На невзрачна улица в невзрачна част от един бразилски град се намира игрището, където е започнало обучението на Габриел Мартинели.
Днес той е звезда от Висшата лига, но тогава е просто хлапе, което рита топката на износената бетонна настилка, наставляван усърдно от баща си.
Бъдещият национал на Бразилия е роден съвсем близо до мястото, а зад ъгъла се намира и първото му училище. Както и още безброй бразилски деца, Мартинели се учи на футбол в повече от скромни условия, но рано демонстрира таланта, който ще го изстреля към футболните върхове и ще го превърне в един от най-обещаващите играчи в страната.
Крилото все още е само на 22, но вече четвърта година е в Англия и се превърна в ключова фигура в Арсенал, преди няколко дни отбеляза и жизненоважния гол за победата с 1:0 над Манчестър Сити. В момента "артилеристите" мечтаят за титлата благодарение на Мартинели - и ако я спечелят, по всяка вероятност ще е с неговото още по-активно съдействие.
Макар че още не е стигнал до статут на суперзвезда в родината си, бъдещето на Мартинели изглежда светло, а пътят му дотук показва, че постиженията му не са никак случайни.
Между 3 и 6-годишна възраст, малкият Габриел прекарва стотици часове на споменатото бетонно игрище, предимно с баща си Жоао Карлос. Заедно те тренират удари, пасове, игра с глава, спиране на топката.
Често откарват до късно през нощта, тъй като група боливийски имигранти играят мачове дълго след залез слънце и за баща и син Мартинели остава само времето след 11 вечерта. Но Жоао Карлос се грижи за това всеки един момент на терена да е оползотворен максимално.
Когато усвоява най-базовите умения, Габриел започва неуморно да тренира по-слабия си ляв крак. Удар след удар след удар, той никога не се оплаква, но тренировките са дълги и изтощителни за толкова малко момче. Понякога към края на заниманието му се налага да крие насълзените си очи.
За бащата това е просто първата фаза от един цялостен проект, замислен да превърне Мартинели в топ футболист.
За Мартинели-старши, който става в 5 сутринта, за да ходи на работа, вечерите на игрището са инвестиция в бъдещето.
Те са и следствие от начина, по който се е развил животът на самия Жоао Карлос. Запленен от футбола, той играе от дете и е обещаващ полузащитник - "по-добър от мнозина футболисти, които днес са богати", по неговите собствени думи.
Обстоятелствата в семейството му обаче не му позволяват да превърне страстта си в професия, защото му се налага да работи още от 10-годишен. Продава ледени близалки на улицата, за да могат родителите му да си позволят малки количества ориз и боб за вечеря. Нито парите, нито времето на Жоао Карлос стигат, за да се отдаде на футбола.
"Моят баща ми казваше, че футболът е за лентяи. Нямаше как да стана футболист, нямах шанса дори да заиграя в истински отбор, камо ли пък да впечатля някой скаут", спомня си той.
Една неудовлетвореност остава в живота му и не отминава дори когато Габриел се ражда през 2001 г.
"Надявах се, че той ще обикне футбола и ще има талант за него. Още като беше на две години се виждаше, че в него има нещо. Бях много щастлив от това и започнах да обмислям и планирам", признава бащата.
Високите амбиции на Жоао Карлос водят до ранния тренировъчен маратон, който спретва на сина си.
"Винаги му казвах, че професионалният футболист трябва да може да шутира и с двата крака. Няма да си перфектен от по-слабата си страна, но трябва да я владееш като опция. Карах го да изпълнява по 150 удара само с левия си крак, може и да звучи, че преувеличавам, но не е така."
Очевидно това не е от онези истории за вундеркинди от Бразилия, разчитащи изцяло на природния си талант и на спонтанно придобити умения в улични мачлета.
"Дадените от Бога способности не са достатъчни, трябва да тренираш и да положиш необходимия труд", категоричен е Мартинели-старши.
"Габриел го разбираше от малък, беше дисциплиниран и ме слушаше. Сигурно понякога си е мислил какъв гадняр съм, но не се е оплаквал нито за момент. Днес се вижда, че целият този труд му се отплаща".
Всичко това се случва преди момчето въобще да е играло в организиран отбор. На 6 години се присъединява към тима по футзал на Коринтианс и баща му е убеден, че индивидуалните тренировки ще си кажат думата.
"Виждаше се разликата", радва се Жоао Карлос. "От която и страна да дойдеше топката до него, той можеше да я отиграе. Не беше просто добър, беше невероятен".
В онези ранни години, след като завършва първоначалното обучение с баща си, Габриел играе едновременно за няколко отбора.
Покрай мачовете по футзал се състезава и за тим, основан от автомонтьори, а тренира и във футболно училище.
Един от треньорите му в училището Леандро Германо си спомня случай, в който малкият Мартинели има време да се включи само през първата част на един мач, преди да си отиде, за да играе за Коринтианс.
