Годината на Кобрите

За пръв път в 55-годишната история на анкетата „Спортист на годината" двама братя окупираха първите две места в избора на журналистите. Ако изключим отличното представяне на волейболистите на Олимпиадата в Лондон, победите на Кубрат и Тервел Пулеви бяха най-сериозният повод за национална гордост. Не само на улицата, но и в новата агора - Facebook. Мненията в социалната мрежа през годината съвпаднаха точно с вота на медиите за най-заслужилите спортисти и отбори през 2012.

За пръв път в историята на бокса у нас българин предизвиква подобен интерес с мачовете си на ринга както Кубрат Пулев. Освен че стана най-успешният наш сънародник при професионалистите, Кобрата показа и сериозно израстване като личност наред с раздаването на тупаници между въжетата. Германската промоутърска машина Sauerland Event, чиято гордост е Пулев, се постара да направи от боксьора не просто шампион с ръкавици, но и добре общуваща с медиите и обществото звезда. Нещо, от което доста негови колеги имат да се учат. На мнозина може и да не им се вярва, но Кубрат вече говори като дипломат, ползва премерена реч, не изпуска нервите си и понякога, за да напомни кой е, пуска по някоя типична за себе си фраза.

На ринга Пулев постигна 3 победи и вече в 17 срещи вдига високо ръката си след финалния гонг. Кобрата спечели европейската титла след нокаут срещу украинеца Александър Димитренко и защити двата си пояса в сблъсък срещу бившата барета Александър Устинов. През април пред българина ще има последно изпитание, за да стигне до мач с великия Владимир Кличко. Финално препятствие по пътя на Пулев ще бъде един от най-силните боксьори в тежка категория Томаш Адамек, справил се в навечерието на Коледа с англичанина Стив Кънингам.

А спечели ли и тази среща през април, Кобрата ще е фаворит да дублира наградата си за „Спортист на годината" и през 2013. Независимо от изхода на сблъсъка с Кличко.

Силната година на братя Пулеви затвърди и по-малкият - Тервел, който донесе първия медал за България от Олимпиадата в Лондон. Боксьорът взе квота за Игрите по най-трудния начин - със спечелване на квалификационния турнир в Трабзон. В турския град в категорията на Пулев през април се разиграваше една-единствена олимпийска виза. Завоюването й и достигането до бронзовия медал в Лондон спокойно могат да бъдат считани за подвиг.

Ако някой твърди обратното, нека пробва да се боксира с 90-килограмови бойци с половин работеща ноздра в 3 рунда по 3 минути. Пред Тервел сега има прекрасна възможност да се присъедини към Кубрат във втората голяма братска двойка в бокса след тази на големите Кличко.

Но поне на този етап стъпването на професионалния ринг се отлага. Защото за Тервел възпитанието на малкия му син Калоян е по-важно от спортната слава. И определено е достойно за уважение.

Ако се върнем към темата за мощната доза национална гордост, донесена от Пулеви, през призмата на facebook, спомнете си колко пъти написахте или прочетохте „Браво, Кобра!" като статус на своите приятели. Отговорът ще даде и такъв на въпроса защо класацията „Спортист на годината" бе подредена точно по този начин.

2012 беше годината на дракона според китайския календар. В българския спортен календар това беше годината на Кобрите.

Новините

Най-четените