Карло Анчелоти е един от най-успешните треньори в историята на футбола и няма нужда да се спираме поотделно на всеки от тези 26 големи трофея, които спечели по време на периодите си в Милан, Ювентус, Челси, Байерн, ПСЖ и Реал Мадрид.
Навсякъде, където работеше, италианецът не само остави дълбока следа, но и правеше така всички в света на футбола да го обичат и уважават все повече и повече.
Невероятно е, но той е треньор вече над 30 години и продължава да е в крак с всички тенденции на играта и да поддържа ниво, каквото малцина други поддържат.
Та каква е тайната на успеха на Анчелоти?
Отбори тип "италианското семейство", в които уважението е на първо място
Основният принцип на Анчелоти е, че играчите му трябва да се чувстват като членове на едно семейство. Татко Карло управлява тази многобройна фамилия, поддържайки необходимия баланс. Той е на едно ниво с подопечните си, но същевременно остава на авторитетна дистанция, недопускайки фамилиарничене.
Неслучайно го наричат Татко Карло, а дори безразсъдният собственик на Наполи Аурелио де Лаурентис призна, че Анчелоти му напомня за баща му.
По време на работата си край Везувий треньорът беше запомнен с това, че значително смекчи интензитета на тренировките и отмени лагерите преди мачовете. Целта му беше играчите да прекарват повече време със семействата и близките си. Едно правило обаче не подлежеше на обсъждане и коментари - на закуска и на обяд целият отбор задължително сядаше и се хранеше заедно.
Златан Ибрахимович никога не е крил, че Анчелоти е любимият му треньор. Капризният шведски голмайстор споделя, че е бил поразен от атмосферата, създавана от дружелюбния сивокос ментор.
"Под ръководството на Карло никой не се ядосва и дразни, дори и да не играе. Той не ти е просто треньор, а ти е истински приятел. Понякога изглежда сякаш се отнася само към теб с това огромно уважение, но в действителност той е такъв с всички", казва Ибра.
Анчелоти наистина уважава безпределно своите футболисти, но в замяна очаква същото и от тях. В противен случай могат да си имат проблеми.
Хем че това е невъзможно. Просто няма как да не уважаваш Карлето...
Италианецът се грижи за играчите като баща, а най-лошото за клубните босове става, когато по някаква причина напусне поста си. Само си спомнете какви проблеми имаше в ПСЖ през годините, а по времето на Анчелоти цареше хармония.
"Никога не използвам камшик, ако мога да се изразя така. Имал съм проблеми с играчи, но когато стане нетърпимо, им казвам, че повече няма да играят под мое ръководство и те започват да си търсят друг клуб. Аз съм и треньор, и учител. Работата с играчите ми като наставник е най-добрата част от кариерата ми, но имам страхотни спомени и като футболист.
В отношенията си със съблекалнята обичам да съм на едно ниво с нея. Разбира се, имам авторитет, но след загубен мач не ми пречи да дам на момчетата почивен ден. В някои клубове това се възприема като слабост и неведнъж са ме призовавали "да грабна камшика". Отговарял съм им да си намерят друг за тези цели. Не прибягвам до този подход нито като ментор, нито като баща, нито като човек, защото никой не е използвал камшик срещу мен. Нито баща ми, нито учителите ми, нито треньорите ми. Просто не вярвам в камшика!"
Анчелоти се ядосва, но бързо му минава
Естествено, Карло едва ли щеше да постигне такъв успех в треньорската си кариера, ако не бе прибягвал и до твърда ръка. Когато футболистите злоупотребяват с изключителния му характер, той става твърд, както подобава на всеки импулсивен италианец.
Ето какво каза Джон Тери за него: "Карло може да се ядоса и да избухне. Като всички хора, и той се ядосва. Но бързо му минава. Пали една цигара и се завръща към работата си."
