Златка Замова е спортен журналист, който отразява испанското първенство и международен футбол вече десетилетие, бивш кадър е на "7 дни спорт". Икономист е по професия, а освен в сферата на туризма в Мадрид, тя е експериментирала с участия в 13 испански ТВ сериала, много програми и филми (международни продукции) като статист и с малки епизодични роли, от които пази спомени за любопитни моменти и срещи.
Откривам я в родния ѝ Тополовград по време на краткото ѝ завръщане у дома с куп задачи и минипътувания из България. След дългите години в чужбина Златка е все така сладкодумна и очарователна.
"Радвам се да се видим след толкова години! Познаваме се от славните ни времена на репортери на най-силния спортен вестник "7 дни спорт", когато в екипа ни имаше журналисти като Теодор Черешев, Станил Йотов, Иван Чешанков, Никола Стойнов, Борислав Константинов, Кети Манолова, а под зоркото крило на Юлий Москов, създавахме интересни страници, новини, интервюта и анализи. Модерната тогава редакция в ИПК "Родина", днес почтиразрушена сграда-зловещ скелет срещу Окръжна болница, бе нашият университет по журналистика, а всяка минута там бе пълна с какви ли не забавни, творчески или пък случки на спорове, дискусии, разследвания... Още си пазя шалчето на Реал Мадрид, което ми подари, слeд като разкри симпатиите ми към 13-кратния клубен шампион на Европа. Тогава най-големите звезди бяха Раул Гонзалес (днес треньор на сателита с младежи Кастия), Фернандо Йеро и Роберто Карлош, които вече имам честта да познавам. Наистина съм много щастлива да се срещна с подобни футболисти, които преди четвърт век гледахме заедно по телевизията да печелят трофеи. Днес и аз като теб говоря добре испански след 17 години живот в Мадрид.
Мога да се похваля, че и двата столични гранда, благодарение на клубната си политика за сътрудничестово с чуждестранните журналисти, имат топло отношение и към мен като кореспондент на BGfootball.com. Вече цяла декада имам акредитации за всички домакински мачове на Реал и Атлетико Мадрид за Ла Лига и евротурнирите, така че съм била на всички големи двубои. Имам достъп до пресконференциите на треньорите, също и до миксзоните. Срещах на разговори по два пъти седмично Жозе Моуриньо, Карло Анчелоти, Зинедин Зидан, Диего Симеоне, а и толкова много треньори, водили съперници на Реал и Атлетико - Пеп Гуардиола, Луис Енрике, Юрген Клоп, Антонио Конте, Макс Алегри, Почетино, Ернесто Валверде, Георги Дерменджиев (с Лудогорец през 2014-а) и много други...
Карло Анчелоти (през първия си етап с Реал) ме впечатли с отговор за мен по повод срещите на "белия балет" с Лудогорец в Шампионската лига с думи на уважение към българския съперник и нашия футбол, познаваше историческите ни постижения, още от времето си на играч на Милан. Зидан, от висотата на топ постиженията си като футболист и треньор, също бе уникален с психологията, възпитанието и търпението към журналистите, особено испанските, към техни понякога глупави и нагли настоявания. Винаги ми е отговарял любезно на въпроси, аз пък направих няколко филма за лидерския му подход с Реал в YouTube канала ми (zztour sport). Мечтая за лично интервю с него.
Интервюирах Станимир Стоилов-Мъри преди мача на неговия Астана с Атлетико, когато се представиха доста добре в Шампионската лига. На едно събитие пък си побъбрих с Унай Емери, който ми разказваше треньорски впечатления от гостуване в Разград, обеща и официално интервю, но пресслужбата на Виляреал още не е позволила. Президентите на Реал и Атлетико Флорентино Перес и Енрике Сересо също намират време да побъбрят с нас (неофициално) на разни събития.
