Аурелио де Лаурентис, собственикът на Наполи, е човек, който не обича много-много да си мери думите. И обикновено казва това, което мисли, навличайки си неприятности. Бизнесменът го направи отново по време на среща в катедрата по право на Университета на Кампания.
Страстта му към Наполи
"Бих искал да разсея всякакви съмнения относно това дали съм фен на Наполи, или не. Тъй като живеете в тази заблуда, казвам следното - като дете баща ми Луиджи ме е завел на стадиона, докато още съм бил с биберон в устата. А през 1954 г. семейството ми продуцира филма L'oro di Napoli... Мислите ли, че ако не бях фен на Наполи, щях да остана тук 19 години? Ще ви кажа повече - аз съм фен на Неапол, на града. Смятам го за централен град на европейско ниво, какъвто е бил през миналите векове. По много начини се боря за популяризирането на имиджа на Неапол пред света."
Бари, на който също е собственик
"Очевидно ме питат какво ще стане, ако стигнем до Серия "А" с Бари. Ще го продадем, но на някой, който ще ни даде гаранция, че ще може да го управлява с вещина.
Италианският футбол, агентите и ФИФА
"Правилото "Меландри" ни спъва вече 20 години. Как можеш да кажеш, че се грижиш за финансовите отчети на клубове, които трупат загуби? За да ги "излекуваш", трябва да започнеш начисто. Но италианската държава отсъства от процесите или протака и пречи.
Агентите са голям проблем. Защо договорите трябва да са за пет години (правило в Италия - б.пр.). Защо не мога да подпиша осемгодишен договор? След две години, особено ако футболистът е сменил агента си и все още не е изкарал добри пари, той започва да нервничи и да иска повишение. Имаше един агент, Мино Райола, да почива в мир, който взе 40-50 милиона евро комисионни върху плещите на клубовете.
Гледахте ли по Netflix какво прави ФИФА през последните години? Те откраднаха милиарди и милиарди. Същите тези, които са в Швейцария - в Женева и Цюрих - извън всякаква европейска юрисдикция и никой не ги контролира."
