Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мениджърът, когото феновете на Юнайтед заслужаваха след сър Алекс Фъргюсън

Историята на Маурисио Почетино можеше да бъде тотално различна и да печели мачове на "Олд Трафорд" през седмица, а не само когато играе срещу Манчестър Юнайтед Снимка: Getty Images
Историята на Маурисио Почетино можеше да бъде тотално различна и да печели мачове на "Олд Трафорд" през седмица, а не само когато играе срещу Манчестър Юнайтед

„Може ли да видим краката на момчето ви? – питат двама мъже собствениците на къща по средата на нищото в 2 през нощта. След „инспекцията“ се чуват само четири думи – Прилича ми на футболист.“

Историята е колкото налудничава, толкова и истинска. Действието се развива през 1985 година в малкия аржентински град Мърфи. Двамата мъже, чукащи на вратата, са Марсело Биелса, който по онова време е треньор на Нюелс Ол Бойс, и Жорже Грифа – помощник на Биелса и смятан за отговорен за откриването на таланти като Габриел Батистута и Карлос Тевес.

Момчето, чиито крака са инспектирани, се казва Маурисио Почетино.

Най-интересното е, че всичко това се случва, докато малкият Маурисио спи. На сутринта, когато майка му му разказва какво се е случило през нощта, той не й вярва.

„Събудих се на следващия ден и майка ми ми разказа историята. Аз й казах: „Да, да, шегуваш се, сънувала си го. Какво пи, преди да си легнеш? Но, да, това е истинската история“, споделя самият Почетино пред списание „Спорт“ през 2016 г.

Тогава Маурисио е на 14, а историята гласи, че още на следващия ден вече е тренирал с Нюелс. Така започва и историята му с Биелса, която ще продължи дълги години.

Маурисио Роберто Почетино Тросеро е роден през 1972 г. в малкото градче Мърфи, Санта Фе, в семейство на потомствени фермери. Живее в бащината си къща, на около два часа от Росарио, през петгодишната си кариера в Нюелс, с който печели веднъж титлата в Аржентина и достига финал в Копа Либертадорес.

Почетино е използван като последен човек в отбраната от Биелса, а играчите на Нюелс са наричани не просто войници, а негови генерали на терена. Отборът е сплав от млади таланти и опитни футболисти – нещо, което Почетино ще пренесе по-късно във всичките си отбори като треньор.

Биелса обучава играчите си не само за битката на терена, но полага основите на тактически треньорски ум у тях. В ерата преди интернет, футболистите му е трябвало да четат по три вестникарски анализа за следващия противник преди всеки мач.

Младият Маурисио попива абсолютно всичко от треньорския авторитет. След пет години в Нюелс се отправя към Европа, където носи екипите на Еспаньол, Пари Сен Жермен и Бордо, преди да завърши кариерата си в Каталуния през 2006 г.

С Биелса се засичат за кратко в Еспаньол, а всичките му 20 мача с фланелката на националния отбор на Аржентина идват отново под ръководството на „втория му баща“ Марсело.

Едва ли обаче Маурисио пази много скъпи спомени от времето си в националния отбор. Той е човекът, който фаулира Майкъл Оуен за дузпата, вкарана от Дейвид Бекъм и донесла успеха на Англия на Мондиал 2002, а Аржентина не успя да излезе от групата си.

„Оуен владееше топката. Подадох си крака и той се просна. В онзи момент Майкъл беше повече аржентинец от мен“, са незабравимите думи на Почетино за ситуацията. Същата 2002 година се отказва от националния отбор и продължава само с клубната си кариера.

По онова време е играч на ПСЖ, но истинският му дом в Европа си остава Еспаньол, за който има над 200 мача в рамките на три периода за над 10 години, в които печели на два пъти Купата на Испания.

Времето му в Каталуния дооформя характера му и му помага да вземе решението да продължи като треньор след края на дните му като играч.

„Някои футболисти осъзнават, че искат да са треньори, когато са близо до окачването на бутонките. Почетино беше треньор още от първия ден, в който ги обу“, коментира аржентинският журналист Мартин Мазур.

По-малко от три години по-късно вече е начело на Еспаньол. По подобие на ментора си Биелса, Почетино започва като треньор в отбор, за който е играл. Марсело стартира първоначално като помощник и скаут в Нюелс, а за да придобие нужния опит, Маурисио служи като асистент в женския тим на каталунците.

Поема официално Еспаньол през 2009 г. в ужасяващ сезон, в който главите на двама треньори вече са паднали. Отборът е в зоната на изпадащите, а през лятото му предстои преместване на нов стадион. Изключено е откриващият му мач да бъде в Сегунда.

Методите, научени под ръководството на Биелса, веднага дават отражение в треньорската кариера на Почетино. Еспаньол тръгва нагоре, включително и с победа с 2:1 срещу местния враг Барселона на Пеп Гуардиола насред „Камп Ноу“.

Самият Почетино признава, че няма идея откъде е дошла тази победа над Барселона: „Еспаньол беше на дъното, а Барселона – на върха. Всички казваха, че Еспаньол няма никакъв шанс. Това е специална победа и незабравим спомен.

Това беше третият или четвъртият ми мач начело и вече виждах един различен Еспаньол. Планът беше да ги пресираме високо и да ги изненадаме. Тогава те разполагаха с Ронадилньо, Ето'о, Анри, Яя Туре, Абидал, Пуйол и Иниеста – всички в пика на кариерите си, но ние успяхме да ги изненадаме.“

Впоследствие El Mundo ще опише 90-те минути срещу тим на Почетино като „най-близкото нещо до ада“ във футбола и как Еспаньол е примамил Барса в „плаващи пясъци“.