Роналдо-Феномена направи две пресконференции като посланик на финала на Шампионската лига в Мадрид през 2019 (Ливърпул -Тотнъм), но така и не ми дадоха думата за въпрос. Рaзказа интересни неща, също и за проекта си с алядолид. Много земен и готин, после се съгласи на снимка заедно, а на оплакването, че не са ми дали думата, каза тежко и мъдро, по бразилски: "Е, по-добре снимка, отколкото въпрос!"
Нормално е да познавам всички футболисти, минали през Реал и Атлетико през последните 10 години, все пак като журналист ги следя отблизо, понякога говорим преди и след мачове, и те по физиономия ни познават. Личният контакт и разговор е практически нулев на такова ниво, големите футболни клубове не го допускат, много малко журналисти имат директен достъп до подобни звезди, и то най-вече косвен - с мениджър, родител...
Кристиано Роналдо за последните пет години в Мадрид даде две интервюта: на директора на ТВ шоуто "Чирингито де Хугонес", което се радва на изключителен зрителски интерес в Испания и Латинска Америка) Джосеп Педерол, със съдействие от страна на Реал. Един от журналистите в това предаване, Еду Агире, успа дя спечели доверието му през 2017-а и когато има нещо, предава негови съобщения към обществеността. В края на всеки сезон по един играч на "белия балет" говори с най-големите спортни ежедневници "Марка" и "Ас". Това е. Иначе за клубните телевизии говорят, защото са задължени от клуба. Меси се съгласи на едночасово интервю, само за да каже защо напуска миналия август, иначе - не дава. Нищо, че е капитан и най-голямата фигура на каталунците. За разлика от Серхио Рамос, който излиза много късно след мач и възстановителни процедури, но пък говори с всички дълго и изчерпателно.
Чуждестранни медии могат да се доберат до свой сънародник-звезда с късмет и чрез националния отбор. В моята "мадридска декада" видях много футбол и звезди на живо, но НЕ и българин в добър отбор, за огромно съжаление. Има млади българчета в някои школи в област Мадрид, дано скоро излезе наш талант.
Иначе имаме един отличен специалист в екипа на Симеоне - Димчо Пиличев, бивш футболист, вече девет години главен домакин на Атлетико Мадрид и помощник в тренировките на мъжкия отбор, а аз преговарям за интервю с него с клуба в опит за разчупване на политики... В баскетбола Алекс Везенков игра за Барса преди три години и винаги е бил любезен да говори с мен за BGbasket.com. Следя и чакам Константин Костадинов да дебютира есента за мъжкия тим на Реал, защото все още му е забранено да говори с медии като младежки състезател.
Почти десетилетие следя участията на Григор Димитров на Мастърс турнира в Мадрид, винаги е любезен да говори с мен, дори и след завърщил в 1 ч. през нощта мач. А историята му с Мария Шарапова... Двамата разкриха публично чувства първо пред мен през 2013-а, макар и доста пестеливо. Те са изключителни тенисисти, но и хора, както Рафа Надал, Новак Джокович, Роджър Федерер, Доминик Тийм, Симона Халеп и други, на които съм имала честта да задавам въпроси на пресконференции.
Наред с неповторимите емоции преживени на мачовете на "Сантяго Бернабеу", "Висенте Калдерон", "Уанда Метрополитано", "Камп Ноу", "Местая" (вълшебния галоп и гол на Гарет Бейл срещу Барселона за Кралската купа на Испания през май 2014-а), "Ещадио да Луж" (изравнителния гол на Рамос в 93-тата и поседвалите го на Бейл, Марсело, Кристиано, 2014-а за Десетата на Реал), "Сан Сиро" (втория мадридски финал с дузпите), финала на Лига Европа в Лион през 2018 г., спечелен от Атлетико. Има и десетки спомени с всички тези прекрасни футболисти, които имах честта да видя и срещна на живо.
