От средата на 80-те до средата на 90-те Ули Боровка е един от железните защитници в Бундеслигата. Роденият в Емден през 1962 година бранител записва впечатляваща кариера на клубно ниво, печелейки две титли и две Купи на Германия с Вердер, на три пъти вдигна Суперкупата, а през 1992-ра завоюва и трофея в несъществуващата вече КНК.
Най-важния си мач обаче Боровка печели през 2000 година, когато спира с пиенето. Историята му е показателна за това колко лесно човек може да падне в плен на алкохола. Всичко започва почти на майтап. Родителите на Улрих, както е пълното име на германеца, държат кръчма в Зауерланд и пиячката е много лесно достъпна. Абсолютно ежедневие.
"Още по време на обучеУлнието ми за шлосер бирата за край на заниманията беше задължителна. Психически зависим станах малко след подписването на професионалния си договор с Борусия Мьонхенгладбах - разказва Боровка. - Още тогава мислех за пиене по време на тренировка. Оттогава започнах да пия стабилно в продължение на 20 години. При това в растящи количества. Докато през 2012-а моите стари приятели от Гладбах Кристиан Хохщетер и Вилфрид Якобс не ме заведоха в клиниката в Бад Фредебург. Ако не го бяха направили тогава, днес със сигурност щях да съм мъртъв."
Абсолютно нечовешко е това, което прави Ули, за да се държи на високо професионално ниво във футбола независимо от тежките пиянски вечери.
"Някой път ми се е случвало да падам пред кръчмата в 8:00 часа сутринта, а в 9:00 да съм на тренировка и да давам всичко от себе си. Независимо че бях алкохолик, никога не съм спирал да обичам футбола повече от всичко. А той дава доста причини да къркаш - всеки ден от седмицата е повод за това. Ако си загубил - пиеш от мъка. Ако си победил - от радост. Но за разлика от моите колеги, аз така и не намерих мярката си."
Болезнено откровеният Ули вижда огромната разлика между Англия и Германия.
"Във Великобритания хората сваляха шапка на Джими Грийвс или Тони Адамс, когато признаха публично за проблема си с алкохола. В Германия автоматично ставаш персона нон грата", категоричен е бившият защитник.
Като играч на Борусия той се качва пиян в колата си и за малко да остане без пръст, прищипвайки го на вратата.
"Как кървеше - не е за вярване. В болницата директно ме зашиха, а на другия ден се опитах да скрия ръката под тренировъчното яке, но треньорът Юп Хайнкес ме видя и ме попита: "Ули, какви ги вършиш, бе, човек?". Тогава още не разбирах, че имам проблем. Впоследствие президентът на Вердер доктор Франц Бьомерт, който беше лекар, предложи да ми помогне. Не му позволих. Просто не виждах проблема. А треньорът Ото Рехагел имаше стратегия - нищо не трябваше да излиза от кухнята на отбора. Затова ме защитаваше винаги. Грешка, но несъзнателна. Ако отсъствах заради махмурлук от сутрешната тренировка, Ото казваше на журналистите, че имам проблем със стомаха."
Заминаването на Рехагел в посока Байерн е точка на пречупване. Ули вече е тотално извън контрол. Една сутрин се събужда под мост, с пукната глава. Не помни как е стигнал до там, дали е паднал, дали е бит от някого. Никаква представа. Пие без притеснение на публични места. Катастрофира пиян и изкарва една нощ в изтрезвителното. Жена му го напуска заедно с двете му деца.
"В къщата ни бях направил един хладен килер, в който да складираме плодове и зеленчуци. Когато жена ми ме напусна заедно с децата, влязох в килера и изпих една каса бира", разкрива Боровка.
На терена обаче държи адреналина висок. Обожава да го освиркват. Нарочно излиза винаги последен, за да обере най-много псувни от публиката. Избират го редовно с огромна разлика пред втория за най-мразения играч в Бундеслигата.
"Когато питах Клинсман, Мьолер или който и да било там, всички те вдигаха рамене: "Кой? Аз? Никога!". Добре, тогава ще се погрижа следващия път да ме избереш. В работата на стопера влизаше да всяваш страх у противника. Ако знаете как бягаха от мен. Когато играех срещу Мьолер, само няколко минути след началото на мача той ставаше второ либеро, дълбоко в тяхната половина. Не искаше да се среща с мен. Само при един стратегията не сработваше. Улф Кирстен! Още след първия съдийски сигнал прасецът ми вече беше надут след съприкосновение с него. Страхотен нападател", възхитен е Боровка.
Дебютът му с националния отбор е повече от запомнящ се. Германия играе със световния шампион Аржентина в четиристранен турнир през 1988-а, а Ули е титуляр.
"Бекенбауер ме сложи на фланга, за да охлаждам Клаудио Каниджа, но след няколко минути той и Марадона смениха местата си. Изведнъж заставах срещу най-големия футболист в света. Направо не знам как не съм гръмнал тогава - чуди се Боровка. - Ритах го 85 минути, след това му поисках фланелката. Само да му бяхте видели физиономията. Проблемът беше тогава, че Клинсман, Фьолер и Матеус също искаха екипа му. Затова направо му го издърпах в тунела и му подадох моя. Даже отидох с фланелката под душа. Нямах друг вариант - иначе Лотар щеше да ми я открадне от сака."
През 1996 година Боровка иска да си тръгне от Вердер, а Лийдс го кани на двуседмични проби. Мениджърът Вили Лемке му обещава: "Ули, дал си всичко на клуба в тези девет години. Ще те пуснем без пари." Германецът впечатлява на "Елънд Роуд" и Лийдс го иска в редиците си. Но връщайки се в офисите на Вердер, чува от Лемке, че англичаните ще платят много висока сума за него. И те ангажират друг. След като това става факт, треньорът му заявява: "Ули, сега вече си свободен без пари".
"Така го псувах, че ме глобиха с пет месечни заплати. От този ден нататък Лемке беше мъртъв за мен", ясен е Боровка.
За кратко след Вердер играе за Хановер, но е изгонен заради пиянски изцепки. През 1997 година става първият германец, станал шампион на Полш, макар да изиграва само осем мача с екипа на Видзев.
След края на кариерата си се пробва в треньорството, но не е особено успешен. А кандидатурите му често са отхвърляни заради честите му появи в булевардните издания.
"За мен най-голямата ми победа е, че спрях къркането и изобщо съм жи - откровен е Ули. - В клиниката срещнах човек, на когото му оставаха само няколко месеца живот. Друг, който уж излезе като излекуван, се заля с бензин на следващия ден и се запали. Аз обезателно исках да оцелея."
След справянето си с алкохола Боровка основава клуб за превенция срещу алкохолната зависимост и консултира футболисти, които имат подобни проблеми. От 2007 насам работи в сферата на спортния маркетинг и организира тренировъчни лагери за деца и юноши. В момента живее с втората си съпруга, от която има една дъщеря.
