През зимата Байерн Мюнхен направи донякъде изненадващ трансфер и взе Ерик Дайър от Тотнъм.
Макар че англичанинът не беше гръмко име за германския колос, логиката зад сделката беше ясна: той трябваше да осигури още една опция, особено в центъра на защитата. А и беше известен с поливалентността си и с ранните си години като халф, което го правеше още по-полезен.
Но почти никой нямаше особено високи очаквания за Дайър в Байерн - той беше изпаднал до статут на твърда резерва при Спърс и изглеждаше, че ще търка пейката и на "Алианц Арена".
Но ето че в момента тъкмо Ерик Дайър е основният защитник на Байерн и заформи здраво дуо с Матайс Де Лихт, който пък сякаш беше забравен в първата половина от кампанията.
Дори шефовете на Байерн се оказаха приятно изненадани от английското попълнение и Карл-Хайнц Румениге призна, че не е очаквал чак толкова стабилно представяне от Дайър.
Мюнхенци започнаха сезона с трима изключително качествени (поне на хартия) централни бранители: Де Лихт, Дайо Упамекано и новозакупения Ким Мин-Джае.
Оказа се обаче, че откъм дълбочина на състава това просто не е достатъчно. Кореецът играеше почти постоянно, а контузии не му позволяваха да свикне с един постоянен партньор.
В един момент треньорът Томас Тухел съвсем закъса откъм опции и му се наложи да пусне бека Нусаир Мазрауи и халфа Леон Горецка в центъра на отбраната.
Беше очевидно, че през зимата проблемната зона трябва да бъде попълнена, но баварците удариха на камък с няколко цели, включително Роналд Араухо от Барселона.
Те имаха интерес и към един от най-обещаващите млади защитници - Раду Драгушин от Дженоа - но той беше закупен от Тотнъм.
Така в състава на Анге Постекоглу Ерик Дайър стана съвсем излишен.
Опитният футболист беше изиграл само 201 минути в първата част от сезона и мениджърът опираше до него само когато тотално липсваха други опции.
Постекоглу даже предпочиташе да пуска бекове като централни защитници, отколкото да залага на Дайър и играчът изпадна до пета опция за центъра на защитата.
А говорим за футболист, който беше служил вярно на "шпорите" цели 10 години - и който беше участвал в най-щастливите моменти на клуба през последните сезони.
При само 6 оставащи месеца от договора му, Тотнъм беше щастлив да го продаде, докато Байерн получи шанса да го привлече на ниска цена от 3-4 млн. евро.
Това беше приемлив вариант за играч, който може да бъде използван на различни позиции в защитата и халфовата линия - най-проблемните зони на отбора през този сезон.
И макар че нямаше очаквания той да играе толкова много, някак внезапно Дайър се пребори за титулярно място, макар че останалите защитници вече са на разположение.
Откакто е в Мюнхен, той е бил титуляр в 8 от 12 срещи и натрупа 761 минути на терена. Стартира и във всички най-важни двубои срещу Байер, РБ Лайпциг и Лацио.
През януари Упамекано беше контузен, а Ким Мин-Джае замина за Купата на Азия, така че Дайър и Де Лихт бяха естественият избор в отбраната.
Но след като бяха постигнати няколко победи в тази конфигурация и след като англичанинът демонстрира добрия си арсенал от пасове от задни позиции, той се превърна в ценна фигура.
Големият провал на Тухел беше експериментът с трима централни бранители точно в директния сблъсък за титлата срещу Леверкузен. Тогава именно Дайър беше избран за допълнителното място в защита.
Този опит се провали на първо място защото Байерн не беше играл в такава схема през сезона.
Следващият двубой беше гостуването на Лацио, в което треньорът заложи на двойката Ким-Упамекано и отново сбърка. Французинът направи дузпа и получи червен картон, а отборът загуби с 0:1.
После се стигна и до загубата от Бохум с още един червен картон за Упамекано (който беше пуснат да играе отдясно) и така той сам се елиминира от битката за титулярно място.
За разлика от него, Ким Мин-Джае нямаше някакви големи провали и беше общо взето стабилен, но просто му се натрупаха твърде много минути и се нуждаеше от почивка.
Така в мача с Лайпциг Дайър излезе като титуляр в партньорство с Де Лихт и се оказа точният избор.
Англичанинът просто е по-различен като стил от конкурентите си за поста, тъй като за разлика от тях не играе агресивно и не се хвърля за топката, а предпочита да изчаква и да подсигурява зоната си.
Като прибавим и точните му дълги подавания, той внася нещо различно в тима и прави Байерн по-балансиран отбор.
Показателен за приноса му беше победният гол срещу Лайпциг, когато именно Дайър хвърли дълга топка от централната зона до наказателното поле, откъдето Чупо-Мотинг намери Хари Кейн и голмайсторът се разписа.
"Ерик играе силно и говори много с останалите. Това е добре за нас, защото той е много организиран в защита и има страхотна връзка с Матайс. Затова двамата в момента са стъпка пред другите в състава", обясни Тухел.
Добрите изяви на Ерик обаче не отменят факта, че се очертава нулев сезон на "Алианц Арена" и провалите ще доведат до големи промени през лятото. Известно е, че Тухел си тръгва, а съставът също ще претърпи промени.
Какви са шансовете на 30-годишния Дайър да запази мястото си и занапред?
Макар че надминава очакванията, не е сигурно, че дори до края на този сезон треньорът ще залага неизменно на него.
Сигурното дотук е, че неговият договор е до 2025 г., така че той ще остане.
От една страна, може да получи още по-важна роля, ако са верни слуховете, че клубът ще продаде Упамекано.
Ким пък призна, че не е свикнал да бъде резерва докато беше с националния отбор, си личеше недоволството му, когато трябваше да отговаря на въпроси за Байерн.
За възможното напускане на Де Лихт се говори отдавна, тъй като нидерландецът така и не успя да стане постоянен титуляр.
Излиза, че Ерик Дайър към момента е единственият централен бранител, за чието напускане не са плъзнали слухове.
Важно е, че англичанинът се адаптира много бързо не само на терена, но и извън него.
Той е живял дълги години в Португалия и е играл за Спортинг, а сега приема предизвикателството бързо да научи немски език и уверява, че се чувства отлично в Мюнхен.
"Взимам уроци по немски всеки ден и държа да овладея езика. Помага ми, че знам три езика (английски, португалски и испански). Немският не е лесен, защото е съвсем различен, но полагам усилия".
Присъствието на съотборника му от Тотнъм Хари Кейн също помага и двамата бяха неразделни по време на зимния лагер в Португалия, когато Дайър за пръв път се присъедини към новия си клуб.
"Много ми харесва да съм тук в този отбор. Напълно споделям ценностите, културата и философията на клуба, така че се чувствам изключително комфортно", обобщава Ерик.
Дори при такъв катастрофален сезон, в Мюнхен могат да извлекат определени позитиви.
И дотук именно Дайър е едно от най-хубавите неща, които се случиха на баварците в последните месеци.
