Годината беше 2002-а.
Култовият италиански Парма, вече издигнал се до неподозирани висини и още преди да се срине чак до четвърта дивизия, привлече двама нови нападатели. Нападатели с огромен талант и необуздани характери, между които веднага пламна футболна искра.
Младото дуо Адриан Муту - Адриано беше определено да върне доскорошната слава на Парма - отбора, направил сензация в Европа за 10 магически години, в които беше взел три пъти Купата на Италия, два пъти Купата на УЕФА и по веднъж КНК и Суперкупата на Европа.
В предходния сезон обаче формата на жълто-сините беше спаднала, а клубът беше разпродал редица от своите звезди, сред които Джанлуиджи Буфон, Лилиан Тюрам, Марко Ди Вайо и Фабио Канаваро.
Налагаше се съставът, доскоро основавал се на велики партньорства в атака като Фаустино Асприля-Джанфранко Дзола и Ернан Креспо-Енрико Киеза, да бъде изграждан наново.
Събирането на мощния бразилец с нюх към гола и с поразяващ ляв крак Адриано и техничния, нестандартен румънец Муту трябваше да роди нова славна нападателна двойка. Нападението беше завършено с японския плеймейкър Хидетоши Наката, а задачата да изгради отбор от тях беше поверена на Чезаре Прандели.
Прандели бързо се захвана за работа и наложи схема 4-3-3, в която Адриано и Муту получиха нужната им свобода на действие. "Влиянието им беше мигновено", спомня си заклетият фен на Парма Джовани Дугал. "Адриано вкара три пъти в първите си три мача. На Муту му отне 4 кръга да открие головата си сметка, но веднъж като започна, нямаше спиране".
Адриано умееше да задържа топката, да увлича защитниците и да освобождава пространства, а румънецът точно това чакаше, за да се възползва и да наказва противниците. Един разгром над Торино с 4:0 през декември с два гола на бразилеца и един на Муту показа колко пленяващо може да бъде дуото.
Серия "А" беше във възторг от тях и скоро дойдоха гръмките сравнения - от Адриано вече се очакваше да стане новия Роналдо, докато Муту беше сравняван с Георге Хаджи, най-голямата звезда на Румъния.
Повишилите се очаквания не спираха устрема на новите звезди, но оставаше въпросът дали те могат да са решаващи и срещу топ отборите в страната.
Отговорът дойде, когато Милан пристигна на "Енио Тардини". Съперниците се вкопчиха в оспорвана битка през първото полувреме и стана ясно, че само някое магическо изпълнение може да ги раздели в резултата.
Така в 77-ата минута Адриан Муту проби отляво и намери Адриано, който технично с пета прекара топката през крака на разтегналия се Дида.
1:0! Този гол се оказа единствен и достатъчен. Парма повали големия Милан, само седмица след триумфа над Лацио с късно победно попадение на Адриано, и отборът изглеждаше достоен за място в топ 4 на Италия.
Това обаче се оказа сезон на разочарованията и изпуснатите възможности.
Парма завърши на пето място, на 4 т. от зона Шампионска лига, а Кристиан Виери стана голмайстор номер 1 на шампионата пред Муту и Адриано, които завършиха съответно втори и шести.
По-лошата новина беше финансовото състояние на клуба - компанията собственик "Пармалат" се оказа с 300 млн. евро дългове и обяви банкрут, а най-големите звезди трябваше да бъдат продадени.
Муту си издейства тлъст трансфер в Челси, докато Адриано се завърна в Интер. Неволите на двамата в по-нататъшната им кариера са широко известни.
Румънецът, прочут любител на нощния живот в родината си, даде положителна проба за кокаин и беше арестуван, по-късно освободен, но вече опозорен. Предстоеше му дълга съдебна битка с Челси, откъдето беше дисциплинарно уволнен, по-късно "изгоря" за втори път със забранени вещества като играч на Фиорентина.
По същото време Адриано се срина след смъртта на баща си, изпадна в депресия и се алкохолизира, а бляскавото му футболно бъдеще така и не се състоя.
Затова през остатъка от кариерите си, двамата необикновено талантливи играчи повече никога не бяха същите. Оттогава и Парма не е същият клуб и не е предложил нещо толкова вдъхновяващо на феновете си като това нападателно дуо.
Завръщайки се към този кратък отрязък от време, в който процъфтя партньорството между Адриан и Адриано, човек не може да не се запита: колко ли различна щеше да е футболната им съдба, ако бяха играли по-дълго заедно?
