Годината е 1975-та и дори в най-лудите си фантазии Педро Гарай не е мечтал да се озове в центъра на такава невероятна, направо сюрреалистична ситуация.
Той е там, на футболното игрище, със задачата да предпази най-великия футболист в историята от нахлула на терена тълпа.
Кубинският бежанец охранява най-ценното богатство на американския футбол по онова време, несравнимия бразилец Пеле. Превъзбудените фенове вече са съблекли фланелката на Краля на футбола и са отнели шортите и обувките му, след като са дошли да гледат звездата на Ню Йорк Космос на стадион „Никерсън Фийлд" в Бостън. Сцената се развива в първия сезон на Пеле в Щатите, а малко преди нахлуването на публиката, бразилецът е вкарал гол, който е отменен.
„Феновете бяха като мравки", спомня си по-късно Педро Гарай. „Те се втурнаха на терена и подгониха Пеле, който беше паднал. Аз го намерих и го прикрих с тялото си. В този момент въпросът беше да се наведа и да опитам да опазя и двама ни".
Впоследствие Пеле има проблеми с дясното коляно и глезен, но Гарай предотвратява по-тежки последици.
Това е един от тежките моменти за кубинеца, изпълнявал самоотвержено ролята на бодигард на Краля на футбола по време на неговия престой в Ню Йорк Космос (1975-77).
„В началото Гарай му беше предимно бодигард, но постепенно стана и негов личен секретар", обяснява близкият приятел на Пеле проф. Жулио Мазей. Самият Гарай винаги омаловажава ролята си: „Мисля, че думата не се използва правилно. Пеле няма нужда от бодигард, а аз не съм въоръжен".
Педро Гарай е роден в Куба, но напуска страната по време на революцията през 1959 г. и отива в Америка. Там работи като охранител за Warner Communications, собствениците на Ню Йорк Космос, когато получава предложението да бъде бодигард на самия Пеле.
Гостуването на Космос в Бостън на Бостън Минътмен се очаква с огромен интерес, защото това е двубой между Пеле и тогавашната звезда на Минътмен - португалеца Еузебио, считан от доста фенове за втория най-добър футболист в света. В желанието си да припечелят възможно най-много, домакините пускат около 20 000 души на стадиона с капацитет едва 12 500. „И за едно перце нямаше място на стадиона, толкова беше претъпкан", разказва бившият президент на Ню Йорк Космос Клайв Той.
„Феновете бяха навсякъде по тъч линиите. Ако някой искаше да хвърли тъч, трябваше да ги помоли да се отместят".
Публиката се държи прилично до отменения гол на Пеле в 79-ата минута, когато настава хаосът. Отборът на Космос е прибран от терена, а единственото положително е, че се вижда нуждата от охрана за Пеле. До края на престоя му в Америка такъв случай с него повече не се допуска.
„Инцидентът в Бостън беше най-големият проблем по сигурността, който сме имали", казва Педро Гарай. „Това просто беше прекалена реакция от хора, искащи да видят и да докоснат Пеле".
Тогава президентът Клайв Той изразява непреклонна позиция относно охраната: „Освен ако не съм лично напълно убеден, че ще е в безопасност, Пеле няма да играе в Рочестър или където и да е другаде в Америка. Прекалено ценен човек е, за да бъде третиран както тук [в Бостън]. Ще гарантирам неговата сигурност, дори да трябва да се обърна към военните".
На следващия мач в Рочестър военните не са необходими, защото засилено полицейско присъствие предотвратява проблеми по време на срещата, а Пеле вкарва първия си гол в американската лига за победата на Ню Йорк с 3:0.
Намеса на Гарай обаче се налага след мача, когато феновете се струпват пред съблекалнята на Космос с надеждата да зърнат Краля и да получат автограф. Тогава охранителят се нуждае от различна тактика и заедно с други двама служители на Warner сформира жив щит, прикриващ Пеле от всички страни.
Педро Гарай е висок 1.70 и тежи около 70 кг, така че изобщо не се вписва в стереотипите за бодигард. Това обаче му помага да се слива с тълпата в сериозната задача да опази трикратния световен шампион от любовта на феновете.
Гарай става много близък с Пеле. И по спомените на други хора от обкръжението на бразилеца, бодигардът работел здраво, пътувал със звездата навсякъде, но оставал винаги позитивен и в настроение.
Е, и той имал някои доста забавни „пропуски в сигурността". Бившият вратар на Космос Шеп Месинг, който днес е телевизионен коментатор, си спомня един комичен инцидент, който за малко да попречи на защитника Върнър Рот да играе в един мач през 1977 г.
„Никой не може да забрави Педро Гарай, той беше най-добрият", разказва Месинг."Имахме мач във Ванкувър и вече бяхме на стадиона. По това време се занасяхме с Педро - а като охранител на Пеле, той винаги си носеше белезници.
Бяхме в съблекалнята, подготвяхме се да излезем на терена и Педро сложи белезниците на Върнър Рот, за да ни покаже как работят. Когато понечи да му ги свали - осъзна, че е оставил ключа за тях в хотелската стая!
Той хукна да хване такси обратно до хотела. Нямаше го дълго и се бяхме паникьосали, защото вече дойде време да излезем, бяхме се подредили в центъра, за да чуем химните, а Върнър е до нас с ръце зад гърба и белезници на тях. Точно преди да свърши химнът, Педро изхвърча от тунела и изтича до центъра, размахвайки ключа, тъкмо навреме, за да освободи Върнър преди началото на мача. Всички обичахме Педро".
Самият Педро Гарай (който е починал още преди години) е споделял подробности за работата си до бразилската легенда.
„А, лесно е да събудиш Пеле. Той не е толкова бавен, просто е философ", цитиран е Гарай в книгата „Новият свят на Пеле". „Виждаш го в мача и е напълно различен, интензивен, бърз, режещ като нож при всяка възможност. В личния си живот не обича да бъде юркан и подканян за каквото и да е. 'За какво да бързаме', казва той, 'Нали така ли иначе всичко ще бъде наред'.
„Виждам го само когато напуска града", продължава Гарай. „В Ню Йорк той постоянно е със семейството си. Обича да живее тих, уединен, спокоен живот. Семейството е свещено за него. Мисля, че би било невъзможно да се наслаждава на живота без спокойствието, което намира при семейството".
В онзи период задачата на Гарай не е само да се грижи за сигурността на Пеле, но и да се уверява, че звездата все някога се качва на клубния автобус и се отделя от привържениците си. Кубинецът е бил в ролята на „лошото ченге" до Пеле пред феновете.
„Това беше нещото, което Педро трябваше да прави отново и отново", обяснява Клайв Той. „Не ставаше въпрос толкова да бъде пазен Пеле от враждебност, колкото да бъде пазен от голямата почит, от голямата любов. Хората просто искаха да са близо до него, да го докосват и да вземат автограф. А ако оставиш Пеле, без някой да го бута и да го дърпа да се качи на автобуса, той вероятно още щеше да си е пред стадиона „Рандълс Айлънд" и същите хора щяха да са около него".
Благодарение на Педро Гарай това не се случва - и най-великият футболист остава невредим до края на престоя си в Ню Йорк Космос и прекратяването на кариерата си през 1977.
