Томас Гронемарк меко казано харесва тъчовете.
Харесвал ги е още като дете, когато талантът му да хвърля топката на големи разстояния карал малкото публика на стадионите в различни датски градчета да ахва. Макар че после леко се отклонил от пътя и се отдал на леката атлетика и бобслея, датчанинът не спирал да мисли именно за тъчовете.
Тръгнал да търси в местната библиотека и отвъд нея книги за своето необичайно поле на интерес, но открил, че учебниците в дисциплината още не са написани. Гронемарк нямало как да пропусне тази възможност.
"Може би ще кажете, че това е просто тъч, но ако притежавате топката, имате шанс да вкарате гол. Ако противникът я притежава, той може да вкара, толкова е просто", обяснява 44-годишният новатор, който днес признава, че има "най-странната работа на света". Но е треньор по тъчовете не къде да е, а в европейския и световен шампион Ливърпул.
За Томас Гронемарк не било лесно да убеди който и да е в консервативния свят на футбола в значимостта на този неизменен, но подценяван аспект от играта.
След като звънял на клубовете в родината си, той започнал да упражнява непознатата до момента професия в скромния Вибор ФФ, преди да направи сериозен пробив в Мидтиланд - елитен датски отбор, прочул се с различни футболни иновации в последните години.
Успехът на Гронемарк там бил зашеметяващ. Мидтиланд започнал да бележи средно по 9-10 гола на сезон след дълги тъчове.
За да се докаже още повече в своята област, треньорът решил, че трябва да подобри световния рекорд за най-дълъг тъч.
И през 2010 г. успял - със знаменито хвърляне на 51.33 метра, което очевидно изисквало специфични гимнастически тренировки.
"Щом съм единственият треньор по тъчове в света, реших, че ще е хубаво да държа рекорда. Щом си най-добрият в света по нещо, значи го познаваш добре". Ясно е, че Томас умеел да хвърля, но всъщност по-важното било, че се съсредоточил върху тактическата страна на въпроса.
Освен дългия тъч, той обособява още два основни вида, изискващи специално обучение на играчите - бързия тъч, който трябва да хване противника неподготвен (но не и съотборниците), и "умния" тъч, при който отборът успява да запази топката в свое владение, когато е интензивно пресиран при вкарването на топката в игра.
Гронемарк обяснява подробно тези свои основни идеи в различни видеа в YouTube канала си.
Докато датчанинът вече оказвал сериозно влияние върху представянето на Мидтиланд, той хванал окото на един мениджър, известен с готовността си да възприема новаторски методи. Юрген Клоп бил разочарован от неспособността на Ливърпул да запазва топката в свое владение, след като изпълни тъч. Германецът сам признава, че осъзнавал проблема, но не намирал решението.
Така един ден, когато Гронемарк посещавал шоколадов магазин в Дания, той забелязал, че има пропуснато обаждане от непознат номер от Великобритания.
"Изслушах гласовото съобщение и се оказа, че е Юрген Клоп. Добре че седях в колата, защото иначе щях да падна. Ако имаше един английски отбор, на който да се възхищавам, това беше Ливърпул."
След обаждането се стигнало до среща между двамата, до тренировъчна сесия и после до назначаването на Томас Гронемарк за треньор по тъчовете на Ливърпул през август 2018 г. Малко след загубения финал от Шампионската лига срещу Реал Мадрид.
"Ако бъда честен, никога не бях чувал за треньор по тъчове. Когато разбрах за Томас, исках много да се видя с него. А след срещата бях 100% наясно, че ще го наема", признава Клоп.
В началото Ливърпул даже отнасяше подигравки за новия човек в треньорския щаб.
"Съжалявам, но какво е това треньор по тъчове? Ето топката, взимаш я с две ръце, поставяш я зад главата си и хвърляш, докато си стъпил с двата крака на земята. Официално и аз вече съм треньор по тъчове. Ще отида в някои клубове, за да ги уча как да го правят", лекомислено подхвърли дългогодишният анализатор и бивш футболист Анди Грей.
Но когато Ливърпул промени начина, по който мисли за тъчовете, изведнъж стана много по-стабилен, надежден, устойчив, постоянен тим. Доказват го резултатите след идването на Гронемарк.
