Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да се оттеглиш от футбола на 22 заради онлайн тормоз: Историята на един австралийски талант

Само на 22 години Джош Хоуп реши да се отдалечи от целия негативизъм около футбола
Само на 22 години Джош Хоуп реши да се отдалечи от целия негативизъм около футбола

Преди броени часове Джош Хоуп е взел най-трудното решение в досегашния си живот.

"Ставаше въпрос за огромна потиснатост. Беше нещо, което не разбирах истински, но усещах постоянно. Заспивах в страх от момента, в който ще се събудя, а като се събудех се страхувах от това, че трябва да отида на тренировка. Буквално не можех да ям в дните на мачовете".

Младежът далеч не е единственият футболист, който е изпитвал такова нещо.

А причината е тъжна - директно насоченият тормоз към играчите в социалните мрежи се е превърнал в норма в днешно време. Той става все по-яростен и широкоразпространен и не всеки е способен да го изтърпи.

Затова случаят на Джош Хоуп изглежда показателен, макар да е краен пример за възможните последствия.

Австралиецът беше смятан за една от големите надежди на футбола в родината си - и то не само заради своята фамилия, която на български означава "надежда", а и заради демонстрираните на терена качества. Изглеждаше, че му предстои забележителна кариера, но едва на 22 години той взе решение да изостави футбола, поне временно.

Хоуп играеше в един от най-популярните отбори в страната - елитния Мелбърн Виктори, беше дебютирал в мач срещу италианския гранд Ювентус, беше записал срещи за младежките формации на Австралия. Но реши да загърби всичко, тъй като не може да понесе тормоза.

Преди няколко дни играчът обяви решението си с публикация в Instagram.

Вижте тази публикация в Instagram.

Well I never thought I’d be typing this one up but here we are. Some 4 years it’s been, the life of a professional sportsman. Geez its been good, the people you meet and the memories I’ve made, I won’t ever forget. Football has been such a big part of my life ever since I can remember. But it’s time for me to call it in, for now....it isn’t all smooth sailing and I just wonna put my experiences out there so that if anyone ever feels like they are the only one! Ya not! You aren’t alone!! The anxiety that comes with this shit is crazy, I never thought it would get to the point it did. I kept pretty quiet about it for a long time but I started to see it creep into my day to day life. And at the end of the day it made me not enjoy my football.. at all. Critics come with all sports and only the strong survive, (so they say) but some of the shit is relentless. I was so over being treated like just a ‘player’. We aren’t just someone you see on the TV screen, we are people no different to anyone else. It didn’t just stop after the final whistle, it’s a constant battle with people who are supposedly meant to be supporting you. Some of the things I would see not only regarding myself but others was nothing less than abuse. And I’m not talking Football related! Ofcourse there’s going to be clueless people saying the first thing that pops into their head. But when it gets personal, to the colour of their skin, to how they talk, to a haircut. I get it, it’s a cruel world but geez if that’s how it’s going to be I don’t want to be a part of it. Without a doubt this is the hardest decision I’ve ever made but I hope at the end of it I’m going to come back stronger. Mind and body. And be the player i know i am before this shit took over. In the mean time, I am so keen to focus on myself and spend some time home with family & friends! And ofcourse this cutie. This isn’t the end... we only just getting started mf’s! Remember it’s ok to not be ok, no matter who you are ❤️ #speakupstaychatty

Публикация, споделена от Hopey (@josh_hope76) на

"Футболът е бил огромна част от живота ми откакто се помня, но поне засега ще кажа "край". Критиките са част от всеки спорт и "оцеляват само силните" (както се казва). Но някои неща минават всякакви граници. Част от нещата, които съм чувал, както за мен, така и за други, не са нищо по-различно от тормоз. И то отвъд футбола. Това е постоянна битка с хора, които уж трябва да те подкрепят. Когато става дума за цвят на кожата, изказ или това как си се подстригал... Аз не искам да бъда част от нещо подобно", гласи част от дългото съобщение на футболиста.

Той обяснява, че вследствие на обидите е престанал да се наслаждава на любимия си спорт. Сега има нужда да се възстанови психически и да прекара време със семейството си, вместо да мисли за своята професия, превърнала се в кошмар.

Проблемите на Джош започват преди 18 месеца, когато той прави дузпа в един от мачовете.

