Понякога завръщането у дома се случва, за да осъзнаеш, че нито ти си същият, нито вече принадлежиш на мястото, което наричаш дом.
Антоан Гризман вече го разбира твърде добре и след като осъществи един от най-изненадващите късни трансфери на лятото, изпадна в дупка, в каквато досега не е бил.
В последния ден на трансферния пазар шампионът Атлетико Мадрид си върна френския нападател срещу на пръв поглед примамлива цена - възползвайки се от финансовата криза в Барселона.
Гризман отново се оказа на мястото, където се е чувствал най-добре в кариерата си и където е преживял най-щастливите си моменти в клубния футбол. Но както той, така и клубът се промениха от напускането му през лятото на 2019 г.
Треньорът Диего Симеоне обича да приема обратно свои любимци, които са си тръгнали, за да търсят щастието другаде. Правил го е с Фелипе Луис, Диего Коща и Фернандо Торес без особен успех (макар че Хлапето отбеляза няколко важни гола във втория си период в Атлетико).
Единственото изцяло успешно завръщане е това на Яник Ферейра Караско.
В случая с Гризман, Атлетико го продаде за цели 120 млн. евро на Барса, но все пак завръщането му си е солидна инвестиция - с 30-те милиона годишна заплата и задължителните 40 млн., които трябва да бъдат платени при определени условия, за да бъде откупен за постоянно.
Да вложиш толкова в 30-годишен играч си заслужава, когато знаеш на какво е способен и когато очакваш, че ще се адаптира бързо в състава, в който е разгръщал пълния си потенциал в миналото.
Но до момента втората част от сагата "Гризман в Атлетико" е тъжна приказка за провалени очаквания и неосъществими амбиции.
Нападателят вече изигра четири мача с екипа на "дюшекчиите" този сезон и статистиката му е тъжна: нито един гол, нито една асистенция, даже нито един точен удар към противниковата врата.
По същия начин стояха нещата и в трите мача, които изигра за Барселона през август преди трансфера.
Още по-показателно за влиянието му върху Атлетико е, че отборът изобщо не е успял да се разпише, докато той е на терена. Едва след смяната му в неговия повторен дебют срещу Еспаньол, шампионите отбелязаха два гола за успеха с 2:1.
Последваха две нулеви равенства и после нов успех с 2:1, този път над Хетафе и отново постигнат след смяната на Гризман.
Симеоне все още не е сигурен каква система да използва, за да интегрира французина, вероятно защото той пристигна толкова късно през лятото.
Мадридчани усвоиха няколко схеми по пътя към титлата миналия сезон, но изглежда те не подхождат на футболист като Гризман.
Изкусен плеймейкър и голмайстор с разнообразни качества, неговата класа не подлежи на съмнение, но да му се намери място на терена не е лесно. В Барселона той така и не успя да намери себе си, като се предполагаше, че основна причина е позицията, на която беше използван.
Счита се, че Гризман е най-добър като втори нападател, а не по крилото или в центъра на атаката. Между 2014 и 2019 г. отборът на Атлетико беше изграден около него, но случаят вече не е такъв и ключовата фигура в атаката е Луис Суарес, който вкара двата гола срещу Хетафе тази седмица.
Именно попаденията на уругваеца миналата кампания в крайна сметка донесоха шампионския трофей и Гризман няма как да изземе водещите му функции.
"Той [Антоан] е в процес на адаптиране към новия Атлетико. Отборът не е същият като този, който имахме преди, но сме щастливци, че го имаме при нас", коментира Диего Симеоне и призова феновете да бъдат търпеливи.
Досега на французина не му се беше случвало да започне толкова слабо нов сезон.
Симеоне показва, че е готов да разбърка плановете си, за да му намери място и срещу Хетафе изпробва схема 4-4-2, близка до онази в най-силните години на Гризман.
Вероятно обаче и при самия аржентински треньор ще се засилват съмненията доколко си заслужава да размества целия отбор заради играч, който не оправдава очакванията.
Тази събота Атлетико гостува на Алавес и ще разберем дали наставникът ще повтори формацията, която не сработи на "Колисеум Алфонсо Перес".
Встрани от чисто тактическия въпрос стои психологическият фактор със загубата на увереност, която Антоан Гризман претърпя в Каталуния.
От известно време нападателят търси предишната си искра и затова даже привържениците на Атлетико не реагираха с единодушна възторженост на завръщането му. Мнозина от тях го призоваха да се подстриже, когато трансферът беше обявен и Гризман все още беше с буйната си къдрава коса.
Изненадващо или не, той се вслуша в препоръките и на представянето си изглеждаше освежен с далеч по-спретната прическа - вероятно символичен акт, оставящ неволите на "Камп Ноу" зад гърба му.
Все още обаче на терена не се е появил онзи Гризман, който видимо е преоткрил своя глад за успехи.
През този сезон "червено-белите" са в трудното положение на шампион, който защитава титлата си и трябва да покаже, че притежава необходимия дух отново да стигне до края.
Последно "дюшекчиите" са печелили две поредни титли през 1950 и 1951 г. и ако го направят и сега, това ще е може би най-впечатляващото от всички големи постижения на Симеоне в клуба.
Ядрото на сегашния състав е от футболисти, които вече се окичиха със златните медали, но не и Гризман, върху когото продължава да тегне проклятието да не може да спечели шампионска титла с клубния си отбор.
Цялата му кариера премина в Испания, но трофеите му на местно ниво си остават титлата на Сегунда дивисион с Реал Сосиедад, една Суперкупа на Испания с Атлетико и Купата на краля от миналата кампания с Барса.
Затова шампионският трофей тук и сега би трябвало да е по-важен за него, отколкото за всеки друг в клуба.
Съществува страхът, че звездата му залязва и че дните му на топ ниво са преброени, но той е само на 30 години и би трябвало да е способен на още поне няколко силни сезона.
"Сигурен съм, нямам съмнения, че Гризман ще се представи както очакваме", продължава да настоява Симеоне. Няма кой друг да мотивира нападателя по-добре за предстоящите предизвикателства.
Следващата събота той ще се изправи срещу Барселона и ще бъде амбициран да се докаже пред доскорошните си работодатели, пред съмняващите се фенове и от двата лагера, както и пред самия себе си.
Престоят му на "Камп Ноу" не му донесе това, на което се надяваше и му се отрази зле в доста отношения, но сега е моментът старият Гризман да се появи отново.
Защото от изчезването му губи футболът като цяло.
