва.
"Постоянно седях в стаята си и се чувствах несигурен. Знаех какъв съм и какво представлявам, когато съм с бутонки на краката, но нямах представа каква е другата ми страна - когато не съм футболист. Това повдигна много въпроси у мен и осъзнах, че не съм щастлив. Осъзнах, че съм един робот, който прави едно и също. И от този момент изчезна удоволствието от това, което правя", казва Мартин.
Той искал да се покаже пред света и в друга светлина, а не само с топката на терена.
"Вероятно е било ужасно за съотборниците ми, но си взех китара. Слушах Нирвана и Дейвид Боуи и те наистина ме вдъхновяваха да пиша текстове и да правя песни. По това време си вярвах, че мога да правя и двете неща - да играя футбол и да свиря. Но след един мач с националния тим на Швеция се прибрах в стаята си и всичко беше изчезнало - текстове, записи и т.н. Беше ги изхвърлила чистачката. Нямаше ги и рисунките ми. Всичко беше отишло на боклука, защото не можело стая на футболист да изглежда по този начин. Бях изпълнен с гняв и бях на кръстопът. Не исках да остана някъде, където не ми дават възможност да се изразя."
Най-големият ужас за Мартин бил да се завърне вкъщи и да го обвинят, че е страхливец. "Във футболния свят е така. Прибереш ли се, всички започват да говорят как не си издържал, как не си се справил с напрежението и как си се провалил. И тогава взех решението да се самоубия."
На следващата сутрин Бенгтсон надул Дейвид Боуи от уредбата и прерязал вените си в банята.
Събудил се в спешното отделение в Милано.
Когато започнал да се възстановява, при него дошъл психолог, тъй като имало опасения, че ще повтори опита.
"Имаш пари, кола и неща, за които мечтаят всички. Можеш да правиш секс с почти всяка жена, която си избереш. Ти си известен. Ти си играч на Интер, за бога", казал психологът.
"В този момент си мислех, че съм съсипал неговите мечти, а на моите."
След няколко дни от Интер съобщили за "епилептичния припадък" на младата си звезда, а снимката и профилът му били премахнати от клубния сайт.
Така приключила кариерата на младия футболист, който последвал музикалната си мечта.
От 2008 г. Мартин живее в Берлин, където създаде банда с името Валдемар. Не можем да си кривим душата, че психеделичният рок на групата е някаква сензация в германската столица, но все пак има достатъчно почитатели.
В Швеция заснеха филм за Бенгтсон и издаде автобиография. Изглежда стъпил на краката си и щастлив от новия си живот. Радва се, че е загърбил футбола, макар че е можело и да не се стига до описаните крайности.
"В Интер бях като в затвор. Не ни даваха дори да отидем до магазина, а вечер ни заключваха като престъпници. А аз желаех единствено свободата да мога да бъда себе си."
