Сезонът на Реал Мадрид завърши с разочароващо домакинско поражение, а един човек, който не беше замесен пряко в двубоя, стана център на вниманието.
Докато напускащият терена Кейлор Навас бе аплодиран от публиката на "Бернабеу", Гарет Бейл стоеше неподвижно на пейката и гледаше в една точка след поражението с 0:2 от Бетис. Този резултат остави мадридчани на трето място в класирането на срамните 19 точки зад шампиона Барселона .
Отказът на Зинедин Зидан да пусне уелското крило в действие във вероятно последния му мач като играч на Реал, послужи за незабавното изместване на фокуса от безидейното представяне на отбора му срещу севилци върху конфликта между двамата. И беляза кулминацията на непоносимостта им.
"Не знам какво ще се случи. Когато си тръгнах, бяха други играчи. Това е положението. Не пуснах днес Бейл, вярно е. Но аз съм тук всеки ден и аз взимам решенията. Постигнах много, но не можем да живеем с миналото. Това е настоящето и взимам решения, подчинени на него", заяви Зидан.
Твърд като скала е в негативното си отношение към крилото. Но истината, е че невинаги е било така.
Връзката между двамата първоначално бе доста добра, когато Зидан пое управлението от Рафа Бенитес в началото на 2016 г. Френската легенда смяташе триото BBC за недосегаемо и въпреки че Роналдо бе най-важната фигура в него, Бейл също се радваше на подобаващо признание.
Независимо от това че уелсецът страдаше от доста контузии, изигра важна роля за първата Шампионска лига на Зизу като треньор и престоя пълни 120 минути във финала срещу Атлетико. Дори и фактът, че си бе позволил да се натовари на голф в дните преди полуфинала с Манчестър Сити, не бяха накарали Зидан да загуби доверие у него.
За Бейл това доверие също бе ценен актив. Уелсецът вече беше преживял един скандал с Карло Анчелоти, който бе изнервен от егоистичното отношение на играча и от това как клубът изпълнява капризите му.
Зидан беше асистент на Анчелоти тогава, но реши да даде чисто начало на уелсеца. И той се представи успешно на Евро 2016, показвайки, че притежава вкичко, за да е звезда в отбор като Реал.
Но неминуемо се намесваше неговата физическа несигурност.
През ноември 2016 г. той беше принуден да се подложи на операция на глезена и пропусна два месеца и половина. При завръщането си изглеждаше решен да избегне по-нататъшни наранявания, което бе в ущърб на представянето му. Просто се пазеше повече.
След това предаде Зидан в решителното Ел Класико у дома с Барселона, в което остана на терена само 30 минути, а каталунците си тръгнаха с победа с 3:2 - значително по-дълго, между другото, от неговия 13-минутен принос за втората победа на Зизу в Шампионската лига над Ювентус в Кардиф.
През кампания 2017/18 Зидан все повече търсеше алтернативи на позицията на ненадеждния кондиционно уелсец. И Иско, и младата сензация Марко Асенсио започнаха да играят приоритетно в първия отбор, ограничавайки Бейл само до 20 титулярни места в Ла Лига и три в Шампионската лига. И така вместо да стане дългосрочният наследник на короната на Роналдо като крал на Мадрид, Гарет бе изпратен да свири втора цигулка.
Въпреки героизма срещу Ливърпул в Киев, за да осигури 13-ата титла в Шампионската лига на Реал, лицето на Бейл разказваше друга история. Самотата, която усещаше в съблекалнята с единствения си истински близък приятел - Лука Модрич, беше осезаема. Може би затова, след като вкара два гола във финала, езикът на тялото му издаваше ярост. Той сякаш поставяше ултиматум, насочен директно към Зидан: "Дай ми повече игрови минути или ще си тръгна".
В крайна сметка този, който се оттегли бе треньорът. Тръгна си и Роналдо, което превърна Бейл в безспорен титуляр.
Отново обаче неговата деликатна физика му попречи да стане диригентът на тима при Джулен Лопетиги и Сантяго Солари. Седеше отстрани в лазарета и лекуваше травма след травма. Клубът буксуваше и нямаше време да показва съпричастност към каузата. А този път нямаше избухвания на уелсеца в Шампионската лига, които да го избавят от гнева на "Бернабеу".
Завръщането на Зидан едва 10 месеца след напускането му беляза началото на края. Само седмици преди това Бейл се бе върнал на събитията от Киев и отново се бе прицелил във французина. "Бях много разочарован, че няма да започна от първата минута. Играех доста добре след последната си контузия. Вкарах пет гола в последните четири мача от сезона и усещах, че заслужавам да съм титуляр. Оттогава не съм говорил със Зидан. Нашите взаимоотношения бяха добри. Не бих казал, че бяхме най-добри приятели, но имахме нормална професионална връзка."
Тези думи сякаш прорязаха дълбоко Зизу, който е интровертна натура и който цени лоялността повече от всичко останало. Затова веднага започна да се усеща, че дните на уелсеца са преброени.
Той не застана нито веднъж зад футболиста, дори и когато стадионът скочи да обижда и освирква звездата. Това само послужи за допълнително влошаване на вече напрегнатата ситуация. Пропадането на Бейл бе придружено с обвинения от съотборници. Марсело се учуди публично как след пет години в Испания уелсецът още не знае езика, а Тибо Куртоа го нарече "странник" и "самотник", който предпочита голфа пред отбора и колегите си.
Много скоро Бейл отново може да е на голф игрището, а в Испания твърдят, че има намерение да създаде доста глабоволия на Реал заради отношението към него.
Бейл все още има три години от договора си, в който е записана заплата от около 17 млн. евро на сезона, така че продажбата му през това лято ще бъде всичко друго, но не и лесна работа.
Въпреки това шансовете му да се появи отново в игра при Зидан са почти нулеви. Тъжен край в Мадрид на един звезден играч, който допринесе за четири титли в Шампионската лига, но рядко получаваше признанието, което постиженията и талантът му наистина заслужават.
