Наркотиците, алкохолът и самоубийствените мисли не успяха да я спрат по пътя към още един голям финал

Почти две години са изминали, откакто Клеър Шайн получава усещането, че всичко за нея се срива.

Тогава тя вече е постигнала нещо, което е считала за невъзможно: преодоляла е зависимостта си от алкохола и наркотиците, за да продължи успешната си футболна кариера в Глазгоу Сити. Но се оказва, че ще ѝ се наложи да го направи отново.

Самотните месеци на изолация покрай пандемията от коронавирус водят до рецидив, завръщане на лошите влияния и неприятна кулминация с още по-силни мисли за самоубийство.

Стига се до изчезването на Клеър и широко отразено 10-часово полицейско издирване, преди тя да бъде открита в Единбург.

Докато живее заедно с 19 други пациенти в отделението за психично здраве в Нерн, Шайн не може да се отърве от мисълта, че веднъж завинаги е пропуснала шанса си да се възстанови.

"Чувствах се приключила, смятах, че не мога да продължа напред и да оставя това зад гърба си, беше превзело целия ми живот. Не виждах изход", разказва тя.

Но още веднъж Клеър Шайн успява да се завърне към живота и към футбола.

В неделя тя ще бъде част от тима на Глазгоу Сити при големия сблъсък срещу Селтик във финала за Купата на Шотландия - и никой няма да се изненада, ако отново именно Клеър реши съдбата на трофея.

Голмайсторката отбеляза хеттрик във финала през 2015-а, а 4 години по-късно вкара победния гол в последната минута. И двата пъти трябваше да преодолее вътрешните си демони, за да може въобще да излезе да играе.

"Научих се да се наслаждавам на момента, доколкото мога", признава тя. Едва ли може да се отрече, че самият факт, че продължава да бъде на терена е едно малко чудо. 

Днес Клеър се шегува със съотборнички, че все още се чувства на 24, защото е изгубила три години заради зависимостите си. Но дори да не го осъзнава, вече е помъдряла, тъй като е преживяла повече възходи и падения, отколкото е нормално човек да изпита през целия си живот.

И е стигнала до етап, в който държи нейните премеждия да вдъхновят и други хора.

Именно с цел да сподели уроците от преживяното, тя издаде книгата "Да вкарваш голове в мрака", отчасти съставена от нейни дневници, писани още откакто е на 15.

"Да се опитвам да говоря за това беше много трудно заради стигмата. Бях в професионална среда, играех в Шампионската лига, а се оказах в бездната на пристрастеността. Нямах към кого да се обърна, мислех, че хората ще ме съдят, бях загубила уважението на много от тях", признава Клеър.

"Да си публична личност и да си пиян сред хора - това беше нещо, за което тогава все още въобще не се замислях".

Нейната книга разказва историята на талантлива спортистка, която още в тийнейджърска възраст играе за родния си Корк в национален финал по камоги - ирлански спорт на трева, подобен на хърлинга, но практикуван само от жени.

"Тогава не ми минаваше през ум, че 5-6 години по-късно ще съм алкохоличка и наркоманка. Не свързвах себе си с нещо подобно. Невероятно е как могат да се обърнат нещата, ако човек не се грижи за себе си".

В крайна сметка Клеър Шайн изоставя стика за камоги и се насочва към футбола, а голмайсторският ѝ талант заблестява.

През 2015 г. тя за пръв път се присъединява към Глазгоу Сити, а скоро става и национал на Ирландия.

Но алкохолът вече играе сериозна роля в живота ѝ и тя не може да спре да пие в търсене на стимули, подобни на тези в най-адреналиновите футболни мачове. 

Месеци преди да се премести в Шотландия, Клеър крие проблема си, но той води до пропуснати тренировки, до мачове, изкарани в нетрезво състояние, даже до паник атаки.

Накрая футболистката се решава да потърси помощ в клиника.

"Бях станала твърде добра в това да крия как се чувствам, но пристрастеността ми се влошаваше и вече ми личеше в какво състояние се появявах на мачове", спомня си тя.

Клеър Шайн не спестява истории как се е излагала пред хора, включително при пътувания с националния отбор. Проблемите продължават, когато заиграва в Глазгоу и се мести в Шотландия, а апартаментът ѝ става прочут като място за партита.

Носталгията по дома я прави още по-нещастна и тя се завръща в Ирландия, за да заиграе в Корк Сити.

Именно клубът от родния ѝ град подава ръка и урежда лечение за Клеър в рехабилитационна клиника.

"Мислех, че е просто фаза, нормална за хората на моята възраст. Не можех да осъзная дали е пристрастеност или просто етап от живота ми. Но когато стигнах дотам да не искам да играя футбол заради това, разбрах, че проблемът е сериозен".

"Някои дълги приятелства се сринаха за мен тогава. Не заслужавах ничие доверие, на мен не можеше да се разчита за нищо. Станах ужасен лъжец заради зависимостите си. В началото за глупави неща като това къде се намирам, макар че човекът, който ми звънеше, виждаше къде съм. После за по-сериозни неща, като например с какви хора се движех, когато наркотиците започнаха да взимат връх".

"Лъжех през цялото време, но сега се опитвам да изградя наново тези свои връзки. Онова не беше истинската ми същност, а беше причинено от пристрастеността и психическите ми проблеми".

Някъде в този период Клеър Шайн прави опит за самоубийство. Забележителен е фактът, че по-малко от година по-късно нападателката успява да се завърне в игра за Глазгоу и да реши финала за Купата срещу Хибърниън през 2019-а.

Не по-малко забележително е, че след като кризата ѝ се повтаря през юни 2020 г., днес тя отново е във форма и се готви за още един финал.

Още миналото лято пък се завърна и в националния отбор.

Завръщането ѝ не протича съвсем гладко и Клеър е обзета от колебания дали е способна да отговори на изискванията.

Един отбелязан гол в Шампионската лига се оказва повратна точка: "След него си казах, че определено все още мога да играя този спорт".

Шайн признава, че не се чувства възстановена на 100%, но вече вижда ясно бъдеще за себе си не само на терена, но и извън него - може би като публичен говорител, споделящ опита си за опасността от алкохола и наркотиците.

"Такова нещо може да се случи на всеки във всякакъв етап от живота. Искам хората да видят грешките ми и на свой ред да не ги допускат. Искам да знаят къде да намерят подкрепа, ако им се случи".

"Знам какво е чувството да се предадеш, но знам какво е и да се бориш. Просто искам да изпратя послание, че е възможно да се завърнеш от момент, в който си мислиш, че надежда няма", обобщава Клеър.

Със сигурност финалът в неделя ще е по-специален за нея. Но независимо какво се случи в мача, голямата битка на Шайн явно не е тази на игрището.

Sportcafe Галерия

Голота за милиони: 5 звезди на женския спорт, които превзеха OnlyFans

Те знаят как да изкарват пари с телата си