Крадците на купи от Ювентус

Забравете за съдийските побутвания в полза на Барселона, в Ювентус нещата винаги са били много (МНОГО) по-мътни...

5000 долара и автомобил за съдията

В началото на 70-те Ювентус успява да привлече на работа две особи, осигурявали дотогава съдии за мачовете на Интер. Това са чиновникът с безкрайно съмнителна репутация Итало Алоди и Дежо Солти, бивш футболен рефер от Унгария. През 1973 г. гръмва невероятен скандал, когато торинци играят полуфинал за Купата на европейските шампиони срещу Дарби Каунти. Те печелят първия двубой с 3:1. Мениджърът на Дарби Брайън Клъф и част от играчите му свидетелстват, че германският футболист на Ювентус Хелмут Халер е влизал два пъти в съблекалнята при съдията и негов сънародник Герхард Шуленбург. Случайно или не, Шуленбург вади абсурдни картони на двама ключови играчи на Дарби Каунти, заради което пропускат реванша. Преди ответния двубой Солти заминава спешно за Лисабон, където определя среща в хотел „Риц” на определения за мача в Англия португалски рефер Франсиско Лобо. Предлага му 5000 долара, автомобил и уверение от името на новоизбрания президент на УЕФА д-р Артемио Франки, че ще бъде рефер на световното първенство през 1974 г.

Реваншът на стадион „Безбол граунд” в Дарби се запомня не толкова с резултата 0:0, колкото с последвалия чудовищен скандал. Още преди двубоя Франсиско Лобо уведомява представителите на УЕФА, че от Ювентус са се опитали да го подкупят. После разказва всичко и пред журналиста Брайън Гленвил от „Сънди Таймс”. Кирливите ризи излизат на бял свят… По този повод е свикано спешно заседание на дисциплинарната комисия на УЕФА, председателствано лично от д-р Артемио Франки. За всички тях е ясно, че Солти работи за Ювентус. Но за да се замете всичко под килима, комисията преценява, че няма данни унгарецът да е ангажиран към клуба от Торино. Уж действал на своя глава… Така Ювентус минава метър. На финала в Белград обаче губи от Аякс с 0:1, а съдията от Югославия Миливое Гугулович свири честно и обективно.

Дузпата на „Хейзел”

В средата на 80-те години Ювентус разполага със страхотен отбор, в който играят и чуждестранни звезди като французина Мишел Платини и поляка Збигнев Бониек. Финалният мач за КЕШ срещу Ливърпул през 1985 г. е предшестван от голямата трагедия, отнела живота на 39 зрители на стадион „Хейзел” в Брюксел. Въпреки това, френският президент на УЕФА Жак Жорж и префектът на белгийската столица решават, че мачът ще се играе. Ювентус печели с 1:0 след гол от несъществуваща дузпа, отсъдена от швейцарския арбитър Андре Дена. Нарушението в 56 минута, извършено от Гари Гилеспи срещу Бониек, е най-малко на метър извън наказателното поле. Само че реферът отсъжда наказателен удар. При изпълнението Платини е точен във вратата на Брус Гробелар, а след това хуква да се радва по игрището, забравил за трагичните събития два часа по-рано. Оправданието на съдията след мача гласи, че уж бил на 20 метра от събитията и му се видяло, че това е дузпа.

Само че англичаните нямат вяра на подобни обяснения. Още повече, че са известни дългогодишните контакти на италианските футболни манипулатори с реферите от Швейцария. Още от времето на прочутия Готфрид Дийнст през 60-те години, оказал се по-късно дори техен съдружник в някои бизнес начинания.

С допинг срещу Аякс

През 1994 г. собствениците на Ювентус Джовани и Умберто Аниели решават, че е крайно време да спрат 8-годишната серия без шампионска титла. За новата „Златна ера” босовете на „Фиат” наемат като директори Антонио Джираудо и Лучано Моджи, като последният още тогава има слава на майстор на игрите под масата. Начело на медицинския екип пък е невропатологът Рикардо Агрикола. След спечелването на титлата в Серия А Ювентус изиграва успешен сезон в и Шампионската лига. През 1996 г. стига до финала срещу носителя на трофея Аякс. Двубоят на олимпийския стадион в Рим завършва 1:1 в редовното време и продълженията, а Юве триумфира с 4:2 при дузпите.

