В горещата съботна сутрин в централна Куба, в замрялото градче Морон, една майка на четири деца сяда близо до градския площад със смартфон в ръка.
Тук, в една от последните комунистически държави в света, където достъпът до интернет е ограничаван и затрудняван, подобни площади служат и за WiFi зони.
След като попълва 12-цифрената парола на своята интернет карта за един долар, жената отваря Google News и изписва: "Онел Ернандес".
По този начин майката на първия кубинец във Висшата лига следи кариерата на сина си.
27-годишното крило на Норич пише история в кубинския футбол, но това е история и за тъжното състояние на родината му. И за нежеланието на властите да направят Онел национал, въпреки неговата мечта да представлява страната.
Морон е известен най-вече като транспортен център, който свързва източната и западната част на Куба. Известен е и със задушаващата жега и влажност, а средната заплата там е 777 песос, равняващи се на около 25 паунда.
Туристи в розови таксита може да спрат да обядват тук на път от южния град Тринидад към северните кейове, но повечето, които минават през Морон, не се задържат дълго.
Не се е задържал и Онел Ернандес. Той е напуснал родния град едва на 6 г. и оттогава се е връщал едва няколко пъти. Майка му Янейси Майеа среща германски турист в средата на 90-те, година по-късно приема предложението му за брак и емигрира в Гютерслох, град на един час от Дортмунд.
Това тотално променя живота на дотогава самотната майка на Онел, но и дава възможност на момчето да се наложи в европейския футбол години по-късно.
В началото Янейси е принудена да остави детето в Куба. "Беше трудно да го оставя като тръгвах, но баща му трябваше да подпише документ, който ми позволява да заведа Онел в Германия, а той отказа", разказва жената от скромния дом на своята баба в Морон. "Онел остана с майка ми две години, преди баща му най-сетне да ми даде разрешението".
Когато идва времето да отпътува, Ернандес плаче през целия път до летището. В началото му е трудно да намери своето място в Германия без приятели и без да знае и дума немски. Неговият втори баща обаче е футболен треньор и знае, че спортът може да е начин хлапето да се адаптира към новия си живот.
Така Онел заиграва в местни отбори, а на 14 се присъединява към академията на Арминия Билефелд.
"От много малък, дори тук в Куба, той си съсипваше обувките като риташе камъни", спомня си майка му, която преди 10 години се завръща в Морон и сега притежава ферма, където отглежда крави и прасета.
Още на 17 г. Ернандес дебютира за първия отбор на Арминия, а 10 дни по-късно е повикан и в юношеския национален тим на Германия.
Следват още няколко години по германските терени, а през януари 2018 г. кубинецът е продаден на Норич за 2.5 млн. евро.
Той е принуден още веднъж да се адаптира към нова страна, но го прави доста бързо, научава езика и развива добра връзка с феновете през продуктивния си първи сезон.
С 8 гола и 10 асистенции, Ернандес помага на "жълтите" да завършат на върха в Чемпиъншип и да спечелят промоция за Висшата лига. На терена отпразнува успеха като развява кубинското знаме.
Още в първия ден на новия сезон влиза в игра от пейката на "Анфийлд" и става първият кубинец във Висшата лига - но в родината му това не предизвиква интерес.
Странно или не, Онел остава съвсем непозната фигура в страната си.
"Той игра веднъж за юношите на Германия и имаше шанс да продължи, но мечтата му винаги е била да играе за Куба", разкрива майка му, която неведнъж се е срещала с хора от кубинската футболна асоциация. "Едва ли някога ще мога да обясня защо те все още не са го повикали в националния отбор".
В столицата Хавана дори запалени по футбола хора не са чували за Онел Ернандес или правят само бегли асоциации с името на сънародника си.
"Трудно е да следиш кариерата му, защото не играе за някой от големите тимове и не получаваме много новини за него. Интернет е скъп и повечето кубинци го използват заради социалните мрежи, не за да следят новините", обяснява един от тези кубинци, които все пак знаят кой е Ернандес. "Горд съм, че играе в голямо първенство, бих искал да знам повече, но истината е, че в Куба играчи като Неймар и Меси са по-значими".
Традиционно в Куба са по-запалени по бейзбола и бокса, но и футболът има история тук.
Даже преди години се носят слухове, че президентът Фидел Кастро подкрепя Арсенал - макар и вероятно повече заради името на клуба, отколкото заради случващото се на терена.
Още от 60-те бейзболът в Куба е не просто спорт, а и начин да се води борба срещу представяните за основен враг Съединени американски щати. Кубинският футболен историк Марио Лара разказва, че преди десетина години, когато най-добрите бейзболисти от страната започват да напускат и да отиват в САЩ, властите опитват да покрият това чрез футбола.
"Не очакваха да стане толкова популярен, но веднъж щом футболът те докосне, ти влиза под кожата", обяснява Лара. "Правителството опита да го използва като решение, но то се превърна в проблем, защото сега много хора в Куба обичат футбола и бейзболът страда".
"За кубинците Онел може да се превърне във вдъхновение като Меси за аржентинците", смята футболният треньор в страната Луис Енрике. "Затова е важно децата да го гледат, да се запознаят с него, може да накара повече от тях да заиграят футбол. Всички се надяваме, че един ден той ще може да играе за националния отбор".
Луис Енрике смята, че в Морон интересуващите се от футбол все пак знаят за Онел. И някои са се вълнували от дебюта му във Висшата лига, макар да не са можели да го проследят по телевизията.
Футболната асоциация на Куба би трябвало да има обяснение защо Ернандес все още не е станал част от националната селекция. Кубинците по начало не викат в националния отбор играчи, които се състезават в чужбина, но в случая на Онел причината е политическа.
Или поне така смята Марио Лара: "Футболната асоциация се контролира от Индер (местното Министерство на спорта). Всичко в кубинския футбол се случва през тях. За да играе един футболист в националния, трябва да има договор с Индер. Лудост е, но кубинското правителство решава кой да играе за националния тим - и от много време е така. Изненадва ни, че ФИФА се отнася толкова меко с тях".
Бившият селекционер на Куба Раул Медерос на практика призна, че ситуацията е именно такава преди "Голд къп" миналото лято: "Не искам да говоря за повиквателните. Нямам отговора, не решавам нищо. За да разберете, трябва да отидете при Индер и да питате тези там, които решават".
Медерос беше треньор през ноември 2018, когато Онел Ернандес изглеждаше на крачка от дебют за страната си. От Норич оповестиха в Twitter, че футболистът им е бил повикан за двубой срещу Доминиканската република, но два дни преди мача Янейси е била помолена да съобщи на сина си, че няма да бъде част от състава.
"Не ми дадоха конкретен отговор защо. Онел си беше подготвил всичко, но в последния момент казаха да не пътува. Когато му обясних, той каза "Мамо, иди в Хавана и им кажи, че ще си платя полета, хотела, храната, но просто искам да играя!"
"Отидох, но нямаше полза. Не получих отговори, нищо не ми беше обяснено".
Куба със сигурност се нуждае от по-добри играчи. На миналата "Голд къп" тимът записа три загуби от три мача с голова разлика 0:17.
"Нуждаем се от човек като Онел да бъде лицето на кубинския футбол", обобщава Марио Лара.
"Той е качествен играч и вече има аурата на първия ни сънародник във Висшата лига на Англия. Всяка страна би използвала това. За съжаление, Куба не е като всяка друга страна. Куба е малко специална".
