Петър Георгиев е 20-годишен български студент във Великобритания, който ни прати на редакционната поща свое мнение за представянето на Лудогорец в европейските турнири.
Една от най-изумителните способности на човешкия мозък е безпогрешно да отсява истински внушителните късове от цялостното единство. Емоционалните моменти от дадено събитие, които се гравират най-дълбоко в паметта и остават там за постоянно, а съзнанието върти като рефрен на популярна песен.
Българският Лудогорец не разполага с музикални виртуози, а Георги Терзиев едва ли някога ще се занимава с което и да е общопризнато изкуство. Когато защитникът намери мрежата на Ливърпул в последните минути обаче, той несъзнателно продължи откровено безумната серия от спортни шедьоври на тима си. Серия, вдъхновена от изпълненията на Вандерсон и Козмин Моци през август, които дълго ще ехтят в главите на свидетелите на дуела със Стяуа.
И макар тогава да изглеждаха като инцидентни капки щастие, ключовите намеси на румънеца и бразилеца бяха съвсем очакваните последни крачки на Лудогорец към групите на Шампионската Лига.
Още от първото появяване на разградчаните в Европа, двубоите им бяха съпътствани от толкова грандиозна драма и символика, че нямаше как първосигнално тазгодишният триумф да не бъде обвързан с термина „съдба". Намесването на съдбата в успехите на Лудогорец обаче не само омаловажава работата на българския клуб, но и втълпява фундаментално грешната идея, че съществува някаква мистична сила, отговорна за равновесието в спорта.
Да, със сигурност, България скоро няма да види по-немощен Ливърпул, Минев няма пак да отбележи гол с подобна стойност през живота си, а Моци едва ли отново ще улови топката с ръце без да получи червен картон. Късметът, впил нокти в рамото на Лудогорец, е неоспорим.
Независимо от него, в постижението на тима на Георги Дерменджиев няма нищо религиозно, то е меко казано логично. Проследен отстрани, прогресът на отбора през последните години изглежда като изваден от компютърна игра.
На фона на последователността на резултатите си, Лудогорец се движи така, сякаш се опитва да превърти футбола.
И ако приемем, че последното ниво в тази поредица е сблъсъкът с Реал Мадрид на „Бернабеу", то орлите могат да бъдат уверени преди върховното си изпитание.
Лудогорец надскочи многократно собствените си възможности и срещата с могъщите испанци е своеобразният подарък за тези усилия. Дори преди него, българският клуб вече извлече достатъчно дивиденти от участието си в Група B на Шампионската Лига. Зелените затвърдиха тенденцията да се учат бързо, а думите на Георги Дерменджиев за „грешките на растежа" явно не са просто прах в очите на аудиторията. Растеж наистина има и той пролича най-ясно при победата над Базел.
За разлика от мача с Валенсия преди седем месеца, този път Лудогорец се възползва от численото си предимство и взе своето. Така тимът използва събрания опит, за да открадне исторически три точки, а в Разград определено могат да бъдат щастливи от демонстрираното развитие.
Точно този успех маркира поредния европейски рекорд на Лудогорец, а всички те са особено важни за българската публика.
Народопсихологията ни често ни кара да превръщаме Европа в критерий за собственото си състояние.
В тази връзка, надмощието на разградчани със сигурност ще катализира самочувствието не само на отбора, а и на неговите привърженици. За два сезона зелените сломиха клубове като Динамо, Партизан, ПСВ, Лацио, Стяуа и Базел.
Всеки един от тези успехи беше не само монументален за родния клуб, но и съкрушителен за противника му. На Стяуа, например, Лудогорец нанесе първа загуба в европейски плейоф от осем години. Освен това, българите отмъстиха категорично на Динамо и Базел за загубите в първите срещи между тях. Всички тези триумфи обогатиха футболния ни фолклор с нещо повече от истерична радост. Подобно на Левски и ЦСКА, тимът на Лудогорец е ценен не защото ни връща към отминали славни времена, а защото сам създава времена, към които да се връщаме.
Наред с романтичните изживявания, чисто спортно-техническият принос на отбора от североизточния град към българския футболен ресурс е безспорен.
Основният аргумент против Лудогорец, свързан с липсата на родни състезатели в състава, вече изглежда напълно невалиден. Имайки предвид представянето на националния отбор, за шампионите би било невъзможно да печелят в Европа с формация, доминирана от българи. По-важното обаче е, че повечето сънародници, които Георги Дерменджиев използва, отбелязаха впечатляващ напредък. Владислав Стоянов и Светослав Дяков се научиха да доставят нужната солидност и спокойствие на отбора. В морето от емоции пък сякаш потъна фактът, че България вече има още двама футболисти с гол в Шампионската Лига - Йордан Минев и Георги Терзиев.
И докато чуждестранният легион в състава преобладава, то в треньорския щаб на тима ситуацията е съвсем различна. За последните четири години Лудогорец успя да наложи трима почти непознати наставници и да ги превърне в победители. Именно родни специалисти изведоха клуба до настоящото ниво, като същевременно разгърнаха собствения си потенциал. На този етап Ивайло Петев, Стойчо Стоев и Георги Дерменджиев могат да се окажат ключови придобивки за българския треньорски колектив, който видимо се нуждае от драстично освежаване.
Независимо дали става въпрос за процъфтяващи играчи или мениджъри, Лудогорец не взе всички тези кадри наготово, а ги култивира собственоръчно, за да сглоби надеждно ядро. Въпреки хармонията между отделните звена обаче, нуждата на орлите от нова доза високо качество личи все по-ясно.
Лудогорец бележи трудно в „А група", а в Европа отстъпва сериозно в нападение. Срещу Ливърпул българите записаха изключителните 39 центрирания, но само с осем от тях намериха техен съотборник. В мачовете с Базел пък разградчани се озоваха едновременно с две неубедителни крила в лицето на Даниел Абало и Михаил Александров. Като цяло, креативността в играта на Лудогорец липсва, а атаките на отбора рядко крият сериозни опасности.
Разбира се, похвално е, че клубът стигна толкова далеч с оглед на наличните футболисти. За стабилизиране на желаното ниво българите без съмнение ще се нуждаят от бързо и умело усвояване на няколко милиона. Дотогава обаче изглежда, че все ще се намери някой, който да ги зарадва в последната минута.
След три сезона в европейските клубни турнири, Лудогорец продължава смело да се движи по границата между логичното и необяснимото. Сякаш на сляпо, орлите летят над непознати земи в търсене на лимита на своите възможности. А вие не ги изпускайте от поглед. Защото следващият инфарктен триумф може би просто дебне зад ъгъла.
