Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Марадона, Зизу, Рийкард: Кое е грях във футбола?

Един от най-известните моменти в историята на футбола - Зинедин Зидан не издържа на провокацията и "наказа" Марко Матераци с глава в гърдите. Така Зизу пропусна края на финала на Мондиал 2006, тимът му загуби, а това бе последния му мач във футбола.
Дали деянието му е добро или лошо, дали е грях да отвърнеш на провокация на терена... интерпретации. Факт е, че в Париж се издига триметрова статуя на удара.
Измамата на века - така наричаме гола на Диего Марадона, който твърди, че го е вкарал с Божия ръка. Беше си неговата, а това си е измама, защото бе сторено напълно умишлено.
Но и този момент остава вечно в съзнанието на всеки фен - претвориха го от Лего преди световното миналата година.
Едва ли ще сторят същото с ужасяващия миг, в който Рой Кийн прекрати кариерата на Алф Хааланд в Манчестърското дерби. Умишлена грубост, която извади норвежеца от футбола с много тежка контузия.
Преди две седмици Неманя Матич бе ритнат от Ашли Барнс в мача Челси - Бърнли, а Жозе Моуриньо изригна, че това е било влизане, което потенциално чупи крак и прекратява кариера. Ето това е грях на терена - да опиташ да контузиш съперник.
Луис Суарес ухапа три пъти съперници за 4 години - Отман Бакал в дербито Аякс - ПСВ, Бранислав Иванович на Ливърпул - Челси и Джорджо Киерини на Уругвай - Италия. В два от трите случая съдиите не видяха и дори не бе изгонен.
Наказания имаше, но опасност за здравето на съперниците - реално не. Суарес обаче стана герой на хиляди интернет интерпретации, като Дракула и канибали бяха неизбежни за майсторите на фотошоп.
Както и култовата реклама с кеч фразата "Не си ти, когато си гладен".
Но самият Суарес е бил обект на терена на прояви като тази на Кевин Миралас, които могат да нанесат тежки вреди. Спорно е кое е по-голям грях - да ухапеш или да изриташ умишлено някой през краката.
1990 г., световното в Италия. Незабравимият случай, при който Франк Рийкард наплю няколко пъти Руди Фьолер, а и двамата бяха изгонени от терена.
Беше грозно, но не попречи на репутацията на Рийкард като страхотен футболист, а и добър треньор, който спечели Шампионската лига с Барселона. Снимка: Getty Images
Беше грозно, но не попречи на репутацията на Рийкард като страхотен футболист, а и добър треньор, който спечели Шампионската лига с Барселона.
Паоло ди Канио бутна съдията Пол Алкок, показал му червен картон през 1998 г., а реферът доста комично се катурна. Италианецът бе наказан 11 мача - заслужено.
Но далеч по-известни във визитката на нападателя са крайнодесните му убеждения и жестове от периодите в Лацио.
Ритникът на Де Йонг остави белези по тялото на Чаби Алонсо, но невероятно, съдията Хауърд Уеб не изгони холандеца на финала на световното през 2010 г.

Кой са най-лошите грехове на футболния терен?

Да те ударят с лакът в лицето? Да те наплюят или пък може би някой да измами съдията и да вкара нередовен гол, с който да спечели мача за своя отбор?

След инцидента на "Сейнт Джеймс Парк" в сряда, когато Джони Евънс и Папис Сисе се плюха, въпросът става все по-актуален.

Стийв Кларидж, коментатор и анализатор на BBC, играл за 22 клуба в 29-годишната си кариера, дава своето мнение за това що е грях на терена.

Плюене

"Това просто не се прави. Не бива - недопустимо е. Да видиш футболист да плюе по терена е обичайна гледка по време на мач, но да наплюе съперник... Това е ужасно", казва Кларидж.

Споменът за Фьолер, който бе плют като от камила от Франк Рийкард през 1990 г. е неизбледняващ.

"Това е голямо падение", добавя Кларидж.

Освен Рийкард, най-известните в историята, изстреляли плюнка по съперник са:

Ел Хаджи Диуф (Ливърпул), който необяснимо наплю фен на Селтик в мач за Купата на УЕФА.

Патрик Виейра (Арсенал), лепнал храчка на Нийл Ръдък от Уест Хем през 1999 г.

Фабиен Бартез (Марсилия), който наплю съдията на контрола срещу Уидад (Мароко) и бе наказан за 3 месеца.

