"Дайте да не се залъгваме... когато бях назначен ме считаха за посмешище", призна Анге Постекоглу в събота, след като оформи своя требъл начело на шотландския гранд Селтик.
Престоят на треньора в Шотландия завърши триумфално, но той се върна обратно към лятото на 2021 г., когато тепърва щеше да поеме първата си работа в европейския футбол.
Тогава мнозина открито задаваха въпроса: кой уважаващ себе си клуб би взел мениджър от японската лига, който никога не е работил в Европа?
Навремето, когато Арсенал привлече новия си треньор от Нагоя Грампус, въпросът беше "Арсен кой?", а при Постекоглу хората питаха "Какъв е този Анге?"
Когато австралиецът от гръцки произход пристигна в Селтик, клубът беше затънал в бъркотия, феновете бяха бесни и съставът се нуждаеше от обновяване, след като беше завършил на цели 25 точки зад шампиона Рейнджърс.
Предишният мениджър Нийл Ленън си беше тръгнал още през февруари и търсенето на негов наследник беше продължило над 100 дни. Еди Хау беше отказал и Постекоглу изглеждаше като ход на отчаянието: просто някакъв анонимник от далечни ширини.
Гледайки Селтик тогава, няма как да не направим паралелите с Тотнъм днес. Защото Анге Постекоглу вече е избран за нов треньор на Спърс и по последна информация ще бъде официално обявен съвсем скоро.
И този път феновете на тима се питат дали изборът на Постекоглу не е твърде голям риск и дали той е направил достатъчно, за да заслужи този шанс. Все пак кой елитен английски клуб би взел мениджър от шотландската лига без никакъв опит на топ ниво в Европа?
Една част от публиката е убедена, че няма значение, че от Шотландия дойдоха например Брендън Роджърс и Върджил ван Дайк - това първенство продължава да бъде твърде далеч от нивото на Висшата лига.
И петте трофея на Постекоглу за две години със Селтик (титла и Купа на лигата в първия сезон, както и трите местни отличия през втория) няма как да го направят годен за английския елит.
Освен това неговите резултати в евротурнирите са слаби - първо отпадане в групите на Лига Европа, а после и в групите на Шампионската лига. Много хора ще очакват той да се провали в Лондон и още първите лоши резултати ще го поставят под голямо напрежение.
Заслужава си обаче да се вгледаме в логиката на това назначение, за да разберем защо 57-годишният Постекоглу е сметнат от ръководството на подходящ за Тотнъм.
Първо, постиженията му не бива да бъдат омаловажавани само защото не са се случили в Западна Европа.
"Шпорите" не са печелили нищо от 2008 г. насам, а през същия период новият им наставник натрупа 9 клубни трофея в три различни страни. И то го направи със смел, атакуващ, атрактивен за запалянковците стил.
В Селтик стартът му не беше обнадеждаващ и в първите си двубои той отпадна от датския Мидтиланд в квалификациите на Шампионската лига.
Още до септември 2021 г. Постекоглу натрупа седем загуби във всички турнири - но тогава играчите се адаптираха към изискванията му и нещата започнаха да се получават, а Селтик довърши шампионата без повече поражения.
Серията без загуба продължи 31 мача, а през този сезон "детелините" нямаха конкуренция в първенството и завършиха с 32 победи, 3 равенства и 3 загуби.
Две от пораженията даже дойдоха в края на сезона, когато титлата вече беше спечелена.
Това просто не са нормални резултати за сглобен набързо отбор във времена на криза. Затова и Постекоглу стана толкова популярен сред легендарната агитка на Селтик и затова говори толкова страстно за феновете след съботния финал за Купата на Шотландия.
"Много хора се подиграваха на назначението ми", заяви той без да крие емоцията в гласа си. "Но привържениците колективно ме прегърнаха и казаха: "Не, той е наш човек". Лесно можеха да бъдат скептични и това щеше да направи работата ми много по-трудна, особено в ранния период".
"Феновете заслужават да се чувстват удовлетворени от факта, че докато мнозина се подиграваха, те застанаха зад човека, който представляваше клуба им", каза още той.
