„Сините" имат всички шансове да не се класират за Европа за пръв път от точно 20 години. Въпреки че вечният съперник ЦСКА им помогна за третото място, побеждавайки категорично с 5:1 конкурента им за него Локомотив (София), левскарите не намериха сили да бият седмия в класирането Черно море и едва изравниха за 1:1.
Ситуацията днес поразително напомня времето на промени и безпътица в клуба от 1990 г. Тогава сякаш нищо не бе на мястото си в Левски. Звездите от златното поколение на 80-те като Сираков, Михайлов, Искренов, Илиев, Николов, Гочев, Йорданов, Петров, Спасов, Велев - цял отбор, бяха потърсили късмета в по-богати чуждестранни клубове.
Отборът се състоеше от бледни юноши, неизвестни момчета от провинцията и няколко неосновни играчи от шампионския състав през 1987 г., които не се бяха продали в чужбина. На треньорския пост промени се извършваха непрекъснато, като през първенството 1989/90 по един полусезон начело бяха бившите футболисти на клуба Добромир Жечев и Павел Панов, а за 1990/91 бе привикан водачът на големия отбор от 80-те Васил Методиев.
В годината на преход от комунизъм към демокрация президент на дружеството стана легендарния нападател Васил Спасов-Валяка, но той не успя да се справи с хаоса. Единственото положително нещо от началото на 90-те бе връщането на името на клуба, който вече нямаше да носи наложеното с решение на Политбюро на ЦК на БКП име Витоша.
Въпреки поредното назначаване на Шпайдела на треньорския пост след требъла на ЦСКА в сезона, в който Левски остана четвърти и не се класира за европейски турнири, и той не можа да помогне много, като мястото в таблицата на края на първенството през 1991 г. беше още по-невзрачно - шесто след шампиона Етър, ЦСКА, Славия, Локомотив (София) и Ботев. Поне Купата на България бе спечелена с 2:1 на финала срещу Ботев и отборът все пак си осигури място в КНК.
Ако гледаме положително, неучастието в международните надпревари може би е спестило още един международен срам в годината след Антверпен и две преди Люцерн.
Най-големият паралел с настоящото първенство, освен че Левски не се бори за титлата, което рядко му се случва, е безпаричието. Тогава грижата на държавата вече я нямаше, а България изживяваше тежка криза, наследство от комунизма. В момента собственикът на клуба (нещо все още нечувано по онова време) Тодор Батков няма пари заради глобалната финансова криза.
Друга аналогия е, че тогава звездите си бяха заминали, а сега положението още по-зле - героите от близкото минало са в игра, но на възраст, в която не приличат на себе си и само дърпат отбора надолу.
На вратата преди двайсет години се редуваха неопитните и все още несигурни Здравко Здравков и Димитър Попов - поразително наподобяващи днешните вратари Божидар Митрев и Цветан Димитров, които играят при честите напоследък контузии на Георги Петков. (Дано тези двамата настигнат по класа предшествениците си)
В защита основна фигура е резервата от предишния състав Кирил Вангелов, редом с привлечения от Черноморец Златко Янков и младия Петър Хубчев. Абсолютен титуляр през 1989/90 е и някой си Богомил Савов от Миньор.
В халфовата линия и в атаката нещата не стоят по-добре - ключови играчи са 23-годишният Станимир Стоилов, голмайстор на „Б" група с отбора на Хасково, 20-годишните Даниел Боримиров от Бдин и Велко Йотов, Георги Донков и Георги Славчев - юноши на клуба. Редом до тях са и вече утвърдените и малко по-възрастни Петър Михтарски и Владко Шаламанов, своето място под слънцето търси и друг юноша - Илия Груев.
За половин сезон "изгрява звездата" и на високия таран Преслав Гетов, когото слуховете обявяват за... незаконен син на Георги Аспарухов. Приликата обаче си остава чисто физическа, защото на терена Гетов не показва нищо подобно на великия Гунди, а само буди смях. С изявите си поразително напомня на него последното попълнение в атаката на Левски Мирослав Антонов.
За разлика от Гетов, повечето от изброените футболисти обаче по-късно направиха име на едни от най-добрите играчи на България в края на миналия век - и като част от националния отбор, спечелил четвърто място в света, и от най-силния в новата история състав на Левски от средата на 90-те.
Така че, ако си позволим аналогия по исторически признак, може би положението не е толкова зле, колкото изглежда в момента, и поколението на Влади Гаджев, Ники Димитров, Мариян Огнянов, Лъчо Балтанов, Исмаил Иса и другите млади сини футболисти има своето бляскаво бъдеще.
Настоящето, обаче, е мрачно и Левски 2010 с право си оспорва с Левски 1990 титлата за най-слаб в новата история отбор на Левски.