Кени Граймс се завръща в духовния си дом. Емоциите са завладели възрастния човек, а гласът му трепери. Подпрян на бастуна си, той бавно крачи към "Анфийлд".
"Този клуб означава всичко за мен. Толкова много ми липсва това място - споделя с насълзени очи Кени. - За мен е голяма чест да получa тази покана. Футболен клуб Ливърпул е в кръвта ми."
Той и синът му получиха лични покани от Майкъл Едуардс да изгледат на живо дербито с Евертън за ФА Къп преди десетина дни.
Този жест означаваше много за Граймс и семейството му, което преживя ужасни четири месеца. През септември 71-годишният Кени беше хоспитализиран с остро нарушение на кръвоснабдяването на мозъка. Инсулт.
Последва дълъг процес на възстановяване с физиотерапия и месеци на рехабилитация. Силите го напуснаха и ежедневието му бе трудно, но даже за миг не му мина през главата да напусне клуба.
"Добре съм, положението не е чак толкова лошо - твърди той. - Липсва ми работата. Много ми липсва. Радвам се, че съм тук и виждам всички момчета. 25 години са много дълго време. Чувствам се достатъчно добре и искам да се върна - това ми дава сила. Този клуб е просто великолепен и тук се чувстваш като част от семейство."
Малко преди Коледа Кени посети Мелууд, където възнамеряваше да изпие чаша чай с колегите си в трапезарията на тренировъчния комплекс на "червените". Но му бяха подготвили изненада.
"Беше много готино. Трент и Хендо дойдоха при мен и ме попитаха как съм. Юрген ме прегърна и каза: "Винаги си добре дошъл тук. Вратите ни винаги са отворени за теб."
И как иначе? Той е легенда!
Кени започва работа в Мелууд малко след назначението на Рой Евънс за мениджър през 1994-та.
Граймс е охрана на портала на базата и стюард на "Анфийлд". Докато бе на пост и изпълняваше задълженията си се изредиха седем треньори. След Евънс дойде Жерар Улие, а след това мърсисайдци бяха водени от Рафаел Бенитес, Рой Ходжсън, Кени Даглиш, Брендън Роджърс и сега Юрген Клоп.
На видно място в къщата на 71-годишния Граймс има снимка, направена на комплекса в Мелууд миналия март. Кени много се гордее със запечатания момент, уловил прегръдката на Клоп.
"Не знаете ли историята на тази снимка? Аз стоях до тренировъчния терен, а Юрген се обади на фотографа и му каза: "Ела да ни снимаш, че нямам друга снимка с Кени, освен една от коледното парти", след което момчето ни щракна. Имам копие на тази фотография, подписано от Юрген: "На моя приятел Кени, ти си легенда!", гласи посланието му. Беше невероятно. Такива моменти карат всеки да се чувства значим.
Юрген е много истински човек. Когато спечелихме Шампионската лига миналия сезон, лично се постара всеки служител да се снима с трофея.
Ситуацията бе "отбор за отбора", както го нарича той. Клоп кара всички да се чувстват част от случващото се в клуба. Той заслужава сравненията с Бил Шенкли. Шенкс постави Ливърпул на футболната карта. Имахме години на неуспехи, но Юрген ни върна на върха. Радваме се на блестящ сезон и сме във фантастична позиция. Юрген е победител и няма да позволи на никого да се забавлява за наша сметка."
Това е наистина значима оценка от човек, който е на "Анфийлд" още от 60-те години на миналия век и който лично е бил свидетел на трансформацията на клуба под ръководството на Бил Шенкли.
"Имахме много футболни икони - Йън Калахан, Томи Смит, Роджър Хънт, Кевин Кийгън, Кени Далглиш, Стивън Джерад... Много емблематични имена. Трудно е да се обясни какво е чувството, когато се сближиш с хора, които боготвориш", обяснява Граймс.
Когато още играеха, Кени беше в отлични отношения с Джейми Карагър и Стивън Джерард, които винаги намираха време да си побъбрят с него. За 65-ия му рожден ден, двамата му подариха подписани фланелки.
"Беше страхотно. Познавам Стивън от 8-годишен. Бях треньор на едно отборче на име Уилко, в което играеше Роби Фаулър. Господи, какъв играч! Веднъж стигнахме до мач срещу Ливърпул. Стиви беше на осем, а се състезаваше при 12-годишните, ако не ме лъже паметта. Още тогава можеше да се види, че ще стане специален играч. Джерард просто беше над нивото на всички останали момчета.
Когато бъдещето на Стиви беше под въпрос (говори за интереса от страна на Челси през 2005 г.), няколкостотин фенове го чакаха на изхода на тренировъчния комплекс. Лудост!
Аз отидох при него и го попитах: "Какво ще правим?". В крайна сметка решихме да излезе от задната страна - към "Crown Road" - и някой друг да изкара колата му. Планът ни се провали - около петдесет деца подгониха Стиви и той се спря да им дава автографи. В деня, в който Стиви напусна Ливърпул, ми написа послание, което пазя и до днес. То гласи: "Благодаря за подкрепата, Кени, ти си страхотен човек. Стиви". За мен това е нещо много специално. Хубаво е да го гледам как напредва в Рейнджърс. Стивън е бъдещият мениджър на Ливърпул."
Следващото лято "червените" се местят от Мелууд в Къркби, което ще бъде началото на нова ера за клуба, аГраймс вече изпитва носталгия.
"Разбира се, в известен смисъл е малко неприятно да напуснем Мелууд с цялата му история и традиции. Обмислях да се оттегля в момента, в който клубът се премести в Къркби, но сега искам да бъда част от този процес", казва Кени
"Това беше смисълът на живота му. Той обича Мелууд, а Мелууд обича него - споделя пък синът му Матю. - От клуба ни казаха, че мястото му се пази до момента, в който е готов да се върне.
Разбира се, баща ми безумно иска това. Какво е Мелууд без Кени? Той е част от този комплекс. Когато ми се обадиха и ми казаха, че е получил инсулт, бях шокиран. Първото нещо, което ми каза, беше: "Ще се върна на работа следващата седмица." Беше много трудно да му обясня, че това е невъзможно. От Ливърпул изпратиха цветя и ни помолиха да ги държим в течение. Поканиха татко на коледното парти, но, за съжаление, нямаше как да отиде. След това бяхме поканени да присъстваме на дербито за ФА Къп."
Кени Граймс видя как любимия му Ливърпул печели срещу Евертън с победен гол на младока Къртис Джоунс, който прати "червените" в четвъртия кръг на надпреварата.
"Изражението му се промени, когато Къртис вкара този гол - спомня си Матю Граймс. - Той беше на седмото небе."
Предстои му още дълъг път до пълното възстановяване, но Кени Граймс - символът на Мелууд - е по-добре и се готви да види още много успехи на отбора на Клоп. И да пази всеотдайно новата база на европейския и световен клубен шампион, както неизменно го прави вече четвърт век.
