15 минути преди края на последния мач на Испания в груповата фаза на световното първенство в ЮАР през 2010, селекционерът на тима Висенте дел Боске се обръща към помощника си Тони Гранде и го пита: "Защо не ни атакуват?". Испания води на Чили с 2:1, но противникът на бъдещия световен шампион се опитва спокойно да доиграе мача.
"Чилийците знаят, че с този резултат продължават", отвръща Гранде.
В другия мач от групата Швейцария върви към 0:0 с Хондурас и Чили може да си позволи да падне с един гол разлика и пак да излезе от групата. Чилийците знаят това, помощникът на Дел Боске го знае, но селекционерът не е направил тази сметка. Както не беше сметнал, че и ако тази вечер Испания направи 2:2 Хърватия, двата отбора ще излязат от групата, а Италия ще отпадне.
Планът за 2:2 е нещо, което Дел Боске не иска да обсъжда - той е човекът, който олицетворява честността в испанския футбол, има си принципи и ги спазва, а и наскоро подписа нов договор с испанската федерация, според който ще води националния отбор до 2014.
В силата на принципите на Дел Боске през миналата година се убеди и президентът на Реал Флорентино Перес. Екцентричният бос се опита да награди с почетен златен медал треньорът, с когото Испания стана световен шампион и когото той лично уволни през 2003. Досега Дел Боске е приел около 200 награди, винаги с благодарности и пределно учтиво, но също така учтиво отказа приза на Перес.
През 2003 Перес уволни Дел Боске седмици, след като с него Реал беше спечелил титлата в Испания и един сезон, след като Белия балет беше триумфирал в Шампионската лига, а 80% от феновете на клуба искаха треньорът да остане. С връчването на медала Перес искаше да върне Дел Боске на своя страна, но той демонстрира, че не може да бъде купен.
"След 36 години във футбола, 11 от които като играч, в Реал се отнесоха с мен по недопустим начин. Но в големите компании е така - обясни Дел Боске. - Всеки, който е чул за себе си, че е безполезен и не може да се справи с работата си, ще се почувства наранен. Аз си имам мои принципи."
Тази позиция на Дел Боске не изненада никого в Испания. Както не беше изненада и решението му да продаде на благотворителен търг часовника, на който той нервно следеше последните 12 минути от финала на световното в ЮАР. Часовникът беше продаден за 24 000 евро, а Дел Боске дари парите на мадридска фондация, която се бори срещу Синдрома на Даун. Нали не сте забравили, че синът на Висенте - Алваро, е болен от тази болест и снимката му, вдигнал световната купа над главата си е един от най-важните кадри във футбола в последните години.
Строгите принципи на Дел Боске са и едно от обясненията, че той успява да налага ред и волята си в съблекалнята на Испания, пълна със звезди, които обикновено са разделени на лагери - Реал срещу Барселона.
Наскоро полузащитникът Шави Ернандес обясни накратко защо е трудно да си селекционер на Испания: "Събирането на талантливи играчи на едно място не е проблем, проблем е контролирането на егото на всеки един от отбора". И от 2008, когато наследи Луис Арагонес, Дел Боске прави точно това.
И когато миналата година бащата на Давид Силва се оплака: "Какво трябва да направи синът ми, за да е титуляр?", това щеше да е началото на дълга война с Арагонес, но отговорът на Дел Боске беше точно премерен.
"Всеки футболист има сериозно его - обясни селекционерът. - Знам това, защото и аз съм бил футболист."
След ЮАР 2010 Силва има 21 мача за Испания и 10 гола.
Дел Боске има 18 мача в полузащитната линия на Испания, но не е повикан за световното първенство през 1978, а сега демонстрира, че се справя много по-добре като селекционер.
Той успя да изненада мнозина като остави у дома голмайсторът на Ла Лига Роберто Солдадо, но Сеск Фабрегас и Фернандо Торес вече имат по два гола на Евро 2012 и попаденията не са проблем за световните и европейски шампиони. А и двамата приеха с разбиране новината, че няма да са твърди титуляри: Торес не беше в стартовия състав в първия мач, а Фабрегас - във втория.
С помощта на капитаните на Барселона и Реал - Шави и Икер Касияс, Дел Боске държи изкъсо двата лагера в националния отбор. Но в хода на Евро 2012 резервите ще приемат все по-трудно тази си роля.
Гневът, който изрази Фабрегас, когато вкара на Ирландия, след като беше влязъл като резерва, може би подсказва какво ни очаква в близко бъдеще в лагера на Испания. Но играчите на Дел Боске са наясно, че в националния отбор няма никакво значение за кой клуб ритат. Когато той взима решения "за доброто на Испания", това наистина е така.
Така ще е и довечера - за Дел Боске най-важни са интересите на Испания и сред тях не попада прецакването на Италия. Това не би била достойна задача за световните шампиони и техният селекционер.