Ето и друга интересна история от Ибрахимович: "Играехме ужасно, а по време на почивката Анчелоти ни говореше нещо. Пред него имаше някаква кутия и в един момент ѝ тегли един шут, а тя ме цапардоса право в главата. "О, Боже - помислих си аз. - Сега май наистина е ядосан." Никога не съм го виждал в такова състояние. Когато се ядоса, ядосва се. Но само когато няма външни очи, когато сме си в съблекалнята само ние. И бързо му минава."
Намира общ език със суперзвездите
Анчелоти прекара почти цялата си треньорска кариера, работейки за топ клубове и е единственият, ставал шампион във всяко от водещите пет първенства на континента.
Мнозина биха контрирали, че с най-добрите в Италия, Испания, Англия, Франция и Германия е лесно. Но не е точно така. Първо трябва да те потърсят, а после да приемеш и да вярваш, че ще се справиш. Защото малко хора са в уникалната позиция да бъдат непоклатими авторитети и за най-обхванатите от звездомания играчи.
Но Татко Карло знае как да свири и на най-тънките струни - да изкарва най-добрия звук от тях и да не рискува да ги къса. И няма значение дали си Роналдо, Ибрахимович, Бекъм, Зидан, Пирло или Дел Пиеро. Ти си само един от многото. Не ги дели на суперзвезди и останалите и твърди, че не прави разлика между Кристиано Роналдо и Алваро Арбелоа, да речем:
"Не деля играчите на звезди и обикновени черноработници. Работя с хора. Всички те са хора, които сами знаят, че трябва да дадат всичко от себе си."
Карло е против "машинизирането" на футбола и предпочита импровизацията и свободата
Анчелоти, макар и продукт на италианската школа, не обръща особено внимание на тактиката. Основните му идеи на терена се коренят в импровизацията и свободата на изпълнителите.
Не си пада по "засукани" схеми за всеки конкретен съперник и дава на играчите си да дишат. Вярва (и навярно е прав), че това е начинът да се извлича най-доброто от тях.
Преминали през съблекалнята му твърдят, че дава доста конкретни инструкции за играта в дефанзивен план, но в нападение разчита изцяло на усета на футболистите си.
"Не казвам на Родриго и Винисиус какво да правят, когато топката е в наше притежание. Оставям им свободата всичко да зависи от техните качества и усет", заяви наскоро италианецът.
Но това е така в отборите му от доста години, а не от вчера или днес.
Преди финала за ФА къп през 2010-а, вместо разбор, Карлето приканва футболистите на Челси сами да изберат тактиката за сблъсъка с Портсмут:
"Всеки каза по нещо. Например Чех призова да не се оставят пространства за контраатаки и т.н. Бях уверен, че играчите ще се придържат към стратегията, защото сами са си я избрали. Обикновено това е моя работа, но не знаеш дали всички са разбрали посланията ти. Понякога се шегувах с момчетата: "Ясна ли е тактиката?", а те кимаха и: "Да да!". "Ами щом е "да", я повторете, ако обичате."
Какво повече да кажем за този човек, който е спечелил уважението на всички в играта? Даже сприхавият Жозе Моуриньо твърди, че е "анчелотист". Няма как - всички сме такива...
"Имах късмета да срещна Анчелоти в Милан и той беше този, който рестартира кариерата ми, превръщайки ме в плеймейкър - свидетелства Андреа Пирло. - Карло е моят футболен баща. Преди мен на моите позиции играеха само "разбивачи", но той доказа, че можеш да постигаш резултати с комбинативен футбол."
"Футболът се е променял, променя се и ще продължи да се променя - обобщава Карлето. - Интензивност, правила, методи, промяна на тренировките... Това вече не е спортът, който се играеше през 90-те години. Минаха три десетилетия, но аз все още съм в професията, което означава, че съм се адаптирал към промените. Моят треньорски екип казва, че съм от старата школа, но обичам и харесвам технологиите. Те промениха живота ни и се опитвам да ги използвам и в работата си."
