Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Четири дни лежах и плаках": Жестоката битка на Ван Дам с левкемията

Ван Дам вярва, че един ден отново ще е титулярният вратар на Серкъл Брюж.
Ван Дам вярва, че един ден отново ще е титулярният вратар на Серкъл Брюж.

Миналия януари вратарят на Серкъл Брюж Мигел ван Дам победи левкемията. Или поне така се надяваше. Тежката му битка с онкологичното заболяване продължи почти две години и половина. Постепенно се завърна към тренировките, а през май даже се появи на терена в мач от плейофите.

В края на сезона Мигел удължи договора си до средата на 2020-а и замина със съпругата си на меден месец на гръцкия остров Кос. Там обаче състоянието му се влоши. Силно главоболие, замъглено зрение и мускулна слабост го приковаха към леглото.

"Страдах от жестока мигрена. Преминах ядрено-магнитен резонанс, направих кръвни изследвания и посетих невролог - всичко беше наред. Но в един момент започна да ми чернее пред очите. Мислех, че всичко е заради стреса и че просто трябва да се отпусна и отпочина. Но в Гърция нещата се влошиха - спомня си Ван Дам. - Не можех дори да прочета съобщенията на телефона си, постоянно лежах и почти не се хранех. Върнах се в Белгия и отново отидох на лекар. Посетих спешното отделение в Рьозеларе, където отлично знаят моята история. Честно казано, по това време все още не свързвах влошаването с евентуален рецидив, защото резултатите от изследванията ме успокояваха. За пореден път преминах всички тестове, отново без отклонения.

И тогава се появи лекарят, който бе приключил лечението ми от рак. Той предложи да ми се направи пункция на гръбначния мозък. Ако там се открие нещо, значи положението не е добро.

Жена ми имаше лошо предчувствие, а аз се опитвах да остана оптимист. Когато лекарят се върна с резултатите, веднага ми стана ясно по излъчването му, че работата е сериозна. Отново левкемия, но този път в гръбначния мозък и цереброспиналната течност. Винаги съм смятал, че левкемията е рак на кръвта, но се оказа много по-сложно. Роднините ме уверяваха, че всичко ще е наред, но първите четири дни просто лежах в отделението и плачех."

Новината за излекуването на вратаря бе разпространена на 21 януари 2019 г., а само няколко месеца по-късно кошмарът се бе завърнал.

"Никой лекар никога няма да ви каже, че сте се възстановили напълно. Взех последните хапчета, преминах през последните процедури и предстояха още няколко изследвания. Разбира се, всички бяхме в еуфория. Но ракът е най-подлото и коварно нещо, той винаги чака зад ъгъла. Моят случай е само още едно потвърждение на това. Чак като минат две години има реална надежда болестта да не се завърне."

От болничното легло Ван Дам записа видео съобщение до феновете в Instagram: "Хора, имам лоши новини. Бях хоспитализиран отново с левкемия. Ще ми правят трансплантация на костен мозък и вече търсим донори от цял свят. Не забравяйте да се регистрирате в базата данни на донорите на Червения кръст, това може да помогне на много хора. Предстои ми адска битка, но ще се боря."

Вратарят премина през още няколко теста, за да се установи дали раковите клетки са се разпространили и на други места в тялото му. "За щастие болестта не прогресира. Тази новина ми помогна бързо да се събера. Без увереност борбата е много трудна. Мислех, че болестта никога няма да се върне и спрях да мисля за нея, когато изведнъж светът ми отново се срина. Но никога не се отказвам. Отначало се опитах да поддържам форма, но след известно време просто не можех да издържа физически. Остана ми само да си починвам и да се надявам, че болестта ще изчезне възможно най-скоро. Между другото, лекарствата и лъчевата терапия незабавно дадоха резултати: вътречерепното налягане се понижи и зрението ми се подобри - все пак имам нужда от очила за четене", обясни Ван Дам.

Когато на футболиста му бе поставена диагнозата, от Серкъл Брюж, за който играе от 2013 г., заявиха, че ще направят всичко по силите си, за да помогнат на него и семейството му. Мигел потвърди, че от клуба са изпълнили обещанието си: "Клубът ни оказа пълна подкрепа. Трябва да отбележа, че съпругата ми Киана издържа всички изпитания. Безкрайно съм й благодарен за всичко."

От уважение към вратаря - на следващия сезон ръководството на Серкъл извади от употреба неговия номер 16.

Първата химиотерапия беше насрочена за понеделник, 15 юли, а за уикенда преди това Мигел имаше големи планове: "Искам да се забавлявам. В събота мисля да направя барбекю и да отида на кино, а в неделя ще отида да видя леля си. Не съм от онези, които се затварят в себе си. Общувам с приятели от света на футбола, разхождам се, правя любимите си неща - всичко това е разсейващо за мен. За да ме подкрепи, съотборникът ми Шарл Ванхут си обръсна главата. Оценявам постъпката му, въпреки че не се срамувам от болестта си. Нея просто я има и това е.

Дали промени начина ми на живот ли? Разбира се.

След първия стадий на болестта започнах да гледам нещата в перспектива, опитах се да черпя всичко от живота.

Ако по-рано жена ми и аз отлагахме нещо, например пътуване, сега сме оставили настрана всички съмнения. Парите са преходно нещо. Малко преди да се разболея за пръв път, спонтанно си направихме екскурзия в Майорка. Колебаех се дълго, но в крайна сметка прекарахме невероятно. Впоследствие, когато състоянието ми се влоши, често си говорехме колко жалко щеше да е, ако не се бяхме решили на това пътуване.

След химиотерапевтичен сеанс започва карантина в камера четири на четири метра, която продължава до шест седмици. Лекарствата сломяват имунната система, тялото става изключително податливо на инфекции и затова е необходима стерилна среда. Приятели и роднини могат да те посещеват на групи от максимум трима човека, след като бъдат подложени на пълна дезинфекция. Следобедите почти никога не бях сам, но видях много пациенти, при които никой не идваше. Това е много тъжно. Никой не трябва да води сам тази битка."

След химиотерапията на Мигел му бе направена трансплантация на костен мозък. Търсенето на донор в целия свят отне четири месеца. В крайна сметка бяха намерени двама.

"Лекарите избрахаи най-добрия вариант. Ние съвпадаме перфектно във всички отношения, въпреки че и това не дава абсолютна гаранция. Има възможност тялото ми да не приема чужди клетки, въпреки че всичко останало е наред", страхува се Ван Дам.

Засега наистина всичко е наред и надеждата за възстановяването му се увеличи. След месец карантина Мигел най-накрая се завърна у дома.

"Много хора си мислят, че с радост ще остана втори вратар на Серкъл до края на кариерата си. Това не е така. Моят договор е до лятото, но в клуба знаят, че смятам да играя и през следващия сезон. Предишния път започнах да тренирам само девет месеца след диагнозата. Трудно е да се определят точни срокове, а сега тялото ми само задава темпото. Но не се съмнявам, че ще се излекувам напълно и ще се върна към професионалния футбол.

Животът ми винаги е бил борба. Започнах при аматьорите и стигнах до елита. В началото бях трети вратар на Серкъл, а след това - титуляр. Един ден отново ще съм такъв. Искам да живея пълноценен живот, без страх от рецидив. Надявам се, че до месец-два отново ще мога да си поставям спортни цели."

 

Най-четените