Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дузината на Фърги - първа част

51-годишният Алекс Фъргюсън с първата си шампионска купа в първия сезон на новосъздадената Висша лига на Англия през сезон 1992-1993 Снимка: Guardian
51-годишният Алекс Фъргюсън с първата си шампионска купа в първия сезон на новосъздадената Висша лига на Англия през сезон 1992-1993
Капитанът Брайън Робсън (вдясно) и неговият наследник Стив Брус държат шампионската купа за сезон 1993-94 Снимка: Getty Images
Капитанът Брайън Робсън (вдясно) и неговият наследник Стив Брус държат шампионската купа за сезон 1993-94
Бебетата на Фърги, които спечелиха титлата през 1996 г.: Ники Бът, Райън Гигс, Дейвид Бекъм, Гари Невил, Пол Скоулс и Фил Невил (долу) Снимка: Getty Images
Бебетата на Фърги, които спечелиха титлата през 1996 г.: Ники Бът, Райън Гигс, Дейвид Бекъм, Гари Невил, Пол Скоулс и Фил Невил (долу)
Великият французин Ерик Кантона се оттегли от футбола едва на 31 години, когато бе на върха - с титла през сезон 1996-97 Снимка: Getty Images
Великият французин Ерик Кантона се оттегли от футбола едва на 31 години, когато бе на върха - с титла през сезон 1996-97
Безмилостният стрелец с бебешко лице Оле Гунар Солскяер донесе феноменалния требъл през сезон 1998-99, отбелязвайки победния гол на финала на Шампионската лига срещу Байерн в 93-ата минута Снимка: Getty Images
Безмилостният стрелец с бебешко лице Оле Гунар Солскяер донесе феноменалния требъл през сезон 1998-99, отбелязвайки победния гол на финала на Шампионската лига срещу Байерн в 93-ата минута
Смъртоносният нападателен дует Дуайт Йорк - Анди Коул отбеляза 42 от 97-те гола през сезон 1999-2000 Снимка: Getty Images/Gulliver
Смъртоносният нападателен дует Дуайт Йорк - Анди Коул отбеляза 42 от 97-те гола през сезон 1999-2000

1992-93: Първа титла за Фърги

Зората на Премиършип се оказа и зора на нова ера на успехи за Манчестър Юнайтед.

Едва ли мнозина са очаквали, че тази първа титла на отбора от 26 години ще е само началото на рекордна серия.

След като не успяха да се преборят с Блекбърн за подписа на нападателя от Саутхемптън Алън Шиърър, "червените дяволи" изгубиха и Лий Шарп за три месеца заради вирусен менингит и записаха серия от седем мача без победа, като през ноември заемаха десетото място в таблицата на Висшата лига.

През ноември обаче бе привлечена една бъдеща легенда на манчестърския тим - от шампиона Лийдс дойде французинът Ерик Кантона, който изнесе на гърба си целия сезон до края. С Канто и Марк Хюз в атаката и Брайън Макклеър и Пол Инс в средата на терена Юнайтед превключи на по-висока предавка и задмина конкуренцията в лицето на Астън Вила и Норич с преднина от цели 10 точки.

Триумфът бе може би най-сладък за 36-годишния капитан Брайън Робсън, който спечели първата си титла за 12 сезона на "Олд Трафорд".

1993-94: Рекорд!

През лятото от Нотингам Форест пристигна ирландският опорен халф Рой Кийн, на когото предстоеше да се превърне в може би най-важния играч в ерата "Фъргюсън".

В сравнение с предишния сезон, Юнайтед показа смазващо превъзходство във Висшата лига през цялото първенство и завърши с рекорден брой точки - 92 в 42 мача.

С 25 гола във всички турнири Кантона отново бе вдъхновението на отбора, но и Гигс, Канчелскис, Шарп, Кийн и Хюз показаха страхотни неща на терена, а противниците просто не можеха да се справят с тази невероятна шестица. Съставът от този сезон е смятан от мнозина за най-силният в историята на Манчестър Юнайтед!

Освен титлата, "червените дяволи" спечелиха и Купата на Футболната асоциация, размазвайки Челси с 4:0 на финала, като много малко не им достигна да направят требъл, след като бяха достигнали и до финала на Купата на Лигата, но го загубиха с 1:3 от Астън Вила.