Години по-късно пред холандската телевизия NOS специалистите в допинга Джузепе д`Онофрио и Алесандро Донати признават, че са получили достъп до секретни документи, уличаващи Ювентус в приемане на допинг точно за този финален мач срещу Аякс. Според тях съществуват безспорни доказателства, че футболистите са приели забранения стимулант ЕПО.

Свирката на синьор Чекарини

„Денят, в който беше убит футболът…” Така пресата в Италия окачествява злополучния 26 април 1998 г., когато на стадион „Деле Алпи” в Торино един срещу друг в двубой за шампионската титла излизат Ювентус и Интер. Гостите от Милано се нуждаят само от точка, за да завършат първи в класирането. Гол на Алесандро Дел Пиеро в 28-ата минута дава аванс на „бяло-черните”, а след това съдията Пиеро Чекарини взима нещата в свои ръце. Позволява изключително груба игра на Ювентус, докато спрямо Интер е съвсем стриктен и дори гони техен играч. Но най-срамната сцена е онези, при която Марк Юлиано събаря по най-брутален начин бразилския феномен Роналдо в наказателното поле на домакините. Но Чекарини дава знак играта да продължи. И след проведената контраатака Дел Пиеро изкарва дузпа за Ювентус с очевидна симулация. Интеристите веднага нападат рефера. Нервите на треньора им Луиджи Симони също не издържат. Съдията първо гони него, а след това и помощника му. Вратарят Палиука спасява удара на Дел Пиеро от бялата точка, но Юве все пак удържа победата и се окичва с шампионските лаври. Пресата в Италия е единодушна, че „бяло-черните”са откраднали титлата от Интер, а съдийството на Пиеро Чекарини е определено като „пладнешки обир”.

Футболен клуб или болница?

След като печели шампионските титли през 1995, 1997, 1998 и 2002 г., в Ювентус сериозно замирисва на допинг. Дори тръгва виц, че футболният клуб трябва да бъде преименуван на Фармация (Торино). При полицейски обиск в медицинския център е открита тайна лаборатория, разполагаща с 281 различни вида лекарства. Въпросното количество медикаменти е достатъчно за нуждите на малка или дори средна болница, твърди експертът проф. Бенци. Според него или футболистите на Ювентус са най-болните хора в света, или лекарствата се използват за допингиране. Тези разкрития потвърждават думите на треньора на Рома Зденек Земан, според когото в Ювентус работят някакви колеги на доктор Менгеле. Оказва се, че са ползвани забранени препарати като тези в колоезденето. Още повече, че година по-рано футболистите Едгар Давидс и Франк де Бур са хванати с нандролон. Вероятно има и други случаи, само че 126 проби, взети от спортни състезания, са били обявени за недействителни с мотив за неспазване на процедурата. В последвалия съдебен процес единственият осъден е лекарят на Ювентус Рикардо Агрикола.

Мафия на име Gea World

През 2005 г. се оказва, че Ювентус, чрез генералния си мениджър Лучано Моджи, дълго време е контролирал най-малко осем клуба от италианската Серия А и чрез това влияние е осигурил две или три шампионски титли. Според свидетелствата на бившия президент на Анкона Ермано Пиерони, Моджи осъществява престъпната схема чрез мениджърската агенция Gea World. Дружеството е създадено няколко години по-рано с капитал от един милион евро и се оглавява от Алесандро Моджи, син на директора на Ювентус. Участват още Андреа Краньоти, син на шефа на Лацио Серджо Краньоти, и Франческа Танци, дъщеря на боса на Парма Калисто Танци. Дялове имат и няколко наследници на политически фамилии от времето на бившия премиер Бетино Кракси. Агенцията държи правата на около 200 елитни футболисти и треньори, повечето от Серия А. И чрез тях диктува хода на първенството и разпределението на трофеите. Нормално ли е например защитникът на Милан Алесандро Неста да разговаря всеки ден със сина на директора на Ювентус?

