Боксинг дей - денят, в който старите английски аристократи са оставяли малки подаръци за прислугата, а в 19-и и 20-и век работодателите са радвали с такива служителите си.
И днес 26-и декември си е известен като Денят за отваряне на кутиите с подаръци в Англия, но целият свят го чака по една друга причина.
Футбол.
От 1889 г. има първенство в родината на футбола и Престън разбива Дарби с 5:0 в първия мач на Коледа от сезон с точки и класиране.
Не на Боксинг дей, а на 25-и, Рождество.
Но традицията да се играе по празниците в Англия влиза в сила далеч по-рано.
През 1860-а на "Сандигейт Роуд" (игрище, не точно стадион) Шефийлд побеждава ФК Халам от същия град в първия мач между два клуба в света.
Двубоят завършва 2:0 и се играе на 26-и декември.
В онзи ден край игрището се стичат хиляди, а из Шефийлд и цяла Англия се носи мълвата за мача, донесъл радост в празничния ден.
Устоите на спорта и футбола във Великобритания повеляват той да носи забавление.
Затова и още в края на 19-и век се решава да има кръгове на Коледа, Боксинг дей и в първия ден на Новата година.
След 1957-а британският футбол загърби мачовете на 25-и, защото се счита, че дори и играчите имат нужда да изкарат Коледа у дома при семействата си.
Мачовете на Боксинг дей остават закон, а Лигата прави програмата между 1960-а и 1984-а така, че кръгът на 26-и декември е огледален с този на 28-и!
Така на Боксинг дей Ливърпул гостува на Лестър да речем, а 2 дни по-късно го приема - нещо като реванш!
Получават се крайно любопитни резултати, като част от магията на Боксинг дей е именно в головите трилъри и големите изненади.
Защо ли?
Ами, ето ви едно обяснение: по празниците главите на играчите може да ги няма на терена, нормално е.
Хората се забавляват с уникални мачове, но ако си долу и трябва да играеш...
Между 1960-а и 1984-а са славни години за тази традиция.
В кръга от 1963-а се получава най-резултатният ден в цялата история на английския футбол с 66 гола в 10 мача.
В онзи декемврийски следобед Челси бие Блекпул с 5:1 навън, Бърнли громи Манчестър Юнайтед с 6:1 у дома, Ливърпул вкарва 6 на Стоук (6:1), Уест Бромич и Тотнъм правят 4:4, Блекбърн направо унижава Уест Хем с 8:2 на неговия стадион, а най-голямото шоу е на Фулъм, който бие с 10:1 Ипсуич.
Куриозно, два дни по-късно Юнайтед смазва Бърнли с 5:1, а Ипсуич частично си връща с 4:2 на Фулъм.
Единственият тим, който печели и в двата кръга "огледало" на 26 и 28 декември, е Ливърпул.
В края на сезона отборът на Бил Шенкли става шампион.
Алън Мълъри играе за Фулъм в онези дни, редом с легенди като Боби Робсън и Греъм Легат.
"Бяха велики времена - спомня си Мълъри. - През 1963-а валя обилен сняг, събрахме се в 8 ч сутринта на стадиона и чистихме, редом с председателя на клуба, мениджъра, служителите и няколко запалянковци от околните къщи до стадиона.
В 15 ч теренът бе годен за игра, а трибуните - пълни. Бихме с 10:1 и вечерта го отпразнувахме по домовете със семействата.
На 28 декември рано сутринта тръгнахме от гара Падингтън за гостуването, като във влака мениджърът отвори две бутилки вино - да се почерпим за Коледа. Едва ли е изненада, че паднахме..."
Велики времена, наистина.
Днес традицията ще запише поредния си ден.
Без съмнение вълнуващ, независимо от резултатите.