Почетино печели 25 точки от последните си 10 мача, а Еспаньол завършва в средата на таблицата. Задържа тима там и в следващите два сезона, но в началото на 2012/13 е уволнен. Въпреки че не печели нищо с каталунците, ще бъде запомнен с отношението си към младите играчи, промотирайки над 20 в първия отбор.

Няколко месеца по-късно, през януари 2013-а е назначен начело на Саутхемптън на мястото на уволнения Найджъл Адкинс, с който „светците“ печелят последователни промоции и се качват от Лига едно до Премиършип.

Бившият халф на тима Джейми Реднап избухва срещу назначението и го нарича „лудост“, но съвсем скоро ще съжали за думите си. Феновете също не са много доволни заради липсата на опит на Почетино в Англия, но ще бъдат още по-недоволни в края на следващия сезон, когато Почетино си тръгва след по-малко от две години в клуба.

Аржентинецът пристига на „Сейнт Мерис“, когато тимът е в зоната на изпадащите. Като с магическа пръчка преобразява отбора и го класира на осмото място.

„Нямам живот извън футбола. Прекарвам по 12 часа на тренировъчното игрище. Казано по друг начин, животът ми е разделен между тренировките и хотела. Напълно отдаден съм на този клуб. Във футбола няма време – работиш през целия ден. Но за мен това не е работа, а страст“, споделя Почетино в интервю по време на работата си в Саутхемптън.

Един от бившите му подопечни Джак Корк описва най-добре стила му, който изглежда като изкопиран от този на Биелса: „Нещата много бързо се подредиха, след като Маурисио пристигна. Или правиш нещата по неговия начин, или изобщо не ги правиш. Но всички бяхме млади и той ни даваше увереност, а най-важното му послание към нас беше да се наслаждаваме на футбола.

Беше пълен с идеи. По време на предсезонната подготовка отидохме в Испания и той организира отборна игра със стрела. Всеки трябваше да насочи стрелата към гърлото на съотборник, а той трябваше да се стегне и да натиска, докато стрелата се огъне или се счупи.

Стрелата беше пластмасова или от подобен материал и нямаше шанс да се нараним. Това беше упражнение за изграждане на доверие в състава. Караше ни и да ходим върху въглища. Всички се включиха, без да задават въпроси. Имаше и много бягане в тренировките с Маурисио. Понякога беше много трудно. Но методите му работеха. Започнахме сезон 2013/14 със само една загуба в 11 мача.“

Саутхемптън завършва осми, но в края на кампанията Почетино получава предложение, което не може да откаже. Иска го Тотнъм, а „шпорите“ и аржентинецът ще се докажат като създадени един за друг.

Още в първия си сезон класира тима на петото място, а през 2015/16 изпуска големия си шанс за титлата, когато Лестър шокира целия свят и грабна короната.

Създава атмосфера, на която би завидял всеки топ мениджър. Под негово ръководство играчи като Хари Кейн, Деле Али, Киърън Трипиър и Ерик Дайър разцъфват и впоследствие ще се превърнат в гръбнака на националния отбор на Англия.

Футболисти като Кристиан Ериксен, Ерик Ламела и Муса Дембеле добавят чуждестранната класа, а капитанът Юго Лорис и стожерите в отбраната Тоби Алдервайрелд и Ян Вертонген са тези, от които младите трябва да попиват опит.

Въпреки че има за ментор Лудия, какъвто е прякорът на Марсело Биелса, Почетино е спокоен, както край тъчлинията, така и в срещите си с медиите и разговорите с футболистите. Умее да накара играчите си да се раздават напълно за него и за феновете, по подобие на бившия си съотборник в националния отбор на Аржентина и друг топ треньор в момента – Диего Симеоне.

Все още само на 46, Маурисио има интелигентността, която други по-успешни треньори никога няма да добият. През това лято Тотнъм не купи нито един нов футболист, а се насочи към задържането на звездите си с нови договори. А Пош коментира пасивността на тима си на трансферния пазар така: „Много съм доволен, че Хари Кейн, Сон, Ламела, Давинсон и Мишел Ворм подписаха нови договори – това е все едно сме привлекли петима нови футболисти!“

Аржентинецът подписа петгодишен договор с Тотнъм през 2015-а и въпреки че досега не е спечелил нищо, клубът наскоро му предложи удължение, което беше прието – до 2023-та. Ако контрактът бъде изпълнен, това ще означава, че Маурисио ще е бил начело на тима в продължение на цели девет години.

Всъщност, пътят на Почетино можеше да е съвсем друг. През сезон 2013/14, преди да дойде офертата от Тотнъм, аржентинецът е обмислян като вариант за наследник на провалилия се в Манчестър Юнайтед Дейвид Мойс.

Шотландецът бе смятан за най-доброто решение за мениджър след ерата на сър Алекс Фъргюсън, но се задържа по-малко от сезон на „Олд Трафорд“. Тогава името на Почетино се завъртя сериозно като негов заместник, но в крайна сметка, „червените дяволи“ се спряха на Луис ван Гаал, а Маурисио акостира в Тотнъм.

Името му стана актуално отново и след раздялата на Юнайтед с Ван Гаал, но клубът от „Олд Трафорд“ искаше бързи резултати, с които да се върне на върха. А Почетино не предлага това  неговите методи са свързани с много работа в името на дългосрочния проект.

Разбира се, че няма гаранция, че Почетино нямаше да последва провала на Мойс в Юнайтед, но в понеделник можеше „червените дяволи“ да ликуват след победа с 3:0 над Тотнъм, а феновете в „Театъра на мечтите“ да имат нов любимец на треньорската скамейка, пък бил той и не „супермениджър“.

Най-четените