Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Господ: И аз съм правил грешки

Април 1999 г. Роби Фаулър шмърка линията след поредния гол във вратата на Евертън, в отговор на обидни скандирания, че е наркоман.
Фаулър имитира повдигане на поличка, за да ядоса Греъм льо Соу от Челси в мача през 1999 г.
Двамата не спряха да се заяждат, а Футболната асоциация го наказа с общо 6 мача за този инцидент и шмъркането седмица по-рано срещу Евертън.
Спайс бойс на "Уембли". Гъзарите Фаулър, Джейми Реднап и Стив Макманамън показват белите костюми, подготвени за финала срещу Манчестър Юнайтед. На терена обаче герой бе Ерик Кантона - 1:0 за Юнайтед.
4 минути и 33 секунди! Най-бързият хеттрик във Висшата лига е факт, и то срещу Дейвид Сиймън и цялата национална защита на Англия, носеща екипите на Арсенал.
Фаулър отново е в любимия си Ливърпул и е герой от фотосесия на компанията "Уориър", която облича отбора.
Брендън Роджърс взе в екипа си за летните турнета в Австралия и Азия посланиците на клуба там Фаулър и Йън Ръш.
Господ идва в Тайланд. Фаулър поигра за Маутонг Юнайтед, бе и играещ треньор, стана и шампион. Наследи го Славиша Йоканович, който сега води Левски.
Моментът на канонизирането. Фланелката в подкрепа на докерите завинаги изкова статут на Роби сред феновете на Ливърпул.
Нечувано! Фаулър си призна, че няма дузпа в мач срещу Арсенал, но съдията не промени решението си. Ливърпул победи с 2:1, а в края на сезона го наградиха с приз за феърплей. Снимка: Getty Images
Нечувано! Фаулър си призна, че няма дузпа в мач срещу Арсенал, но съдията не промени решението си. Ливърпул победи с 2:1, а в края на сезона го наградиха с приз за феърплей.
Натежал, но все така засипан от народната любов, Роби игра в бенефиса на Стивън Джерард преди месец и половина.

Когато човек с прякор Господ говори, не е лошо да слушаме какво има да каже. Една от най-харизматичните фигури в новата история на английския футбол - Роби Фаулър, разказа в интервю за "Дейли Мейл" истории от миналото, призна си грешки и се извини за някои от тях...

За глупостите на терена
Да, правил съм неща, които сега не бих сторил. Съжалявам за някои от тях. Понякога обаче инциденти като шмъркането на линията срещу Евертън и жестовете към Греъм льо Соу от Челси бяха доста преекспонирани в медиите.

Причината е, че ги правеше Роби Фаулър, който винаги бе следен отблизо от пресата.

Извиних се на Греъм отдавна (през април 1999 г. Фаулър го иронизира с жестове, обиждащи неговата сексуална ориентация - за Льо Соу се говореше, че е гей).

Шмъркането на линията бе прекалено, признавам (дни по-рано имитира, че го прави, отвръщайки на обиди от феновете на Евертън, че шмърка кокаин).

Изпуснах нещата от контрол, бях млад и глупав. Получих си и заслуженото, от което научих много (общо 6 мача наказание за двете провинения).

За славата
Не бях подготвен за това. Влязох в първия тим на Ливърпул точно, когато Висшата лига бе създадена и набираше огромна популярност по света.

Около нея имаше по-сериозно отразяване, отколкото преди. Медии, прожектори. Беше ми трудно да разбера хората искат от мен да съм някакъв пример, модел за поведение.

Аз съм обикновено момче от Токстект (квартал на Ливърпул).

Сега вече го разбирам, но е твърде късно да променя някои неща.

За Жерар Улие и напускането на Ливърпул
Да, през 2001-ва година аз наистина исках да напусна, само защото не играех редовно.

Никога не съм разбирал тези играчи, които са доволни да седят на пейката и да си взимат заплатата. Аз исках да играя.

Това, че тогава не се разбирахме с Улие не значи, че го мразя. Когато не играеш, а си капитан на отбора, отвън хората си мислят, че има скандал и разрив с мениджъра, че има драма...

Не беше точно така.

За помъдряването
Сега гледам на нещата по друг начин и виждам колко голям бизнес и цирк е футболът, трябва да умееш и знаеш много неща, за да оцелееш.

Иска ми се да съм ги знаел преди 20 години.

За Ливърпул от 90-те години, Спайс бойс и белите костюми
Бяхме самоуверени и играехме добре. Ливърпул от 90-те години бе силен отбор, който не спечели титлата.

Много се говори за белите костюми, с които се появихме на "Уембли" преди финала с Манчестър Юнайтед (1996 г.) и имиджа ни на Спайс бойс.

Но ако бяхме победили, това щяха да са най-добре подбраните костюми в историята! Паднахме с 0:1 и всички ги обсъждат вече 17 години...

За мениджърството
Искам да бъда мениджър.

Вече бях играещ треньор в Тайланд (на Муатонг Юнайтед преди Славиша Йоканович) и ми хареса. Знам, че мога да се справя.

Това, което научих като играч е, че не ти е дадено право Свише да си най-добрият. Въпреки прякора ми! (феновете на Ливърпул го кръстиха Господ).

По средата съм на обучението за А лиценз и след това влизам в новото предизвикателство.

Защо ме мразят феновете на Юнайтед
Нормално е. Аз израснах в Мърсисайд като фен на Евертън, играх с цялото си сърце за Ливърпул, а после изкарах нелоши периоди в Лийдс и Манчестър Сити.

Как да ме обичат!?

Но това е животът - не може да ме харесват всички.

Най-четените