Много вежди се повдигнаха, когато Пари Сен Жермен се раздели с цели 42 милиона евро, за да се сдобие с правата на Хавиер Пасторе, но с изявите си за френския гранд до момента аржентинецът напълно оправдава инвестициите.
Натискът върху младия полузащитник от първия му ден в ПСЖ е огромен. В столичния клуб може да се къпят в катарски петролни долари, но въпреки това решението да се хвърли такава сума за все още недоказал се 22-годишен играч от средняка Палермо, изглеждаше за мнозина неоправдан риск от страна на спортния директор Леонардо и президента Насер ел-Хелаифи.
Пасторе има само две години опит в европейския футбол, като преди това е играл за скромните тимове на Талерес и Уракан, а не е титуляр и в националния си отбор.
Дори на традиционните прахосници Челси не им се даваха толкова пари за аржентинеца, но амбициозните парижани бяха решени на всичко да го имат в редиците си, като по този начин изпратят и ясен сигнал към света, че вече са фактор, с който всички трябва да се съобразяват.
Димитър Бербатов, Неймар и Диего Форлан бяха други имена, спрягани за знакова покупка на новата сила във футболна Европа, но Леонардо се довери на инстинкта си, привличайки Пасторе.
Бившият треньор на Милан и Интер следеше отблизо представянето на представянето на младежа в Палермо и си го беше харесал още тогава. Със сигурност 42 милиона са над пазарната цена на Пасторе, но бразилецът реши да изгради репутация на сериозен играч на пазара върху крехките рамене на халфа, известен с прякора "Ел Флако" - "Кльощавият". И тези любители на футбола, които проявиха съобразителността да гледат още първите мачове на Хавиер с екипа на Пари Сен Жермен, се убедиха в далновидността на това решение.
Дебютът на Пасторе бе отложен заради контузия. И тъй като врявата около неговия трансфер бе твърде голяма, на треньора Антоан Комбуаре му хрумна брилянтната идея да го пусне за пръв път срещу люксембургските аматьори Диферданж в Лига Европа, когато никой не му обърна внимание и го нямаше стреса от големите очаквания. След това бившият халф на ПСЖ го прекара през задния вход и в Лига 1 - като смяна в мача с Валенсиен.
Така Хавиер дебютира като титуляр в първенството срещу Тулуза на 28 август, когато вече бе напълно готов физически, научил бе малко френски и вече се бе сприятелил с другите в съблекалнята. Никой обаче не очакваше неговият ефект върху играта отбора да е толкова светкавичен и смайващ.
Заставайки между Кевин Гамейро, Нене и Жереми Менес, при победата с 3:1 при това гостуване Пасторе направи "парижките Галактикос" за пръв път да заприличат на отбор, а не на колекция от бляскави индивидуалности.
В 6 мача като титуляр аржентинецът отбеляза 5 гола, даде 2 асистенции и спечели дузпа. В тях ПСЖ постигна 5 победи и 1 равенство. Време за адаптация? Това е непознат израз за Пасторе!
Дори по-впечатляващ от цифрите обаче е неговият отпечатък в представянето на отбора.
Пасторе не е футболист, който през цялото време да контролира играта и да привлича внимание върху себе си. Напротив, той понякога "изчезва" за продължителни периоди от време или пък удивлява, когато сбърка някой съвсем прост пас. Но във всеки мач латиноамериканецът има поне един момент на гениалност. Вълнението, което обзема трибуните на "Парк де Пренс", когато Кльощавия получи топката, вече напомня за времената на Роналдиньо с фланелката на Пари Сен Жермен.
Между другото, досега не го бяха сравнявали само с Роналдиньо. Легендата Мишел Платини каза веднъж, че Пасторе му напомнял на Зинедин Зидан. Друг бивш френски национал - Жан-Мишел Ларке, пък го сравни със самия Платини. Известният треньор Ролан Курбис го оприличи с някогашния бразилски халф на ПСЖ Раи, а президентът на Палермо Маурицио Дзампарини е убеден, че неговото откритие превъзхожда по качества нашумелия Франсеск Фабрегас.
Аз обаче бих добавил към списъка и Денис Бергкамп. Аржентинецът поразително наподобява холандската легенда на Арсенал с бързината, елегантността и прецизността, с които подава и получава пасове . Футболът изглежда проста игра, когато Пасторе е с топка в краката.
Имах удоволствието да коментирам мача от миналия кръг Монпелие - ПСЖ, който завърши 0:3 с два негови гола. Брилянтното му воле автоматично ме върна в спомените за първия гол на Бергкамп за "артилеристите" - срещу Саутхемптън през 1995 г. И двамата се приготвиха да шутират по един и същи начин и изстреляха топката със същата ефирна лекота, която прави гениалното във футбола да изглежда невероятно лесно.
Подобни амбициозни сравнения, разбира се, са преждевременни и неуместни. Пасторе все още е постигнал твърде малко и не е редно веднага да го поставяме до великите, но не се случва всеки ден някой да пали трибуните и да се превръща в идол толкова бързо.
Причината журналистите и бившите футболисти да споменават толкова много легендарни имена, различаващи се доста помежду си, е, че самият Пасторе е уникален и не е копие на никой друг.
На моменти той разпределя топките с погледа върху играта и авторитета, присъщи на Раи и Фабрегас. Измъква се от шпагатите на противниците с техника в стил "Зидан" и навлиза в наказателното поле с грацията и мощта на младия Бергкамп. Но също така е способен и да се изключва от хода на мача и да допуска детински грешки.
Феноменалното му представяне срещу Монпелие възхити и съотборниците, и съперниците... "Фантастично е да гледаш елегантността, с която се движи по терена", каза Блес Матуиди от ПСЖ. Противниковият халф Юнес Белханда пък бе шокиран от това да осъзнае колко далеч се намира самият той от нивото на Пасторе... "Той е от световна класа. Движението, контролът на топката, левият му крак, десният крак, погледът върху играта... Имам много да уча, за да го стигна", призна 21-годишният марокански национал.
Очакваше се срещу Олимпик (Лион) на аржентинеца да му е доста по-трудно, но макар че присъствието му не бе толкова ярко, колкото преди седмица, той отново се оказа най-важният играч в мача, отбелязвайки след великолепен пробив решителния гол за победата.
Просто дайте малко пространство на Пасторе и няма кой да го спре...