Впоследствие нападките в Twitter и Instagram се отразяват не само на играта му, но и на общото му психическо състояние.

"Преди това играех сравнително добре, но бях непостоянен и не бях където исках да бъда. Да, направих дузпа. Случва се, но конкретно след този мач получих стотици тагове в социалните мрежи и всички бяха негативни. Да не говорим за личните съобщения. Някой каза, че ще ме убие, ако направя още някоя дузпа.

Това е порочен кръг, защото започваш толкова да се страхуваш да не се издъниш, че не можеш да играеш нормално. И нещата изобщо не приключиха там. Когато получиш толкова омраза, няма значение дали си изиграл няколко добри мача после, хората вече са си съставили определено мнение".

Снимка: Getty Images

Тормозът започва да се превръща в строго личен, атаките се насочват не само към играта на Джош Хоуп, но и към личността му извън терена и към външния му вид.

"Често беше за това колко слаб и безнадежден съм като футболист. Но получих и безброй съобщения, които ме атакуваха не като футболист, а като човек. Бяха за външния ми вид, особено за прическата ми. 2020-а година сме, а не 1950-а, какво значение има нечия прическа?", чуди се талантът.

"Разбира се, критиките, когато са поднесени по правилния начин, винаги трябва да се оценяват, но това никога не беше конструктивно и винаги беше на лична основа".

Футболистът се потиска и започва да страда в ежедневието си. А липсата на апетит в дните на мачовете няма как да не му се отрази физически.

Джош губи желанието си да прави това, на което е посветил всичките си тийнейджърски години, заради което е напуснал дома си на 16 и което е смятал за основата на живота си и оттук нататък.

"Футболът се превърна в нещото, което мразя най-много и да осъзная това беше съсипващо. Постоянно пречеше на играта ми. Тренирах като машина, но като дойдеше мачът твърде много се страхувах от грешки, страхувах се да опитвам нови неща. Глупаво е, защото знаех, че всъщност съм много по-добър играч".

Джош се връща в дома си на остров Тасмания миналата седмица и тогава решава, че му стига толкова.

"Искам да подчертая, че не се отказвам окончателно. Имам намерение да се върна, но не е ясно кога ще стане".

Неговата ситуация е малко или много показателна за враждебността, с която се сблъскват футболистите на елитно ниво в нелекия свят на футбола.

Преди месец една от звездите на Манчестър Сити и Англия Рахийм Стърлинг заяви, че социалните мрежи трябва да се борят по-решително срещу обидите и тормоза, след като изследване показа, че конкретно в Англия професионалните футболисти са жертва на огромен тормоз, особено на расова основа.

Но далеч не става дума само за расизъм, а за една цялостна култура на обиди към играчи - към тези от твоя отбор, когато грешат, и към тези от противниковия, просто защото сте съперници.

Защитникът на Арсенал Шкодран Мустафи също призна по-рано тази година, че окончателно се е отказал от социалните мрежи, след като многото му грешки в мачовете са го направили мишена на безброй онлайн тролове.

Тормозът в интернет, независимо дали е свързан с футбола, отдавна е голям проблем, а Джош Хоуп има какво да каже на всички агресори зад клавиатурите.

"Бих ги попитал как ще се чувстват, ако техният син, дъщеря или брат са третирани така. На всяко друго работно място това няма да се толерира, но от нас като спортисти се очаква да имаме непробиваема психика. До гуша ми е дошло от хора, които ми казват неща като "Стегни се" и "Винаги ще има критики". Ние като футболисти го разбираме. Макар че половината от нападките са свързани с футбола, другата половина не ги пожелавам на никого".

Джош все още се надява, че един ден отново ще стъпи на футболния терен, но засега приоритет му е да преоткрие радостта от живота и да се съсредоточи върху душевното си здраве.

"Обичам футбола и съм посветил голяма част от живота си на него. Направил съм много жертви, пропуснал съм някои други неща, но си заслужаваше, защото това исках. Това беше страстта и мечтата ми".

Все пак Хоуп намира сили да завърши оптимистично: "Не знам какво крие бъдещето, но знам, че един ден ще се върна на терена, без страх, и ще бъде един много, много емоционален ден. Нямам търпение".

Най-четените