В началото бе Бекъм. Целият свят говореше за него, вече виждахме как се усмихва под мустак или брада, мускетарско катинарче или например петте олимпийски кръга, оформени по окосмяването на лицето му. Виждахме лицето на футбола на олимпиадата. Тогава се заговори за това чудо, наречено Великобритания, в нейния футболен вид.
Бекъм обаче не бе повикан. Шок! Драма! Мелодрама... Грешка или не, за този отбор вече се говореше.
Не, стига! В началото не бе Бекъм, просто не е възможно комерсиализацията на футбола да ни обърка дотам, нали?
В началото бяха рицарите. Футболната асоциация на Англия подготвя напълно аматьорски отбор за игрите в Лондон преди 104 години. Олимпиадата през 1908 г. е първата с футболен турнир и се печели от тази формация, съставена само от англичани. Но този отбор е наречен Великобритания заради изискванията на МОК.
През 1912 г. те печелят отново злато, този път на игрите в Стокхолм. И в двата случая на финала е победена Дания.
През 1920 г. (1916-а не е олимпийска заради I Световна война) Великобритания отпада още в първия кръг, след като отново праща изцяло аматьорски отбор. Повечето съперници избират най-доброто от играчите си в този момент, така че битката е неравностойна. Футболната асоциация започва дългата си битка с ФИФА. Заради нея британците не пращат отбор на игрите до 1936 г.
След Втората световна война това странно футболно отроче участва на всички олимпиади до 1972 г. Най-силно се представя през 1948-а, когато игрите са отново на Острова. Тогава треньор е Мат Бъзби, който по-късно печели световна слава с Манчестър Юнайтед. Но тимът отново е пълен с футболисти от Бромли, Йоркшир Аматьор, Брадфорд Парк Авеню и дори уелския Трьодерхив. Нито един не е професионалист. Насреща са страшните австрийци, събрани от тогавашите сили Рапид и Аустрия, Югославия с най-доброто от хърватските Динамо и Хайдук, плюс новосъздадените белградски сили Партизан и Цървена звезда, националните отбори на Дания и Швеция... Великобритания стига до 4-о място и това се смята за успех.
Битките на родината на играта с МОК продължават и най-накрая са въведени ясни правила - могат да играят само футболисти до 23 години. Великобритания се явява на игрите до 1960 година, след което започват да важат промените. От този миг на отбора е невъзможно да се класира. Просто правилата регламентират - за да играе на Олимпиада, младежкият тим на страната трябва да влезе в четворката на континенталното си първенство.
Чудесно, но на европейското до 21 г. Англия, Шотландия, Северна Ирландия и Уелс участват със самостоятелни отбори. Дори в случаите, когато те са били на достатъчно високо място за класиране (1992, 1996, 2008) няма как само един от тимовете от Обединеното кралство да представлява Великобритания.
Параграф 22 - регулациите на ФИФА и УЕФА не допускат обединен британски отбор на европейски и световни първенства, а МОК не иска една от четирите страни в Кралството да представлява Великобритания, която във всички останали спортове е под едно знаме.
С Бекъм или не, това е мигът на този исторически славен тим. Той няма да има друг шанс, защото това е последната му олимпиада поне... до следващата във Великобритания. Обединеният тим може да участва само като домакин, просто няма как да се класира иначе.
Мненията на Острова са различни, не всички са очаровани от появата на отбора за игрите в Лондон. В състава няма шотландци и северноирландци, което предизвики мини скандал. Тримата извикани футболисти над 23 г. - Мика Ричардс, Райън Гигс и Крейг Белъми, определено не са с най-добрите спортно-технически възможности.
Но и тук отборът бе селектиран по особен, някакъв типично мазохистичен британски начин. С тези трима играчи се говори от месеци, като се следва правилото, което МОК обяви за сигурно преди 4 години - в олимпийския тим не трябва да има футболист, представлявал страната на континентално първенство в годината на игрите. Така бяха подбрани хора, които не играха за Англия на Евро 2012. Но през юни МОК промени наредбата и Испания повика например Хуан Мата...
Наивност или рицарство - няма значение. Около този тим ще има романтика, защото го гледаме за първи, а и за последен път поне до следващата Олимпиада на британска земя.
