1992-93: Първа титла за Фърги
Зората на Премиършип се оказа и зора на нова ера на успехи за Манчестър Юнайтед.
Едва ли мнозина са очаквали, че тази първа титла на отбора от 26 години ще е само началото на рекордна серия.
След като не успяха да се преборят с Блекбърн за подписа на нападателя от Саутхемптън Алън Шиърър, "червените дяволи" изгубиха и Лий Шарп за три месеца заради вирусен менингит и записаха серия от седем мача без победа, като през ноември заемаха десетото място в таблицата на Висшата лига.
През ноември обаче бе привлечена една бъдеща легенда на манчестърския тим - от шампиона Лийдс дойде французинът Ерик Кантона, който изнесе на гърба си целия сезон до края. С Канто и Марк Хюз в атаката и Брайън Макклеър и Пол Инс в средата на терена Юнайтед превключи на по-висока предавка и задмина конкуренцията в лицето на Астън Вила и Норич с преднина от цели 10 точки.
Триумфът бе може би най-сладък за 36-годишния капитан Брайън Робсън, който спечели първата си титла за 12 сезона на "Олд Трафорд".
1993-94: Рекорд!
През лятото от Нотингам Форест пристигна ирландският опорен халф Рой Кийн, на когото предстоеше да се превърне в може би най-важния играч в ерата "Фъргюсън".
В сравнение с предишния сезон, Юнайтед показа смазващо превъзходство във Висшата лига през цялото първенство и завърши с рекорден брой точки - 92 в 42 мача.
С 25 гола във всички турнири Кантона отново бе вдъхновението на отбора, но и Гигс, Канчелскис, Шарп, Кийн и Хюз показаха страхотни неща на терена, а противниците просто не можеха да се справят с тази невероятна шестица. Съставът от този сезон е смятан от мнозина за най-силният в историята на Манчестър Юнайтед!
Освен титлата, "червените дяволи" спечелиха и Купата на Футболната асоциация, размазвайки Челси с 4:0 на финала, като много малко не им достигна да направят требъл, след като бяха достигнали и до финала на Купата на Лигата, но го загубиха с 1:3 от Астън Вила.
Особено весел момент от този шампионски сезон имаше на мача с Ливърпул на "Анфийлд", завършил 3:3, където привърженик на домакините вдигна плакат "Au revoir, Ерик Кантона и Ман Юнайтед, елате пак, като спечелите 18 титли"...
1995-96: Победа за децата
"Титла не се печели с деца", каза по телевизията легендата на Ливърпул Алън Хансен, но бе напълно опроверган от Алекс Фъргюсън.
Шотландецът обнови коренно състава си, след като се раздели с Марк Хюз, Пол Инс и Андрей Канчелскис и вкара в първия отбор хлапетата Пол Скоулс, Ники Бът, Дейвид Бекъм и братя Невил.
Звездата на отбора Ерик Кантона се завърна най-после на терена след изтичането на деветмесечното му наказание за това, че изрита в кунг-фу стил псуващ го привърженик на Кристъл Палас, и отбеляза 19 гола, донасяйки славен обрат в класирането, който накара мениджъра на Нюкасъл Кевин Кигън да се чуди как отборът му пропиля преднина от десет точки, която имаше по Коледа.
През същия сезон Юнайтед спечели и Купата и стана първият английски отбор, правил дубъл два пъти.
1996-97: Крал Ерик слиза от сцената
Това първенство бе приказка за двама стрелци: Оле Гунар Солскяер и Ерик Кантона.
Неизвестният 23-годишен норвежец, който бе привлечен за някакви си 1,5 милиона паунда от Мьолде, се оказа прекрасно попълнение, отбелязвайки 19 гола през първия си сезон с червения екип.
Сънародникът му Рони Йонсен също се включи отлично, заменяйки в сърцето на отбраната бившия капитан Стив Брус.
През същия сезон в звезда се превърна и младият Дейвид Бекъм, който отбеляза прословутия си гол от центъра срещу Уимбълдън.
"Червените дяволи" достигнаха и до полуфинал в Шампионската лига, отпадайки от бъдещия носител на трофея Борусия (Дортмунд).
В края на първенството дойде шокираща вест - 31-годишният Ерик Кантона, за мнозина най-добрият играч в историята на клуба, обяви оттеглянето си от футбола, оставяйки голяма празнина в отбора, която предстоеше да бъде запълнена от ветерана Теди Шерингам от Тотнъм.
1998-99: Исторически требъл
Сезон 1998-99 е просто най-великият в историята на Манчестър Юнайтед.
С убийственото нападателно дуо Анди Коул - Дуайт Йорк, задвижван в средата на терена от Дейвид Бекъм и Рой Кийн и с непробиваема защита, водена от вратаря Петер Шмайхел, Гари Невил и Яп Стам, този отбор на "червените дяволи" спечели почти всичко, което можеш да се спечели и в Англия, и в Европа.
Триумфът във Висшата лига дойде почти толкова инфарктно, колкото и прочутият обрат срещу Байерн на финала на Шампионската лига с голове на Шерингам и Солскяер в добавеното време. В предпоследния кръг на Премиършип водачът и шампион от предишния сезон Арсенал допусна загуба от Лийдс, което бе достатъчно за Юнайтед да ги изпревари с една точка - преднина, която запазиха до края, побеждавайки Тотнъм с 2:1.
1999-2000: Терорът продължава
Какво правят сър Алекс и отборът му, след като спечелят требъл? Ами, взимат втора поредна титла с рекордна преднина от 18 точки пред втория Арсенал и с рекорден брой отбелязани голове - 97 (Бел. ред.: Постижението бе подобрено от Челси десет години по-късно, когато "сините" от Лондон отбелязаха 103 попадения).
Въпреки че австралиецът Марк Боснич и Масимо Таиби не се оказаха равностойни заместници на великия Петер Шмайхел на вратата и въпреки тежките контузии на Рони Йонсен, Уес Браун, Дейвид Мей и Йеспер Бломквист, които пропуснаха целия сезон, Юнайтед нямаше никакви проблеми да спечели най-лесната си титла.
Йорк и Коул отново бяха невъзможни за опазване и вкараха общо 46 гола, а капитанът Рой Кийн отбеляза 12 - негов личен рекорд.
(Историята на останалите шест титли на Алекс Фъргюсън можете да видите тук!)
