Въпреки че ранглистата на ФИФА невинаги показва реалното състояние на отборите в световния футбол, според нея, тимът на Белгия неизменно е №1 вече трета поредна година. "Червените дяволи" са единственият тим в историята, оглавявал ранглистата на ФИФА, без да е печелил световната купа или някое от континенталните първенства. Всичко това обаче може да се промени на Евро 2020.
Преди 20 години белгийците бяха домакини на Европейското първенство, заедно с Нидерландия. Въпреки че спечели откриващия си мач в групата срещу Швеция, не успя да се класира за фазата на директните елиминации, губейки от Италия и Турция.
Белгия има население от 11,6 милиона души. Ако ги сравним с другите сили на Стария континент: Германия е 83 млн. души, Франция - 67 млн. души, Италия - 60 млн. души, Англия - 54 млн. души, ще видим, че белгийците надскачат възможностите си (както, между другото, прави и шампиона от Евро 2016 с население от едва 10,3 млн. души).
Най-лошият ранкинг на Белгия е 71-вото място през 2007-а. Просто съвпадение е, че 71-вата позиция във ФИФА в момента се заема от българския национален отбор. Неприятното е, че за нас то не е най-ниското, до което сме падали. През 2012-а сме близо до изпадане от челната стотица и в продължение на два месеца сме под №96.
Белгийците не успяват да се класират за нито един голям форум от общо пет между 2004 и 2012-а, заради което решават, че е нужна промяна. За разлика от нас, които вече 17 години не сме стъпвали на европейско или световно.
"Имах план, с който да променим начина си на работа. Трябваше да започнем от начало - казва бившият технически директор на белгийския футбол Мишел Саблон. - В началото това не се харесваше на останалите, но в онези времена изобщо не бяхме на картата на световния футбол. След Евро 2000 имаше всеобщо чувство на срам и отношенията във федерацията и в отбора не бяха добри."
Както всичко хубаво и качествено, процесът отнема време. Саблон посещава тренировъчни центрове във Франция, Германия, Нидерландия и Испания. Наблюдава тренировъчния процес в световно известната френска академия Клерфонтен, но също така се запознава с начина на работа в академиите на Аякс и Барселона.
След като се завръща в Белгия, насочва вниманието си към детско-юношеския футбол (ДЮФ). До септември 2006-а изучава общо 1500 мача и заключава, че се отдава прекалено голямо значение на резултата. В името на победата малчуганите бързали да изнасят топката в опит да вкарат гол. В резултат на това обаче имало деца, които почти не играели с кълбото, а едни и същи си подавали помежду си.
Затова Саблон предлага премахването на класиранията за отборите до 7 г. и до 8 г. Така победата започва да отстъпва място пред усъвършенстването, което се превръща в основна цел на децата. Белгийското правителство налива средства в осем тренировъчни центъра за таланти из цялата страна, които да събират най-добрите деца. Федерацията започва да предлага основни курсове за треньори. Построена е и нова база за националите в Тюбиз в покрайнините на столицата Брюксел.
Изработва се методика за работа в ДЮФ, която се прилага във всички клубове при най-малките и която се следи изкъсо дали се спазва. Така се дава шанс на деца, които иначе не биха имали шанс за особено щастливо бъдеще, да изживеят мечтата си чрез футбола и подхранва националните гарнитури с десетки таланти.
Голяма част от тези деца са от семейства на имигранти. Родителите на Ромелу Лукаку, Юри Тилеманс и Венсан Компани, например, са от бившата белгийска колония Заир, сега носеща името Демократична Република Конго. Насер Чадли и Маруан Фелаини имат марокански корени.
В Белгия има три официални езика: холандски (който се говори от 55% от населението), френски (39%) и немски (по-малко от 1%). Всички в националния отбор обаче, включително и играчите с чуждестранни корени, говорят на английски. По този начин се премахват различията и не се фаворизира нито един от официалните езици в страната.
"Ние играем само с една-единствена мисъл в главата си - да пренапишем историята на Белгия - обяснява философията на "червените дяволи" селекционерът Роберто Мартинес, който, като испанец, добавя още малко колорит към картинката. -
Футболистите в националния отбор представляват 11 милиона души. Да, аз съм просто един чужденец тук, но също така това е и силната ми страна, защото винаги мога да бъда неутрален. Решенията ми са свързани единствено и само с това да направим отбора на Белгия по-добър."
Мартинес не е само селекционер на тима, но и технически директор. Негова е идеята играчите на "червените дяволи" да започват обучението си за треньори още като действащи футболисти; да отделят време за това по време на паузите за националните отбори. Повече от 20 представители на "златното поколение" на Белгия, включително Кевин де Бройне, Лукаку, Тилеманс и Вертонген, се възползват от тази възможност. Разбира се, има и такива, които бързо разбират, че треньорството не е за тях. Тибо Куртоа е пример за това, като Азар също не е част от програмата в момента.
"Това те прави по-добър на интелектуално ниво, защото започваш да мислиш като треньор. Кара те да се замислиш защо правим това или онова упражнение по време на тренировките, или защо се позиционираме по определен начин в мачовете", споделя Тилеманс за треньорската програма.
Белгийската федерация знае, че "златното ѝ поколение" вече застарява: Томас Вермаелен е на 35, Вертонген и Дрис Мертенс са на по 34, Тоби Алдервайтелд и Аксел Витсел - на 32, Куртоа, Де Бройне и Азар ще преминат 30-те по време на Световното в Катар, а Лукаку - година по-късно.
За кратко време белгийският футбол се разви и започна да бере богатите плодове на здравата работа и следването на програмата. На Евро 2020 18 от общо 26-имата футболисти в селекцията на Роберто Мартинес играят или са играли във Висшата лига на Англия. За сравнение - когато Венсан Компани премина в Манчестър Сити през 2008-а, бе един от едва двамата белгийци в Премиършип.
И тъй като в Белгия знаят, че няма нищо вечно, вече гледат уверено към това, което "идва отдолу". "Ние сме малка страна по население и трябва да защитаваме талантите си - споделя Мартинес пред BBC. - Затова имаме т.нар. "Проект 2026", според който сега селектираме футболистите, които ще бъдат в пика на възможностите си по време на Световното първенство през 2026 г."
Ето и какви са критериите, според които в Белгийската федерация следят футболистите си за "План 2026":
- родени между 1997 и 2008 г.
- да играят в Шампионската лига
- да са изиграли повече от 75% от мачовете на отборите си
- или такива, които да са осъществили трансфер за повече от 20 милиона евро
"Аз работя така, сякаш ще бъда на този пост още 200 години, а не само днес, не само за мачовете, които ни предстоят в близко бъдеще. Идеята е да помогнем за развитието и за доброто на белгийския футбол", коментира Роерто Мартинес. И си личи.