Блъскане

"Не е нищо особено - казва Кларидж. - Не е опасно за никого, ако няма удари. Обикновено се случва след конкретен удар, лошо влизане или казани думи от някого. Просто много играчи се бутат.

Джоуи Бартън отнесе 12 мача наказание, след като даде тон за едно такова на мача Манчестър Сити - КПР през 2012-а.

Удар с лакът

Помните ли кървавия нос на Луис Енрике след удара на Мауро Тасоти през 1994 г.? Италианецът заслужаваше да бъде изгонен, а Испания да получи дузпа и ... всичко щеше да е различно (включително и за България, защото след този четвъртфинал играхме с Италия).

Ужасният лакът на Тасоти обаче остана скрит от рефера. След мача ФИФА го наказа за 7 мача.
"Гадно е, а и може да нанесе много тежки вреди. Трудно е да се предпазиш, защото не гледаш съперника, а топката", казва Кларидж - сам централен нападател преди и силен в единоборствата във въздуха.

Да блъснеш съдията

"Това е голям проблем в ранните години на футболистите и в аматьорската игра", казва Кларидж. През 1998 г. Паоло ди Канио го направи във Висшата лига и бе наказан за 11 мача, след като блъсна рефера Пол Алкок, който му даде червен картон преди това.

"Няма да нараниш сериозно съдията така, но това е върховна обида за авторитета му", коментира Кларидж.

Измама

"Засяда ти на гърлото със своята несправедливост, трудно се преглъща и те държи със седмици - казва Кларидж. - Желаеш лошото на този, който го е направил. Но е на емоционално ниво, не пряко и физическо."

Разбира се, най-популярната измама във футбола остава голът с ръка на Диего Марадона от 1986 г. Колкото и да е "обожествявана" и митологизирана, това си е чиста проба лъжа. Изкривяване на правилата.

Расизъм

"Имам мнение, че обидите на терена не са точно расистки, а по-скоро в разгара на мача - казва Кларидж. - Играчите са по-загрижени да не ги контузят физически, отколкото кой какво им казва. В повечето случаи това са емоции, а не расова нетърпимост."

Луис Суарес обаче бе наказан за 10 мача след обида срещу Патрис Евра.

Симулации

Гледката на агонизиращия Ривалдо на световното през 2002 г. е колкото комична, толкова и разочароваща. Топката, ритната към него от Хакан Юнсал (Турция), го удари някъде около коляното, а той се хвана за лицето...

Доктор Мариа Кавусано, експерт по морала в спорта от Университета в Бирмингам, твърди: "Хората, които са склонни да бъдат агресивни с ритане и блъскане на терена, са и готови да симулират контузия. Суарес направи точно това, когато ухапа Иванович и Киелини..."

Симулациите не са най-лошият грях на играта като пряк физически ефект, но са отвратителен пример за феновете.

Удар с глава

"Има два вида - казва Кларидж. - Пепе срещу Германия на световното бе глава в глава, допиране и побутване - нещо, което не може да контузи съперника. По-скоро е ярост и доказване. Но удар като този на Зидан срещу Матераци... Ако някой ме удареше с глава на терена, щеше да бъде набит! Това е акт на страхливец."

Кунг-фу ритници

Говорим за Кантона срещу запалянкото, но и за Найджъл де Йонг срещу Чаби Алонсо на финала на Мондиал 2010. "Ако топката е в средата и го правиш, за да я спечелиш, трябва да посегнеш. Но линията е тънка, защото ако не прецениш добре, можеш да нанесеш тежки вреди на съперника."

Хапане
Това е по-скоро символичен акт, но е грях.

"Преди векове това е възприемано като проява на дявола и злото", казва Орин Стърн, професор от Университета "Дюк" в Щатите.

"По-добре да ме ухапят, отколкото да ми счупят крака", казва Кларидж.

Естествено, трябва да бъде наказвано.

Влизането, което чупи крака
Това е най-големият грях във футбора. Стремежът да контузиш умишлено съперник е извън класациите.

"Всичко останало не може да се сравнява с това - клати глава Кларидж. - Това е грабеж на професията на колега. Два пъти на терена ми се е случвало, а и двата пъти ме изгониха за реакцията ми срещу този, който опита да ме контузи. Ако някой опита умишлено да контузи, извадете го от футбола за 6 месеца!".

Това е присъдата на доскорошният професионалист Кларидж.

Кое е грях и кое не - всеки интерпретира и има свое мнение.

 

Най-четените