11 дни, четири кандидатури, десетки страници в пресата и още толкова часове в телевизиите и радиостанциите бяха необходими преди италианският Интер да намери своя нов треньор. След Жозе Моуриньо, Рафаел Бенитес и Леонардо начело на тима застава Джан Пиеро Гасперени - бившия наставник на Дженоа.
Договорът му е за една година с опция за още една. Гаспарини взе със себе си и някои от треньорите, с които работеше в Дженоа, място не се намери само за треньора по физическа подготовка Джамперо Вентура и треньора на вратарите Микеланджело Вентура. Ръководството на Интер категорично се противопостави на тяхното назначение.
Ако се съди по досегашната кариера на Гасперини, то можем да предположим, че в близко време ще се сблъскаме с вероятно най-дивия Интер в историята. Джан Пиеро направи име в италианския футбол след като четири години работи с Дженоа.
По това време тимът единодушно бе възприеман като играещ най-красивия футбол в серия А. Схема 3-4-3, умение да се контролира топката, великолепна геометрия на действията, стил на игра по-близък до този на Манчестър Юнайтед, отколкото на Барселона - заради всичко това на Гасперини бе лепнато прозвището Гаспресон или италианския Фъргюсън.
Разбира се, играта на новия Интер едва ли ще бъде идентична на това, което показваше Дженоа, защото все пак става дума за отбори на различно ниво. Опитът с предишните треньори на Интер показва, че Гасперини сериозно трябва да се замисли как трябва да действа неговият отбор.
Орико, Ходжсън, Луческу, Липи, Дзакерони - всички те бяха вдъхновени от Милан на Ариго Саки и обещаваха ярък атакуващ футбол в Интер. Но всичките те се провалиха. На нито един не се отдаде да се задържи в клуба и трябваше да отстъпят мястото си на треньори, които бяха по-прагматични и не забравяха за защитата.
Спомнете си, че дори Моуриньо започна с 4-3-3, използвайки на фланговете Мансини и Куарешма, но бързо разбра грешката си. Кой знае възможно е нетърпимостта и натискът от страна на феновете да са причините, които възпрепятстват превръщането на Интер в атакуващ отбор. Вероятно обаче и Гаперини ще трябва да използва четирима играчи в защита. Трудно е обаче да си представим, че той ще се откаже от схемата с трима в атака. И по тази причина Интер го очаква много интензивна трансферна кампания.
Към този момент „нерадзурите" не разполагат с достатъчно кадри дори за схема 4-3-3. Ако в клуба бе пристигнал Алексис Санчес щеше да е малко по-различно, но битката за него се води между Барселона и Манчестър Сити, Интер просто остана извън нея.
Сега главният въпрос е как да бъде използван Уесли Снайдер, който в последните два сезона бе лидер на тима. Холандецът е чиста „десятка", изглежда ефективен зад двама нападатели или в центъра на полузащитата при класическото 4-4-2. Във всички възможни формации на Гасперини обаче за Снайдер има твърде малко място.
Вариантът е той да действа на левия фланг на атаката.
В тази ситуация обаче изглежда по вероятно ръководството на Интер да се съгласи на продажба на Уесли Снайдер. От него се интересуват Челси и Манчестър Юнайтед, като сумата, за която се говори е в размер на 35 милиона евро. Получените пари ще бъдат изразходвани за бърз нападател, който може лесно да се адаптира към схема на игра с трима атакуващи играчи. Такъв например е Джузепе Роси от Виляреал.
Слухове пращат в Интер и Доменико Кришито - един от играчите, които вече са работили с Гасперини. Именно под негово ръководство Кришито стигна до националния отбор. Според последните информации обаче Кришито е по-близо до руския Зенит, отколкото до пристигане на „Сан Сиро".
На практика Интер загуби цял месец в сравнение с конкурентите си, за да комплектова състава си за следващия сезон. И всичко това заради треньорската драма.