Пиерони разкрива, че Gea World е безкомпромисна като истинска мафиотска организация при разчистването на сметки. Думите му бяха подкрепени от Луиджи Симони, чието уволнение от Сиена било издействано именно от Gea World. „Тази групировка практически държи в ръцете си голяма част от италиански футбол. Много треньори като мен не са съгласни с тази система, но са принудени да се примирят“, каза Симони. Потвърждава го и тогавашният спортен директор на Рома Франко Балдини. Той добавя, че по свирката на Моджи отдавна играе и шефът на италианските съдии Пиерлуиджи Пайрето. Още като футболен рефер той има някои твърде скандални отсъждания, случайно или не, все в полза на Ювентус.

Докъде стигат пипалата на октопода

Докато през лятото на 2006 г. футболна Италия празнува спечелването на световната титла, генералният директор на Ювентус Лучано Моджи и колегите му се влачат по съдилищата. Седмица преди отборът да триумфира за 29-ти път като шампион в Серия А, властите официално съобщават, че футболното първенство е попаднало в ръцете на организирана престъпна група. Въпросната мафия, чийто кръстник се явява именно Моджи, манипулира резултати, подкупва съдии и фалшифицира цялото първенство. Нещо повече – пипалата на октопода вече са плъзнали и в посока към залагания на нагласени резултати и източване на пари от букмейкърите.

Въпреки многобройните сигнали, доста време властите не предприемат нищо, вероятно заради влиятелните позиции на фамилията Аниели. Но след като футболистът на Сиена Стефано Аргили обявява публично, че неговият отбор се е продал, за да падне с 0:3 от Ювентус, вече няма начин. Това е голямата афера, известна още като „Калчополи”. Проследени са телефонни разговори, събрани са и достатъчно доказателства за престъпната схема. Двете шампионски титли на Ювентус за 2005 и 2006 г. са отнети, като втората е присъдена на Интер. Тимът от Торино е изгонен да играе в Серия Б. С отнемане на точки са наказани още Милан, Фиорентина, Лацио и Реджина. Шефовете на съдийската колегия Пайрето и Бергамо са изгонени завинаги от футбола. Моджи и другият директор на Ювентус Антонио Джираудо са осъдени отначало да лежат ефективни присъди в затвора, но в крайна сметка касационният съд ги отменя.

А Ювентус? Тимът се нуждае от пет години, за да влезе в новата си „Златна ера”, с петте поредни шампионски титли между 2012 и 2016 г. Къде с честни средства, къде с дузпи като тази срещу Милан…

В онзи априлски следобед на 2004 г. шестте мобилни телефона на генералния директор на Ювентус Лучано Моджи кротуват подредени на бюрото му. Внезапно единият почва да звъни с популярната мелодия от филма „Кръстникът”. От другата страна на линията обаче не е Марлон Брандо, а шефът на италианските футболни съдии Пиерлуиджи Пайрето.

След обичайната размяна на две-три реплики Моджи си идва на думата: „Кого ще пратиш да ни свири тази седмица? Трябва да е някое от нашите момчета…“

Това е един от многото записани телефонни разговори, разкриващи корупционните методи на работа в един от най-големите футболни клубове в света – Ювентус. Подкупи на съдии, уреждане на резултати, допинг… Враговете на Юве често го наричат Империята на злото, веднъж с основание, друг път – без.

Така стана и миналия петък, когато съдията Давиде Маса даде дузпа за отбора на фамилията Аниели срещу Милан в 95-атa минута, а Пауло Дибала донесе победата на Ювентус с 2:1.

„Крадци!”, написа нечия миланска ръка под две от шампионските титли, изложени в трофейната витрина на стадиона.

С 32 шампионски отличия в Серия А и общо 51 във всички турнири в Италия, с две титли на европейски шампион и още седем от останалите състезания на УЕФА, плюс още две Интерконтинентални купи, Ювентус има запазено място в историята на футбола. Но и в хрониките на футболната корупция.

Докато бяло-черният екип на клуба от Торино е носен от едни от най-големите футболисти за всички времена, докато от скамейката указания са давали някои от най-знаменитите треньори, за Ювентус през годините е работила отлично и една закоравяла футболна мафия.

Безскрупулни типове, способни на всичко в името на победата, без да подбират средствата.

В галерията ви представяме някои от престъпните практики и нечестни способи за печелене на отличия, провеждани от Ювентус през годините.