"Вкара девет гола и си тръгна. Това направи впечатление на всички, беше направо извънземен", разказва Германо.
Още тогава стилът на Мартинели се оформя и той не е много различен от футболиста, който познаваме днес. Нападателят е техничен и умел с топката, но също директен и винаги използващ практично качествата си - няма да тръгне да прави финтове за шоу, а ще поставя головете, асистенциите и приноса за отбора на първо място.
На 11 Габриел получава стипендия за колежа "Нахим Ахмад", известно в региона частно училище с акцент върху спортовете.
Три години талантът е звездата на отбора по футзал в училището и продължава развитието си на скърцащия под в закритата зала.
"Беше по-малък от останалите, но беше любимец на отбора и феновете", споделя тогавашният му треньор Едуардо Вела. Един от съотборниците му в онзи период Жоао Виктор Паризото е дори по-възторжен: "Беше наистина специален, абсурден талант. Правеше каквото си иска на терена".
Хората около Мартинели си спомнят и склонността му да се шегува и да разведрява атмосферата, което обаче не си позволява на игрището.
На мачове и тренировки е изцяло сериозен и целеустремен, знае какво иска от живота, затова и мястото, до което е стигнал, не е въпрос на късмет.
В училищните уроци Габриел не е толкова впечатляващ. "Беше посредствен, доста посредствен ученик", смее се Вела.
Макар че е умно момче, талантът просто не проявява достатъчно интерес към училищните предмети.
Това става повод за кавги вкъщи, където баща му го убеждава, че се нуждае от план "Б", ако не успее във футбола.
"Водихме този разговор отново и отново. Казвах му, че трябва да се заинтригува от нещо друго, инженерство, медицина, право, каквото и да е. Накрая винаги казваше, че иска само да бъде футболист. И това ме плашеше. Нямаше друг път и не знам какъв щеше да е животът му без футбола", признава Жоао Карлос.
Селио Перейра е на 65 години и е треньор по футзал в Коринтианс над три десетилетия. Помогнал е на безброй брилянтни момчета да прогресират във футбола, но Мартинели е един от топ талантите, които е срещал.
Според статистиката на Перейра, Габриел е отбелязал 35 гола още в първия си полусезон. В следващата година в тима до 7 г. се е разписал 66 пъти в около 25 срещи.
Постижението му се качва до 80 гола на година през 2009-а и той продължава да добавя по нещо към играта си през всеки сезон.
В Коринтианс се научава и да се справя със сериозно напрежение и понякога враждебна обстановка, заобиколен от истерични родители на деца от противниковите отбори.
"Това може да се окаже тежко за едно малко дете, но за него не беше проблем", разказва баща му. "Идваше му естествено - отиваше, разбиваше съперника, вкарваше головете си и ги отпразнуваше. Някои хора се свиват при напрежение, но той се мобилизираше".
Когато попаденията му стават общо към 200, името на Габриел Мартинели става все по-популярно в бразилския юношески футбол.
Но тогава семейството му взима едно на пръв поглед странно решение и го отделя от именития Коринтианс, където шансовете му за развитие изглеждат добри.
Баща му се пенсионира и фамилията се мести от Гуарульос в по-малкия град Иту.
Така на 14 години Габриел заиграва в скромния Итуано, но и това е част от по-мащабен семеен план.
"Исках по-спокоен живот, говорих с жена ми и с Габриел и двамата се съгласиха, така че се преместихме", обяснява Жоао Карлос.
"Не бях притеснен, че той напуска голям клуб. Казваха ми, че ще го забравят, че няма да го вземат в юношеските отбори на Бразилия, но това не е толкова важно. Казах му: "Когато покажеш какво можеш в мъжкия футбол, никой няма да се интересува, че не си в Коринтианс".
Още преди Мартинели да се появи в игра за първия отбор на Итуано, пътят към Европа е отворен за него.
Цели четири пъти момчето ходи на проби в Манчестър Юнайтед, даже участва в контрола за тима до 18 г. на английския гранд. До един момент мечтае за трансфер на "Олд Трафорд", но Юнайтед не се решава да го привлече.
Подобна е историята с Барселона, където Габриел прекарва две седмици, но не е привлечен.
Оставил разочарованията зад гърба си, играчът дебютира за мъжкия тим на Итуано на 16 години, прави фурор в шампионата на щата Сао Пауло през следващата година и си печели трансфера в Арсенал.
Гледайки го днес във Висшата лига, Мартинели-старши няма как да не се връща към онези вечери, прекарани на бетонното игрище.
"Всичко, което Габриел е постигнал, е благодарение на неговите собствени усилия. Отдадеността му е невероятна", категоричен е Жоао Карлос.
"Целият настръхвам като се сетя, че той се подготвя за това още от 3-годишен".