Сред агитката не липсваха сълзи от щастие след триумфалния сезон, но и от мъка при информацията, че Постекоглу си тръгва.
Треньорът се прояви като скромен човек, но и като обединител, способен да открива ценното в отношенията си с останалите - и би било хубаво коментарите му да стигнат и до феновете на Тотнъм.
Иначе е ясно, че той не е първи избор на ръководството и отива при "шпорите" заради отказа на други. Но изглежда подходящ в редица аспекти, на първо място заради футболната философия.
Постекоглу изисква преди всичко скорост, неуморно тичане, работливост, много подавания и атакуващ подход. За него е задължително тимът му да играе проактивно, обикновено в схема 4-3-3, независимо от съперника.
Когато водеше Йокохама Ф. Маринос, направи впечатление една контрола с Манчестър Сити, в която японците владееха топката в 58% от времето, макар че загубиха. "Йокохама игра страхотен футбол, бяха изключителен тест за нас", отбеляза после Пеп Гуардиола.
При президента на Тотнъм Даниел Леви треньорските назначения са доста хаотични и всяко следващо сякаш е реакция на последния напуснал.
През годините той премина от Глен Ходъл до Дейвид Плийт и Жак Сантини; от Хуанде Рамос през Хари Реднап до Андре Вияш-Боаш; от Маурицио Почетино към Жозе Моуриньо, Нуно Ешпирито Санто и Антонио Конте.
Сега е ред на поредния контрапункт: Постекоглу е контрастен избор спрямо Конте по ред причини.
Австралиецът не е с репутацията на топ треньор и сериен победител на най-високо ниво, но и не е раздразнителен и свръхпретенциозен към клубовете си.
Проявява търпение и трансформира състави, съобразявайки се с отпуснатите му средства.
Естествено, това е знак, че Тотнъм поема по нов път след периодите с Моуриньо и Конте, за които краткосрочните резултати са над всичко.
Постекоглу е бивш защитник, излязъл от школата на Саут Мелбърн и задържал се девет години в първия отбор на родния си клуб, печелейки няколко трофея.
Записва и 4 мача за националния отбор на Австралия, но контузия в коляното слага край на кариерата му едва на 27 години.
В Саут Мелбърн той прави първите си стъпки и като мениджър, става шампион на Австралия, а после записва кратки периоди в още няколко клуба, включително и в трета дивизия на Гърция.
Завоюва шампионска титла на Австралия и с Бризбън, после прекарва четири години като селекционер на Австралия и още три в Йокохама.
С националите печели азиатската купа и се класира на две световни първенства, а с Йокохама грабва титлата на Япония през 2019-а.
Запознатите с Анге Постекоглу ще ви кажат за него, че е уверен в себе си, спокоен в напрегнатите моменти, безмилостен, когато се налага.
Своята скромност и готовност за жертви вероятно е придобил на ранна възраст покрай родителите си. Роден в покрайнините на Атина, още на 5 години Анге се мести в Австралия със семейството си.
Те бягат от установилия се военен режим в родината и тръгват да градят нов живот в непозната страна, в която пристигат без нищо - без дори да знаят езика.
В началото животът в Австралия не е лесен, но Постекоглу знае как да преодолява трудности и ще трябва да го покаже и сега начело на Тотнъм.
Всеизвестно е колко разочароващ беше за Спърс изминалият сезон и колко неотложни въпроси около състава трябва да бъдат разрешени.
Отборът завърши осми, звездата Хари Кейн е примамван от далеч по-перспективни дестинации, а дългогодишният капитан Уго Лорис поиска да се махне. Налагат се значителни промени в наличния състав, а феновете са уморени и отчаяни от липсата на трофеи и многото грешни управленски решения.
Но не очаквайте Постекоглу да се стресне от ситуацията. Всичко това той вече го е преживявал.
И знае как да мотивира околните така, че да надскочат самите себе си:
If the past few years taught us anything, it’s that putting sociopaths in charge of this football club does not work. Looking forward to having a guy at the helm who understands how to talk to other human beings. pic.twitter.com/2ePiRiwgcX
— Tottenham Independent Transfer Stories (@bankruptspurs) June 4, 2023
