Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Магьосникът с най-критичната баба: Бернардо Силва е най-верният войник на Пеп в Сити

Бернардо Силва е невъзпятият герой на Манчестър Сити Снимка: Getty Images
Бернардо Силва е невъзпятият герой на Манчестър Сити

„Той вече е голяма звезда. Притежава всички нужни качества. Първо – той е страхотен човек.

Обожавам да работя с него. Никога не се сърди, ако не играе или влезе за по 5-10 минути, както бе през миналия сезон. Според мен, той е най-обичаният играч в съблекалнята. Той е един от най-талантливите футболисти, които съм виждал в кариерата си на треньор и на футболист. Може да играе на три-четири позиции. Знае, когато не е изиграл добър мач. Но винаги бяга най-много.

Не можеш да играеш във всеки мач, всеки три дни на най-високо ниво. Но можеш да бягаш всеки три дни. И той го прави. Според мен, той е един от двамата или тримата най-добри играчи във Висшата лига през този сезон заради всички изиграни минути, представянето му в мачовете, асистенциите головете...

Трябва да видите как празнува головете си – винаги със съотборниците си. Аз съм изключителен късметлия да го имам на свое разположение за всяка тренировка и всеки мач. В Португалия също са късметлии, че го имат. Надявам се селекционерът да започне да го използва все повече, защото той го заслужава.

Той е страхотен човек. Затова го обичам. Толкова просто е.“

Тези думи отпреди няколко дни принадлежат на мениджъра на Манчестър Сити Пеп Гуардиола и са изречени по адрес на Бернардо Силва, чието леко падане в сряда вечер доведе до дузпата, превърната в гол от Серхио Агуеро, за минималната победа с 1:0 над Уест Хем. По този начин „гражданите“ се задържаха на само точка зад лидера Ливърпул, който смаза Уотфорд с 5:0 в междинния кръг, 10 мача преди края на сезона във Висшата лига.

Силва бе първото ново попълнение на Пеп през лятото на 2017-а след „сухия“ му първи сезон начело на Сити. Това беше и първата кампания в треньорската кариера на каталунеца без трофей, след която беше задължително да направи нещо повече.

Португалецът не бе нито най-скъпата покупка, нито най-голямото име, което дойде на „Етихад“ през онова лято, в което бяха похарчени общо над 300 милиона евро за още играчи като Аймерик Лапорт, Бенжамен Менди (който също пристигна от Монако), Кайл Уокър, Едерсон, Данило и други. Но беше първият, защото около него Гуардиола започна да гради новата си стратегия, която в края на сезона щеше да донесе дубъл – титлата и Купата на лигата.

Още ненавършил 23 години тогава, Бернардо Силва пристигна в Англия на гърба на феноменален сезон с Монако. Атакуващият халф бе сред основните футболисти на Леонардо Жардим в спечелването на титлата и достигането до полфинал в Шампионската лига, където отстрани и Сити на Пеп. Силва пренебрегна предупрежденията за не особено гостоприемното време в Манчестър, дори и през юли, и пристигна по розови шорти на летището директно от лятната си ваканция, но оттогава почти няма грешен ход.

Наистина, Силва не игра много в първата си кампания на „Етихад“, но през този е сред най-важните футболисти на тима. Самият Гуардиола обяви, че по време на контузията на Кевин де Бройне, Бернардо го е изместил от титулярното място. Но ако има едно нещо, за което Пеп греши, то е за позициите, на които португалецът може да играе. Те не са нито три, нито четири. Само през този сезон Силва игра на цели пет: като крило, като уинг бек, като централен полузащитник, като фалшива деветка и като трекуартиста.

Накратко, терминът „трекуартиста“ („Trequartista”) идва от италиански и е базирано на възприятието за „три четвърти“. Трекуартистът не е нито нападател, нито плеймейкър. По-скоро, по малко от двете. Играе по-назад от нападателя, но и не толкова назад, както истинския плеймейкър. Всъщност, в италианския футбол съществуват два вида плеймейкъри – трекуартиста и реджиста (Regista). Първият тип оперира между полузащитниците и нападателите (в ролята на №10), докато вторият действа между защитата и полузащитата (като петица или шестица). Най-добрият пример за реджиста е Жоржиньо в Челси.

