Страст, гордост, желание, дисциплина, отдаденост - на пръв поглед принципите, по които работи Паоло Ди Канио са идеални.
Няма как да не харесаш философията му, уважаваш клуба, който го е наел и се впечатляваш от усилената работа, която полага Ди Канио.
Тази концепция вдъхновява феновете и самите играчи, а когато проработи дава отлични резултати - така Суиндън изскочи от Втора лига, а сезон по-късно вече беше в челото на Първа лига.
Но когато наместите човекът, който я изповядва в света на високоплатените звезди на Висшата лига, последствията може да се окажат доста по-драматични от очакваното.
45-годишният Паоло Ди Канио беше уволнен в неделя, след като воденият от него Съндърланд се озова на дъното на класирането във Висшата лига - загубата с 0:3 от Уест Бром означаваше, че тимът остава само с 1 точка след първите пет мача за сезона.
Ди Канио изкара здрав скандал с играчите в съблекалнята, а след това отиде да се срещне с феновете на Съндърланд, които обаче далеч не бяха единодушни в подкрепата си за него.
След като напусна Суиндън, Ди Канио пое Съндърланд през март и въпреки, че се забърка в т.нар. „фашистки скандал", италианецът успя да измъкне отбора от зоната на изпадащите.
Ди Канио наложи строг дисциплинарен режим в отбора и не допускаше никакви волности от страна на играчите, което определено раздразни футболистите. Оказа се, че и дребните неща могат да взривят обстановката - като това, че Ди Канио забрани на играчите да използват кетчуп и майонеза, когато се хранят в тренировъчния комплекс. След това обаче той им забрани и да си слагат лед в колата, което явно беше капката, преляла чашата.
В същото време биографът на Ди Канио Габриеле Маркоти смята, че част от британските медии не се отнасят честно към мениджъра.
„Може и да греша, но съм почти сигурен, че и в Арсенал не позволяват на играчите да си слагат кетчуп и майонеза в храната. Все пак става въпрос за професионални спортисти - обясни Маркоти. - Когато в събота Ди Канио отиде при феновете, някои от медиите написаха, че е „малко луд". За разлика от другите мениджъри, той също е бил футболен фен, следвал е Лацио при гостуванията и не смятам, че това е странно. Дали мениджърите трябва да бъдат изпращани с полицейски ескорт, когато отборът им загуби?"
Бившият мениджър на клуба Стив Брус отбеляза, че подходът на Ди Канио всъщност е старомоден.
„Не можеш да водиш един клуб във Висшата лига като използваш страха като основен мотиватор - обясни Стив Брус. - Трябва да намериш начин да ръководиш отделните личности."
Различната реакция на звездите във Висшата лига може и да е причината за провала на Ди Канио, но още като играч, кариерата му не можеше да се нарече спокойна, а говорим за човек, който е ритал за Лацио, Селтик, Шефилд Уензди и Уест Хем.
„Във Висшата лига играчите имат власт, която е много по-голяма от тази на футболистите в Първа лига - обяснява Джереми Рей, бивш президент на Суиндън, човекът, който назначава през май 2011 Ди Канио начело на клуба. - При нас играчите уважаваха много Ди Канио, най-малкото защото той беше играл на високо ниво, нещо, за което те само си мечтаеха."
Рей, който все още е приятел на Ди Канио обяснява, че бившият нападател буквално „живее заради футбола".
„За нас Ди Канио беше глътка свеж въздух, стана катализатор на промените в клуба - заяви Рей. - Той беше много ентусиазиран, отдаден на работата и искаше всички да работят съвестно и концентрирано. Когато се отбивах да го видя, без значение дали е в 11 часа вечерта или по-късно, той или гледаше мач по телевизията или анализираше запис на някоя среща."
Преди първата си среща с шефовете на клуба Ди Канио преглежда внимателно записите на мачовете на Суиндън от изминалия сезон и си съставя мнение за това какво не е наред с тима.
„Аз съм фен на Уест Хем, затова нямаше да мога да дам точна преценка на кандидатурата на Ди Канио, затова на моето място в журито вкарах човек, който имаше опит с подбор на хора, но никога не беше чувал за Ди Канио, тъй като не се интересуваше от футбол - допълва Рей. - След това той ми каза, че Ди Канио е бил най-впечатляващият кандидат за работа, който той е виждал през живота си."
Но Рей признава, че тези 21 месеца, в които Ди Канио беше начело на Суиндън са били „напрегнати" и понякога клубът е „вървял на максимална скорост, а сякаш никой не го управляваше".
„Сега малцина биха рискували да рискуват и да го наемат и аз ще ги разбера - е мнението на Рей. - Този провал ще му се отрази зле, но не след дълго Ди Канио ще иска да докаже на всички, че са допуснали грешка.
„Така че в следващия клуб, който ще го наеме, Ди Канио ще се яви с идеално разработен план какво трябва да се направи, но ще иска да е самостоятелен в работата си. За него е изключително важно клубът да му има доверие. Той има нужда от лоялен екип, но той Паоло е роден победител и най-накрая ще постигне това, което иска."
Маркоти има и по-различна версия за начина, по който Ди Канио е напуснал Суиндън, като легендите разказват, че той едва ли не е потрошил целия си офис.
„Ди Канио не е разбивал вратата на офиса си - обясни Маркоти. - Той използва ключовете на помощника си. Искаше да си вземе някои семейни снимки и снимка, направена от дъщеря му.
„Не е разбивал нищо, не е трошил. Отиде през нощта, тъй като не искаше да изпадне в странната ситуация да срещне някои от служителите."
През лятото Съндърланд взе 14 нови играчи, а Ди Канио се трудеше като старши треньор, заедно с директора по футболните въпроси Роберто Де Фанти и главният скаут на клуба Валентино Анджелони. Четирима от тях са под наем, а други четирима дойдоха от школата на клуба.
„Изключително рядко се случва един мениджър да бъде уволнен след една пет мача - смята Маркоти. - Не мисля, че от момента на назначаването му досега са се променили толкова много неща, но Ди Канио не се страхува да тръгне от дъното и тимът му да си пробие път нагоре в класирането.
„Паоло Ди Канио не бяга и не дезертира. В света на фалшивите и имитациите, той е истински."
За да успее отново, Ди Канио трябва да се промени, но не бързайте да го отписвате, той е работил с някои от най-добрите в историята на футбола. В различни етапи на кариерата си Паоло е бил съотборник с Роберто Баджо, Франко Барези, Марсел Десаи, Рио Фърдинанд и Франк Лампард и е ритал под ръководството на Марчело Липи, Фабио Капело, Хари Реднап и Рон Аткинсън.
„Паоло има много високи стандарти, които иска да наложи и на играчите - продължава Маркоти. - Той е от тези, които смятат, че ако играеш професионално футбол, то трябва да спазваш определено поведение."
„За да си успешен мениджър, трябва да си лош, корав и малко нечестен", заяви наскоро Ди Канио. Да видим как ще стане при него.