Преди това "мърсисайдци" бяха третият най-слаб отбор във Висшата лига по запазване на притежанието след изпълнено странично хвърляне.
През сезон 2017/18 Ливърпул успяваше да го направи в едва 45,5% от случаите. През следващата кампания 2018/19, "червените" качиха процента до 68,4% - с което се наредиха на второ място в цяла Европа. Кой беше единственият отбор, който ги изпревари? Мидтиланд, разбира се.
Няма как да не припомним и че когато Ливърпул стабилизира страничните хвърляния, успя да спечели Шампионската лига. И като цяло започна да печели трофеи под ръководството на Клоп. А този сезон, в който Гронемарк продължава да усъвършенства играчите и да ги кара да целят конуси на тренировките чрез хвърляне на топката, само коронавирусът спира Ливърпул да грабне титлата на Висшата лига.
Всъщност обаче изумителен е не толкова прогресът на "червените" в тъчовете. Изумително е колко зле са всички отбори в английския елит в този аспект.
В Премиършип средно топката се запазва след тъч в 48,6% от изпълненията, когато изпълняващият отбор е пресиран от противника. По този показател лигата е на последно място сред топ първенствата на Стария континент, но цифрите не са много по-впечатляващи в Бундеслигата (48.8), Ла Лига (52.4), Лига 1 (50.2) или Серия А (49.2).
"В исторически план футболът винаги е бил доста назад в някои области", обяснява Томас Гронемарк. "Мисля, че една от причините да не е било отделяно внимание на тъчовете е, че повечето треньори просто си мислят "Другият отбор е също толкова зле като нас, това е положението".
Гронемарк обаче оказва помощ на все повече отбори, сред които Аякс, Гент и тим от Бундеслигата, който отказва да назове. Лека-полека всички осъзнават, че страничните хвърляния могат да бъдат подобрени чрез целенасочени тренировки, които досега са били пренебрегвани.
Томас разяснява, че според неговата експертиза, ако тъчът бъде изпълнен в първите 5 секунди след излизането на топката от игра, а разстоянието на хвърляне е не повече от 15 метра, то в 66,9% от случаите отборът я запазва в свое владение.
Ако се изчака по-дълго време, процентът пада под 50, защото съперникът вече има време да се прегрупира и да окаже натиск в ключовите зони на подаване.
Доста често футболистите губят топката и просто защото получават неудобни подавания от тъч от своите съотборници. Ако пасът уцели краката на получаващия играч, запазването на кълбото става с много по-малко усилия. Именно затова са толкова важни упражненията, в които се целят конуси с хвърляне на топката.
А ако играчите се научат да хвърлят на по-далечни разстояния, това им дава много повече опции за подновяване на играта. Според Гронемарк, с тренировки всеки футболист може да удължи разстоянието на своето хвърляне до около 30 метра - като неговият пример е Анди Робъртсън, подобрил своята дистанция от 19-20 на 27-28 метра.
Страничните хвърляния са и офанзивно оръжие. Например наскоро Ливърпул организира голови атаки от тъчове, довели до победни попадения срещу Тотнъм и Уулвърхемптън.
Въвеждането на треньор по тъчове е само една от иновациите, възприети от Юрген Клоп с цел прецизиране на неговата червена машина. Мениджърът се вслушва в различни експерти, от специалисти по храненето до сърфисти.
"Това говори много за Юрген като човек и като лидер", отбелязва Гронемарк. "Той сякаш казва "Не знам много за този аспект, но виждам, че ти знаеш много и ти се доверявам да ни помогнеш". Трябва да си смел лидер, за да правиш това".
Самият датчанин вече доказа, че е способен да смълчи скептиците и да промени основни нагласи във футбола. Услугите му са все по-търсени и ако нещата продължат да се развиват по този начин, скоро той далеч няма да е единственият треньор по тъчове във футболния елит. Всъщност нищо чудно всеки тим да иска да има някой като него в щаба си и "най-странната работа на света" да стане широкоразпространена и направо задължителна в големия футбол.
Така че липсващите учебници по тъчове сигурно все пак ще бъдат написани. И в тях името на Гронемарк ще фигурира на челно място.