Но да се върнем на Бернардо. Пеп е толкова впечатлен от него, че дори той не знае коя е най-добрата му позиция на терена. „Мисля, че е най-добър като 10-ка, но когато е на крилото, може да влиза навътре, да стои по фланга... Той може да играе на всички позиции в полузащитата и атаката.“

Неоценен в родния си клуб Бенфика (колко ли съжаляват там сега), Силва се отделя от семейството си и заминава за Монако, преди да навърши 20. За „орлите“ взима участие в едва три мача, но в Княжеството разцъфва и дори получава прякора Месизиньо (в превод от португалски – Малкия Меси). Бернардо е взет под наем от Монако през лятото на 2014-а, но след само няколко месеца „монегаските“ решават да действат бързо, преди всеки друг отбор, и през януари 2015-а вадят почти 16 млн. евро за него. А след три блестящи сезона в червеното и бялото на Монако, дойде и заслуженият трансфер в Сити.

„Ако, като малък, някой ми беше казал, че на 24 щях да съм спечелил титлите в Португалия, Франция и Англия и че ще играя за националния отбор, никога нямаше да му повярвам. Много съм щастлив от постигнатото, но когато вече си спечелил тези неща, усещаш, че искаш още“, казва в интервю за Manchester Evening News португалецът.

Шампион от Европейското първенство за младежи до 21 г. през 2015-а, за негово съжаление, контузия не му позволи да участва в триумфа на „мореплавателите“ на Евро 2016. Но сега е част от новата генерация на Португалия с играчи като Жоао Кансело, Ренато Санчес и Андре Силва. А с феноменалната си игра за Сити, мястото му в националния отбор трудно „ще изстине“, като дори е сочен за наследника на Кристиано Роналдо, който все по-малко носи екипа на Португалия и пропусна мачовете на страната си от Лигата на нациите.

В началото на годината „гражданите“ нанесоха първо поражение на Ливърпул за сезона във Висшата лига, постигайки победа с 2:1 на „Етихад“. Силва игра 89 минути, даде асистенция за първия гол и пробяга изумителните 13,7 километра – най-много сред всички футболисти в Премиършип от началото на кампанията. Логично, представянето му бе описано като „невероятно“ от Гуардиола.

„Той е най-дребният. Не съм виждал подобно представяне в който и да е отбор от много време, защото той е прецизен, умен, перфектен. Бори се с Ван Дайк във въздуха и му създаваше проблеми. Беше невероятен.“

И докато получава само хвалби и любов от Пеп, Бернардо си е намерил човек, който да го критикува – баба му.

„Всички са много горди с мен – продължава пред MEN Силва. – Усещам подкрепата от сестрите ми, баща ми, бабите ми и всички приятели. Радват се, че играя в един от най-добрите отбори в света и в, може би, най-силното първенство в света. Сестрите ми не гледат толкова много футбол, но майка ми и баща ми обожават футбола, дори баба ми. Ако не съм играл добре в някой мач, баба ми ми звъни, за да ме пита защо не съм играл добре. Вместо Пеп да ме критикува, го прави баба ми!“


Любимец на Гуардиола, сравняван с Меси, смятан за наследник на Кристиано, избиран пред Де Бройне. Това са суперлативи, за които всеки футболист си мечтае. Бернардо Силва е все още само на 24, но е най-верният войник на Пеп в Сити и може да върши работата на почти всеки в полузащитата и атаката – от това да прави тактическите нарушения на Фернандиньо, през това да краде топката и да я подава напред като Де Бройне и Давид Силва, до това да лети по крилото като Лерой Сане и Рахийм Стърлинг и да вкарва голове като Серхио Агуеро.

Бернардо ще бъде една от най-важните фигури за „гражданите“ не само в преследването на Ливърпул и опита за защита на титлата във Висшата лига. Сити продължава да се бори на три фронта, след като вече спечели един трофей този сезон – Купата на лигата, и куадрупълът в края на кампанията все още е възможен.

Ако има треньор, който може да го направи, това е Гуардиола. А ако има футболист в Сити, който може да мотивира отбора в похода към титлата и мечтания триумф в Шампионската лига и когото всички в съблекалнята да харесват, това е Бернардо Силва.

 

Най-четените