Колкото и да са богати и известни, не са ми отказали автографи нито Кристиано, нито Меси, нито Неймар, Фабрегас, Пепе, Икер, Рамос, Зизу, Фернандо Торес... Макар да не е позволено в миксзоната и още 200 журналисти да подвикват за нещо друго. За съжаление там действат комерсиални закони, като след мач само един или двама играчи говорят първо за репортерите от телевизии с платени права за излъчване, после за останалите медии, а ние чуждестранните кореспонденти сме последни и невинаги достигаме до играча. Но все пак настояваме за интервюта пред хората от пресслужбата и създадохме Асоциация на чуждестранните спортни кореспонденти в Испания (ISMAS). Аз дори съм секретар и основен двигател, за да се борим за тези си права и срещу ограничаването на достъпа до играчи и треньори.
Кризата с пандемията ни се отрази изключително негативно, доста колеги загубиха работата си, заплащането стигна минимуми...
В Испания безработицата е над 40%, туризмът още не е възкръснал. Не е леко. А за капак на всичко бе неочакваното решение на организатора на Ла Лига да ни ограничи до едва шестима журналисти от печатни медии на стадиона на мач, което нас, чуждестранните, автоматически ни изключи за целия последен сезон. Поискаха и огромен списък с документи, включително данъчни и непостижима за нас застрахователна полица за 300 000 евро. Само Реал Мадрид се пребори да ни допуснат за Шампионската лига и в последните два мача от Примера на "Алфредо ди Стефано" със Севиля и Виляреал.
По футболна линия се запознах с великия тенор Пласидо Доминго и после с любимата му млада певица - пловдивчанката Соня Йончева, която имах удоволствие да гледам в операта "Пиратът" и също да интервюирам. Тя е прекрасна и като човек!"
Тук, в България, обаче преди време те разпознахме във филма на Педро Алмодовар "Кожата, в която живея". Разкажи как се случи това участие?
"Оказа се интересен филм и доста награждаван - английска "Бафта", три испански "Гоя" от 16 номинации. Беше доста вълнуващо да участвам, макар в скромна епизодична роля на домашна прислужница, в един момент уволнена от доктор Антонио Бандерас, за да няма свидетели на операцията му в превръщане на млад мъж в красива жена. Имах само три снимачни дни, за които идваше кола на продукцията ("Десео", на братя Алмодовар) да ме вземе от работното ми място в офис в Мадрид (с позволение на шефа) до Толедо (на 60 км разстояние), където се снимаше в една старинна крайградска къща от няколко сгради с огромни градини с цветя, зелени храсти и маслинови дървета. В по-дългата ни сцена, тримата помощници напускаме дома с разговор колко странни неща се случват, а пък преоблечен като тигър Роберто Аламо (който в последните години стана един от най-котираните испански артисти), се вмъква за пъклен план.
Педро Алмодовар измисли да си говорим - аз на български, а филипинците на техния тагалог с обяснение: "Ама вие толкова години работите заедно, вече си се разбирате". Понеже аз съм по-разговорлива и ми беше много забавно, двамата с него съставихме набързо репликите, аз ги обясних на филипинската двойка, които в действителност работеха в тази "финка" (ползвана и за крайградски хотел). Трябваше и да пресечем доста натоварен с движение път, пет дубъла бяха достатъчни, а взискателният режисьор - доста доволен. После го помолих за снимка, съгласи се, въпреки че по принцип не обичал, дори се шегуваше, сваляйки бяла сламена шапка "Чакай да се среша, да съм и аз красив", оформяйки нагоре гъстата си посребрена коса. С Роберто (с тигър костюма) пък си направихме много забавни снимки, беше страхотно! Побъбрих с Елена Айная и Мариса Паредес докато ни гримираха, но снимките ми не съвпаднаха с тези на Бандерас, нито на Бланка Суарес.
Иначе съм се снимала в 13 испански сериала като статист и в доста ТВ програми. Например в първите три сезона на "Щурите съседи" (Aquí no hay quien viva). Идеологът на този и още няколко успешни сериала Хосе Луис Морено бе задържан наскоро с обвинения, че продукциите му били финансирани с пари от мафиотски организации чрез сложни финансови прехвърляния през 70 негови фирми-фантоми. Ще видим какво ще излезе.
