Футболен шериат*

Жена ми не ме пуска. Това е най-честата причина, поради която мъжете в Западния свят пропускат седмичния си футбол на малки вратички с приятели.

На Изток обаче е различно. В Иран един съпруг забрани на жена си да практикува любимата игра.

При това 30-годишната Нилуфар Ардалан е капитан на местния национален отбор по футзал. Тя съвсем резонно получи повиквателна за турнира на Азиатската федерация в Малайзия през септември. Но така и не успя да замине със съотборничките си.

Според законите на исляма всяка жена се нуждае от изричното разрешение на съпруга си, за да поднови международния си паспорт. А половинката на Нилуфар - Мехди Тутунчи, категорично отказал. Макар че е спортен журналист и съответно има специално отношение към футбола, той настоял Ардалан да остане у дома заради първия учебен ден на 7-годишния им син.

Да откриеш Америка

Огорчената иранка се обърна към властите и на практика стартира малка революция. Тя получи специално разрешение да пътува въпреки мъжката воля за световното първенство по футзал в Гватемала.

"Прокурор разпореди, че имам право на временна международна виза - обясни футболистката с прякор Лейди Гол. - Помолих държавните органи да намерят някакво решение, което да защитава правата на спортистките в подобни ситуации. Като мюсюлманка искам да работя за благото на родината си. Това е мой дълг".

Съгласно шериата жените нямат право да посещават спортни прояви или публично да подкрепят отбор или състезател. Забраната бе наложена след революцията в страната от 1979 г. Причината - спортистите носят открити екипи и понякога изричат неприлични думи.

Що се отнася до излизанията в чужбина - неомъжените жени до 18 г. трябва да получат разрешение от баща си. А омъжените - да чакат позволение от съпруга си. Право на свободно придвижване имат само пълнолетните необвързани жени.

Въпросът бе повдигнат през юни 2014 г., когато иранските власти задържаха британката с двойно гражданство Гонче Гавами заради посещение на волейболен мач. Тя бе осъдена на 12 месеца затвор заради "пропаганда против правната система", но бе освободена след 90 дни заради протест от редица правозащитни организации.

Миналото лято вицепрезидентът на Иран по въпросите с жените и семейството Шахиндохт Молаверди съобщи, че на роднините на състезателите, както и на спортните журналистки, се позволява да посещават двубои по баскетбол, хандбал, волейбол и тенис. В черния списък обаче останаха футболът, борбата и плуването.

Закрит шампионат

В ислямските страни спортът бе табу за жените в продължение на векове. Едва в последно време хватката се поотпусна - представителките на нежния пол вече могат да се занимават с фитнес и да участват на олимпийски игри и световни първенства. Най-популярни са женският баскетбол, футбол, бокс, лека атлетика и вдигане на тежести.

Един от основните проблеми е облеклото. Религията изисква извън дома тялото да бъде покрито от глава до пети. Затова спортистките прибягват до всевъзможни трикове, а наскоро бяха проектирани специални анцузи с хиджаб.

В Техеран бе построен уникален парк, където жените имат възможност да спортуват при максимално комфортни условия - открити и закрити басейни, тенис кортове, футболно игрище, писта за ролери, велоалеи.

Все повече мюсюлманки представят страните си на олимпиади. През 2012 г. в Лондон имаше участнички от Иран, ОАЕ, Афганистан, Катар, Саудитска Арабия и Бруней. Малцина знаят, че на всеки 4 години в Азия се провеждат специални игри за жени. Първото им издание се проведе през 1993 г. А през 2004 г. бяха допуснати и атлетки от немюсюлмански държави.

*Ислямският закон, който урежда всички аспекти на живота и обществото.

Новините

Най-четените