Особено весел момент от този шампионски сезон имаше на мача с Ливърпул на "Анфийлд", завършил 3:3, където привърженик на домакините вдигна плакат "Au revoir, Ерик Кантона и Ман Юнайтед, елате пак, като спечелите 18 титли"...

1995-96: Победа за децата

"Титла не се печели с деца", каза по телевизията легендата на Ливърпул Алън Хансен, но бе напълно опроверган от Алекс Фъргюсън.

Шотландецът обнови коренно състава си, след като се раздели с Марк Хюз, Пол Инс и Андрей Канчелскис и вкара в първия отбор хлапетата Пол Скоулс, Ники Бът, Дейвид Бекъм и братя Невил.

Звездата на отбора Ерик Кантона се завърна най-после на терена след изтичането на деветмесечното му наказание за това, че изрита в кунг-фу стил псуващ го привърженик на Кристъл Палас, и отбеляза 19 гола, донасяйки славен обрат в класирането, който накара мениджъра на Нюкасъл Кевин Кигън да се чуди как отборът му пропиля преднина от десет точки, която имаше по Коледа.

През същия сезон Юнайтед спечели и Купата и стана първият английски отбор, правил дубъл два пъти.

1996-97: Крал Ерик слиза от сцената

Това първенство бе приказка за двама стрелци: Оле Гунар Солскяер и Ерик Кантона.

Неизвестният 23-годишен норвежец, който бе привлечен за някакви си 1,5 милиона паунда от Мьолде, се оказа прекрасно попълнение, отбелязвайки 19 гола през първия си сезон с червения екип.

Сънародникът му Рони Йонсен също се включи отлично, заменяйки в сърцето на отбраната бившия капитан Стив Брус.

През същия сезон в звезда се превърна и младият Дейвид Бекъм, който отбеляза прословутия си гол от центъра срещу Уимбълдън.

"Червените дяволи" достигнаха и до полуфинал в Шампионската лига, отпадайки от бъдещия носител на трофея Борусия (Дортмунд).

В края на първенството дойде шокираща вест - 31-годишният Ерик Кантона, за мнозина най-добрият играч в историята на клуба, обяви оттеглянето си от футбола, оставяйки голяма празнина в отбора, която предстоеше да бъде запълнена от ветерана Теди Шерингам от Тотнъм.

1998-99: Исторически требъл

Сезон 1998-99 е просто най-великият в историята на Манчестър Юнайтед.

С убийственото нападателно дуо Анди Коул - Дуайт Йорк, задвижван в средата на терена от Дейвид Бекъм и Рой Кийн и с непробиваема защита, водена от вратаря Петер Шмайхел, Гари Невил и Яп Стам, този отбор на "червените дяволи" спечели почти всичко, което можеш да се спечели и в Англия, и в Европа.

Триумфът във Висшата лига дойде почти толкова инфарктно, колкото и прочутият обрат срещу Байерн на финала на Шампионската лига с голове на Шерингам и Солскяер в добавеното време. В предпоследния кръг на Премиършип водачът и шампион от предишния сезон Арсенал допусна загуба от Лийдс, което бе достатъчно за Юнайтед да ги изпревари с една точка - преднина, която запазиха до края, побеждавайки Тотнъм с 2:1.

1999-2000: Терорът продължава

Какво правят сър Алекс и отборът му, след като спечелят требъл? Ами, взимат втора поредна титла с рекордна преднина от 18 точки пред втория Арсенал и с рекорден брой отбелязани голове - 97 (Бел. ред.: Постижението бе подобрено от Челси десет години по-късно, когато "сините" от Лондон отбелязаха 103 попадения).

Въпреки че австралиецът Марк Боснич и Масимо Таиби не се оказаха равностойни заместници на великия Петер Шмайхел на вратата и въпреки тежките контузии на Рони Йонсен, Уес Браун, Дейвид Мей и Йеспер Бломквист, които пропуснаха целия сезон, Юнайтед нямаше никакви проблеми да спечели най-лесната си титла.

Йорк и Коул отново бяха невъзможни за опазване и вкараха общо 46 гола, а капитанът Рой Кийн отбеляза 12 - негов личен рекорд.

(Историята на останалите шест титли на Алекс Фъргюсън можете да видите тук!)

Най-четените