Още за пилотния епизод ме харесаха за гост от международно жури на моден конкурс (актрисите - съседки учатваха със свои ушити модели). Никой не знаеше дали ще се хареса, а след излъчването му стана фурор в Испания. Канеха ме често за епизодични роли - била съм на парти в "апартаментите" (снимаше се в специално декорирано хале извън Мадрид), на пикник, на сватби, край басейни, в заведения в Мадрид... Снимката направихме на една от почивките на ергенското парти на Роберто... в един нощен бар в Мадрид. Аз бях избрана за сервитьорка, обаче между масата им и сепаретата имаше толкова малко пространство, едва минавах с табла с напитни, и аха да ги залея, залитах, те ме поддържат... Много се смяхме тогава. Бяхме с Фернандо Техеро (Емилио), Даниел Гусман (Роберто), Диего Мартин (Диего), Гийермо Ортега (Пако), Хуан Пардейро, Елио Гонсалес (Ерик). Едуардо Гомес (Мариано), който почина преди година и нещо, беше изключително забавен, бъбрехме си, хвалеше домашната си помощничка вкъщи - също българка. Тя му е казала няколко фрази на български, в един от епизодите говори нашия език!
В полицейския сериал "Хората на Пако" (Los hombres de Paco), 7-8 години вървя, пък сме се снимали и говорили доста с Мишел Дженер, Уго Силва и Марио Касас (сега секссимволи в Испания и отлични артисти), когато бяха съвсем млади. В един мистериозен сериал "Hay alguien allí" (Там има някой...) намерих любовта, дори режисьора ни събра като сценична двойка за сцена в ресторант. Но трябваше аз да му поискам телефонния номер след цял снимачен ден заедно, нищо че е висок над 1,90 м испанец.
Е, сега прави готини спортни фотографии на мачовете на Реал, Атлетико, Барселона и т.н., а заедно творим филмчета и разговори за канала ни в YouTube. Можем да се похвалим с няколко за туризъм в България с доста добра аудиенция (Fenix Rubio, YouTube).
Имала съм късмета да се снимам в много готини продукции - "Тайният живот на думите" (La vida secreta de las palabras) на Изабел Койше с Тим Робинс и Сара Поли,
"Принцеси" (Princesas) с Кандела Пеня, също няколко дни с Мич от "Спасители на плажа" за една романтична комедийка, "Изтичане на мозъци" (Fuga de Cerebros), където ни даде интензивен майсторски клас по актьорско майсторство с начина си на работа и изпълнението, дори пя, а след края на снимките по моя инициатива стоя два часа за фотоси и автографи на всички статичсти и екипа. Беше великолепен!
Самият Стивън Содърбърг ме следваше с камера в ръце за кадри между гостите на един тежък прием за филма си "Че - борбата" (Che Guevara, la Guerrilla). Бях в разкошна дълга червена рокля, дублирайки актрисата, която бе любимата на Че Гевара.
Разминах се на косъм да снимам с друг великан - Милош Форман - в страхотния му филм "Фантазмите на Гоя" (Goya's ghosts). Бях облечена със старинна сива рокля (стил 18 век), само аз и една красива испанка не влязохме в сцените в една таверна, където героинята на Натали Портман празнуваше, но пък на една почивка (снимахме в стар манастир в Сеговия) в градинката, където се мотаех, се появи самата актриса и си побъбрихме скришом, защото e забранено.
Професията си на спортен журналист пресъздадох на екрана за филма "Гол 2: Да изживееш мечтата" (Goal 2 Living the Dream), бяха нощни снимки на стадион "Сантяго Бернабеу" и се запознах със Стив Макманаман, легандарния бивш английския футболист на Реал. На едно от многото рекламни заснемания трябваше да циркулирам между двойник на Мик Джагър и пуерториканската попзвезда Чайен, с когото при едно от повторенията леко се поударихме, а после пак шеги и снимки за спомен..."
